Решение № 101 от 22.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Варна, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500108 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. Б. А., чрез процесуалния му представител адв. Р., против решение № 238/20.12.2024г., постановено по гр.д.

№ 372/2024г. на ОС – Разград и с което въззивникът е осъден да заплати на ищеца С. И. М. сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие нанесени му на 24.08.2023г. от К. Б. А. телесни увреждания, за което последният е признат за виновен със споразумение, одобрено по НОХД № 115/2023г. на РС - Кубрат, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2023г. до окончателното й изплащане, на основание чл.45 и чл.86 ЗЗД, както и разноски за съдебното производство.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди се, че изводите на съда са направени при неизяснена фактическа обстановка и не кореспондират на действителното положение относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, в частност относно продължителността на възстановителния период и причинно-следствената връзка. Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е приел и се е позовал единствено на събраните в наказателното производство доказателства, в частност СМЕ, неправилно е кредитирал ангажираните гласни доказателства, в нарушение на процесуалните правила не е допуснал поискани от въззивника въпроси към проведената по делото СМЕ, в резултат 1 на което правото му на защита е било нарушено, а изводите му са необосновани и в противоречие с материалния закон.

Отправеното до съда искане е за отмяна на така оспорвания съдебен акт и отхвърляне на иска.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – С. И.

М., чрез адв. М., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

В с.з. въззивната жалба, съответно отговорът по нея, се поддържат.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

ОС – Разград се е произнесъл по предявен от С. И. М. против въззивника К. Б. А. иск с правно основание чл.45 ЗЗД, основан на твърдения, че вечерта на 24.08.2023г., в двора на къщата му в с. Ю. и в присъствието на съпругата и детето му, ответникът му е нанесъл побой, в резултат на което му счупил долна челюст и избил два зъба. Сочи се, че веднага след побоя ищецът бил хоспитализиран, както и че към настоящия момент продължава да се лекува, да изпитва болки и страдания, за продължителен период от време детето му било стресирано, а за да гарантира спокойствието на семейството си продал къщата им и идеята трайно да се установят в с.Ю. не била реализирана. Със споразумение по НОХД № 115/2024г. на РС – Кубрат К. А. бил признат за виновен за причинените му при побоя телесни увреди, поради което и му дължи обезщетение за претърпените в резултат на това неимуществени вреди /болки и страдания/, оценени в размер на предявената исковата сума от 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта.

С подаден в срока по чл.131 ГПК писмен отговор въззиваемият е оспорил иска с възражения, касаещи претендираните вреди. Посочено е, че въззивникът е напуснал с. Ю. по свое желание и поради други обстоятелства, както и че същият е бил в добро здравословно и физическо състояние.

По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания, въз основа на доказателствата по делото и приложимия закон, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Към настоящия момент между страните не е налице спор относно елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.45 ЗЗД, установени със задължителен по см. на чл.300 ГПК за гражданския съд акт по НОХД № 115/2024г. на РС - Кубрат - виновно поведение на въззивника, изразяващо се в причинени на въззиваемия телесни увреди, посочени в одобреното споразумение по наказателното дело и обусловили претърпени болки и страдания.

Предвид оплакванията, направени във въззивната жалба спорни пред настоящата инстанция се явяват въпросът относно доказания обем и интензитет на претърпените неимуществени вреди, както и относно справедливия размер на следващото се за тях обезщетение.

От съвкупния анализ на ангажираните в тази връзка писмени доказателства и заключението на СМЕ, съдът приема за доказано, че при инцидента от 24.08.2023г. получените от въззиваемия телесни увреждания се 2 изразяват в двустранно счупване на долната челюст - в дясно на ниво долночелюстен ъгьл/рамо с ангажиране на короноиден израстък /преден израстък на рамото/, в ляво - фрактура на тялото парамедианно /в близост до средата/; увреждане на костната поддръжка и зъбодържащия апарат на 32 и 33 зъби, наложило тяхната екстракция; охлузна рана с оток и хематом в лява орбитална област, лява лопаткова област и на лявото коляно; изразен, умерено болезнен оток и хематом параментално /в близост до брадичката/ вляво и значителен оток и хематом около ъгъла на долна челюст вдясно с миграция надолу по шията пред гръдно-ключично-сисовидния мускул; кръвонасядания по челото, носа и лявата скула; охлузвания в дясна челна област, носа, лява скула, леви лакътна и колянна стави.

Описаните от вещото лице увреди, наред с посоченото в споразумението счупване на челюстта и екстракцията на двата зъба, кореспондират на съдържащите се в приетото като доказателство НОХД № 115/2024г. медицинска документация – епикриза и съдебномедицинско удостоверение.

Ето защо и предвид наведените в исковата молба твърдения досежно деянието, от което се твърди, че са получени претендираните в настоящото производство вреди, съдът приема, че всички описани в заключението травми на лицето са настъпили именно в резултат на противоправното поведение на въззивника.

