Решение № 7333 от 03.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7333 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100507507 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба подадена от адв. М. Н. – особен представител на Ж. П. К. срещу решение № 6919/16.04.2024г. постановено по гр.д. № 43635/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 72 състав в частта, с която са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, чл.345 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД, както следва:

-541.40 лв., лв., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за период от 15.05.2019 г. до 14.09.2019 г. за аб.№ 004906469;

-35.18 лв. по Договор за лизинг от дата 27.11.2017г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black , от които 1 бр. лизингова вноска на обща стойност в размер на 17,59 лв. за периода месец 10/2019 г., и 17,59 лв. сума по чл.1, ал.2 от договора за невръщане на устройството;

-554.26 лв. по Договор за лизинг от дата 14.12.2018г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А9 Dual Blue, от които 13 бр. лизингови вноски в размер на 514.67 лв. за периода от месец 10/2019 г. до месец 11/2020 г., и 39.59 лв. сума по чл.1, ал. 3 от договора за лизинг за невръщане на устройството;

-32.46 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 14.12.2018г. за мобилен номер ****, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси;

-261.10 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 14.12.2018 г. за мобилен номер ****, от които 79.98 лв. представляваща стойността на 3 месечни 1 абонаментни такси и 181.12лв. представляваща неустойка за ползване на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А9 Dual Blue c предоставена отстъпка, ведно със законна лихва за период от 10.12.2021 г. до изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3750/2022 г. на СРС.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и преценка на доказателствата. Излага оплаквания, че съдът не е съобразил събраните по доказателства по делото и е стигнал до немотивиран извод за основателност на предявените искови претенции. Моли решението да бъде изцяло отменено и предявените искове - отхвърлени.

От насрещната страна по жалбата „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД е подаден писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, в който се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение, респ. несъстоятелност на доводите на въззивника за порочност на съдебния акт. Моли решението да бъде потвърдено, претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове съответно с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. 79 ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.345 от ТЗ

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваните части – допустимо .

Първоинстанционният съд е сезиран кумулативно съединени положителни установителни искове съответно с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД, чл.345 от ТЗ, чл.92 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Решението като необжалвано от страните е влязло в законна сила, в частта, с която е отхвърлен частично иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за цена на ползвани месечни мобилни услуги за разликата над 541,40 лв. до предявения размер от 758,11 лв. /извън месечните абонаментни такси/.

Предвид разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата 2 пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават и предмета на въззивното производство са: 1. сключен ли е договор за предоставяне на телекомуникационни услуги/лизинг между страните, същия действителен ли е 2. ищецът предоставил ли е услугата, за която е сключен договора/предал веща, предмет на договора за лизинг 3. ответникът ползвал ли е допълнителни услуги освен предплатените от абонаментната такса и на каква стойност; 4. налице ли е виновно неизпълнение на задължения по договора за мобилни услуги от страна на ответника и което да е основание за разваляне на договора между страните/респ. неизпълнение на задължението за заплащане на месечни лизингови вноски за ползваната вещ; 5. налице ли е клауза за неустойка при прекратяване/разваляне на договора по вина на абоната и в какъв размер; 7. ответникът изпаднал ли е в забава за плащане на претендираните вземания.

Всички спорни въпроси следва да бъдат разгледани именно в изложената хронология, доколкото отговора на всеки от следващ въпрос зависи от формирания извод по предходния.

Относно исковете с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.228 от ЗЕС и чл.92 от ЗЗД.

Спорното материално право /за заплащане на цена на услугите – абонаментна такса и допълнително ползвани услуги/ е обусловено от осъществяване в обективната действителност на следните материални предпоставки: 1. наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; 2. ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, съобразно уговореното в договора и 3. размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по всеки от договорите. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.

За доказване на изпълнението на задълженията на въззиваемия предостави договорените с процесните договори услуги по делото са приети като доказателства четири договори за мобилни услуги за предпочитани номера – ****, ****, **** и **** и допълнителни споразумения към тях, общи условия, при които са сключени договорите за мобилни услуги, фактури издадени от мобилни оператор за дължими абонаментни такси по договорите и ползвани допълнително услуги и е изслушано и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което се кредитира и от настоящия съд като обективно и компетентно. При преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд намира за неоснователно възражението на въззивника за неправилност на изводите на първоинстанционния съд.

От горецитираните писмени доказателства и дсвустранно подписаните договори, допълнителни споразумения и саморъчно подписана декларазия за връчване на потреителя на 3 общите условия към договорите, при неоспорена и неустаневена автентичност на подписа в цитираните частни писмени документи на ответника и в този смисъл имащ материална доказателствена сила на неизгодните за същия факти, настоящият състав счита, че между страните са възникнали облигационни правоотношения по договори за мобилни услуги. Предвид обстоятелството, че ищецът е предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги по смисъла на ЗЕС, а ответника притежава качеството, както на абонат на електронни съобщителни услуги съгласно § 1 т.1 от ДР на ЗЕС, така и на потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Следователно на ответницата, в качеството на физическо лице, ползващо се от електронни съобщителни мрежи и/или услуги, поради което и основателността на предявените искове е предпоставено от установяване от ищеца на валидни договори включително и преценени с оглед разпоредбата на чл.143 от ЗЗП-чл.146 от ЗЗП.

В конкретният случай процесните договори са сключени при наличието на представително установени от едната страна Общи условия, които съгласно чл.226 ал.3 ЗЕС са неразделна част от индивидуалния договор между предприятието и крайния потребител. В чл.298 ТЗ е предвидена принципната възможност търговският договор да бъде сключен при наличието на предварително установени от едната страна Общи условия, които на практика съдържат клаузите на договора, в който случай предпоставка за валидност на договора при предварително установени от едната страна Общи условия е приемане на същите от насрещната страна по договора, тъй като установените от търговеца, предлагащ стоки или услуги, Общите условия стават задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. В текста на чл.298 ал.2 от ТЗ законодателят е предвидил допълнително изискване – за предаване на Общите условия на насрещната страна по договора, когато за действителността на договора има изискване за писмена форма, тъй като в противен случай те няма да имат действие за нея. От приложените към процесните индивидуални договори Общи условия на дружеството – ищец, представляващи неразделна част от съответния договор и приложими спрямо абонати и потребители се установява, че абонатът – ответник е декларирал, че е запознат с тях, като с подписа си същият е удостоверил, че ги приема и се задължава да ги спазва. В договорите за мобилни услуги са посочени конкретни номера, посредством които потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочени са СИМ карти за предоставените мобилни номера, които осигуряват достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор, както и е осигурен достъп до мрежата чрез предоставените фиксирани номера.

В Общите условия на оператора, част от съдържанието на договорното правоотношение, е посочено изрично, че месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонамент/план/програма/пакет. В тази връзка въззивният съд приема, че цената на месечния абонамент е дължима независимо /отделно/ от цената на ползваните от потребителя услуги /за последните е от значение времетраенето и отчитането им съобразно таксуващата система на ищеца– арг. чл. 248 ал. 2 ЗЕС т.е. достатъчно за дължимостта на месечната такса е осигурената възможност от страна на оператора потребителя да има достъп до далекосъобщителните услуги, а не и реалното им ползване.

За установяване на гоните факти, ищецът е представил фактури, които макар и по своето 4 правно естество да представляват частни свидетелстващи документи, едностранно съставени от въззиваемия и съдържащи изгодни за автора им обстоятелства /за доставка на определено количество услуги и възникнали в негова полза парични вземани/, неподписани от адресата, поради което същите не се ползват с материална доказателствена сила за констатираните с тях права и задължения, но с оглед установената редовност на воденото счетоводство на въззиваемата страна от заключението по ССчЕ и разпоредбата на чл. 182 ГПК, следва да се приеме, че въззиваемия е предоставил дължимите по договорите услуги и следователно правилно е приел и че въззивникът следва да заплати договорената за тях цена.