От коментираните доказателства се установява още, че по повод травмата на челюстта въззивникът е пролежал в болнично заведение до 04.09.2023г., където е претърпял три оперативни интервенции за наместване и поставяне на фиксиращи шини и отстраняване на двата зъба, като две от операциите са били под пълна анестезия. След изписването му е бил препоръчан хранителен режим с течно-кашава храна. На 26.09.2023г. е извършена остеосинтеза на една от фиксациите, с което според вещото лице оздравителният процес относно проведеното оперативно лечение е приключил. При извършения преглед на въззивника експертът е констатирал, че към настоящия момент екстрахираните втори и трети долни леви зъби не са възстановени, фиксиращия елемент в лявата част на долна челюст все още не е премахнат, като няма данни за направена препоръка за екстракцията му, набелязана е оклузия /неправилно пресрещане на дъвкателните повърхности в задната част на зъбните редици – затваряне на уста, дъвчене, говор, преглъщане или скърцане със зъби/, невъзможност за пълно отваряне на устата, налични белези от оперативната интервенция. Пред вещото лице въззиваемият съобщава за продължаващи болки, изтръпване на зъбите на долната редица, избягване на твърда храна, намалена чувствителност в брадичковата област. По повод на това експертът е посочил в с.з., че болковият синдром е субективно усещане, което не може да бъде проверено, но е безспорно, че болки са търпени непосредствено след получаване на травмата като интензитетът им постепенно е намалявал. Факт е обаче ограниченото отваряне на челюстта и оклузията.

За причинените травматични увреди и претърпените в резултат на 3 същите болки и неудобства сочи в показанията си и свидетелката В. И..

Същата е съпруга на въззиваемия, поради което и съдът ги цени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, но като кореспондиращи на установеното от СМЕ и епикризите. Свидетелката подробно описва нанесения от въззивника побой на съпруга й, сочейки, че това е станало в нейно присъствие и на детето им, без да е провокирано от поведение на пострадалия, последвалото лечение в болницата и възстановяването му след това. Съгласно посоченото от свидетелката, след изписването от болницата съпругът й изпитвал силни болки, главата му била увита в бинт, не можел да отваря устата си и да се храни, в продължение на около шест месеца се хранил със сламка, отслабнал с около 10 килограма, в продължение на три-четири месеца не можел и да работи, защото трябвало да се пази. Относно продажбата на имота им в селото сочи, че решили да го продадат, тъй като пребиваването им там им напомняло за инцидента.

Изложеното от свидетелката не е опровергано от ангажираните от ответната страна гласни доказателства – свидетелите Т. К., Д. А. и Ат. А.. И тримата не са присъствали на побоя и имат спорадични възприятия за отделни факти след изписването на въззиваемия от болницата. Това че 20 дни след инцидента св.Ат. А. е видял въззиваемия да ремонтира колата си в двора по никакъв начин не разколебава установеното относно получените травми, състоянието му непосредствено след това и в хода на възстановяването му.

Другите двама свидетели не сочат конкретни обстоятелства, касаещи оздравителния процес, нито относно причината за продажбата на имота.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в ППВС № 4/1968г. понятието "справедливост" по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението.

Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са характерът и тежестта на травмите, начинът на получаването им, интензитета на търпените болки, емоционални страдания и преживявания, периодът и възможността за пълно възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието на допълнително влошаване състоянието на здравето и др. Следва да бъде изходено и от общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата, както и общественоикономическата конюнктура към момента на увреждането.

Отчитайки това, както и установеното по-горе от фактическа страна, настоящият състав намира, че присъдената от първоинстанционния съд сума от 30 000 лева се явява справедлив еквивалент на претърпените от въззиваемия неимуществени вреди.

В резултат на деликта С. М. е получил средна телесна повреда /двустранно счупване на долна челюст и екстракция на два зъба/, както и полеки травми на лицето и тялото /описаните кръвонасядания и охлузвания/.

Както непосредствено при инцидента, така и в продължение на повече от месец същият е изпитвал значителни по интензитет физически болки, 4 неудобства и морални страдания, претърпял е три хирургически интервенци, за продължителен период от време /поне около четири месеца/ е имал затруднения в храненето, нуждаел се е от помощта на близките си. Макар и оздравителния процес вр. счупването да е приключил налице са негативни последици и към настоящия момент – липса на два зъба, невъзможност за пълно отваряне на устата и неправилно пресрещане на дъвкателните повърхности в задната част на зъбните редици, наличен фиксиращ елемент, за който няма данни да е предписана екстракция, оплаквания за повишена чувствителност и болки в зъбите.

При определяне на този размер съдът отчита и начина, при който е настъпило увреждането – извършен побой пред детето и семейството на пострадалия, без данни за провокативно или реципрочно поведение от негова страна.

Съдът намира, че определеният размер кореспондира и на общественото възприятие за справедливост, израз на което са присъжданите в съдебната практика обезщетения по сходни казуси /напр. Определение № 4060 от 16.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4724/2023 г., I г. о., ГК и недопуснатото до касация с него решение/, както и на икономическата конюнктура към датата на деликта.

Наведените във въззивната жалба доводи за недоказаност на продължителността на обичайния възстановителен период и обема на претърпените болки и страдания поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения са неоснователни. Тези обстоятелства са установени и от настоящата инстанция въз основа на обсъдения по-горе доказателствен материал, при отчитане, че възражения за поведение на въззиваемия, което да е повлияло върху оздравителния процес не са навеждани с отговора на исковата молба.

Разпечатката съдържа 38 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b3f1f57-8850-457a-a8df-9865b06927bb