Решение № 18680 от 16.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18680 гр. София, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ..................... при участието на секретаря ................................. като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело № 20231110146347 по описа за 2023 година обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.

149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

С исковата си молба .................... със седалище и адрес на управление в град ...................., представлявано от председателя на управителния съвет ................., с трето лице – помагач .................. със седалище и адрес на управление в гр. ..................... иска да бъде установено по отношение на ответницата В. К. Г. с ЕГН**********, живееща в гр. ....................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ..................... чрез пълномощника адвокат В. В. П., че същата му дължи следните суми:

1 817.38 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2016 година до 30. IV.

2019 година;

282.82 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2017 година до 09. VI. 2020 година включително;

35.97 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. IІІ. 2017 година до 30. IV. 2019 година;

07.13 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 01. V. 2017 година до 09. VI. 2020 година включително;

1 законната лихва върху главниците за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 17. VI. 2020 година до окончателното плащане; направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ответницата оспорва иска, като твърди, че част от вземането на ищеца било погасено по давност. Останалата част била погасена чрез доброволно плащане.

Третото лице – помагач не оспорва иска.

2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:

На 05. VIІ. 2002 година в град ...................... с ЕГН********** сключва с ответницата договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който се задължава да прехвърли собствеността на процесния топлоснабден имот срещу цената от 20 330.60 лева, която последният се задължават да заплати.

На същата дата ...................... съставя за процесния договор представен по делото с исковата молба нотариален акт №........................

2. По отчитането на потребената топлинна енергия:

На 19. VI. 2002 година се провежда Общо събрание на етажните собственици и наемателите във входове ....................., на което е взето решение да се извърши монтаж на топлинни разпределители и да се сключи договор за въвеждане на система за дялово разпределение. Общото събрание упълномощава представители да сключат споразумителен протокол с ищеца и договор с третото лице – помагач. За общото събрание е съставен представен по делото с исковата молба протокол.

На 15. IХ. 2002 година третото лице – помагач и етажна собственост във входове от ................ сключват представен по делото с исковата молба договор №360. По силата на договора етажната собственост възлага, а третото лице – помагач приема да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост, ползваща централно отопление, да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода, да нанася данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и ползвателя и да въведе система за дялово разпределение съгласно чл. 112в от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност.

На 03. VI. 2020 година третото лице – помагач сключва с ищеца ................ при общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София при спазване на Общите условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с Решение №ОУ024. Договорът е представен по делото с исковата молба.

3. По доброволното плащане:

На 21. VIII. 2023 година, преди получаване на препис от исковата молба, ответницата плаща 2 на ищеца доброволно сумата от 2 069.48 лева. За плащането явства представена по делото с отговора на исковата молба вносна бележка. Като основание за плащане в бележката е посочен номера на заповедното производство.

4. Сведения, почерпани от експертните заключения:

На 30. IV. 2024 година вещото лице Л. Б. Б., живеещ в гр. ....................., представя в съда заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза, според което на 21. VIII. 2023 година ответницата погасила доброволно задължения в размер 2 069.48 лева. Ищецът е приел, че с тази сума са погасени задължения за главница, лихви и разноски. Ако се приеме за погасена най-напред главницата, после лихвата и накрая разноските, непогасеното задължение би възлизало на 73.82 лева и никаква част от него не е възникнало след 17. VI. 2017 година.

3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА

СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете:

На 17. VI. 2020 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е издадена на 01. Х. 2020 година по частно гражданско дело №24813 по описа на съда за 2020 година.

Ответницата възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл.

414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 14. VI. 2023 година съдът постановява Разпореждане №20094067, с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Съобщението е връчено на ищеца на 25. VII. 2023 година. Искът по настоящото дело е подаден на 18. VIII. 2023 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По основателността на исковете:

По иска по чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи: възникването на облигационното отношение с ответницата; доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери през процесния период.

В тежест на ответницата е да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения, а в случай, че се позовава на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия или при дяловото разпределение, в нейна тежест е да установи, че е предявила рекламация в нормативно установените срокове и същата е основателна.

Страните не спорят, че ответницата е била собственица на процесния топлоснабден имот през процесния период. Това обстоятелство се установява и от представените по делото нотариални актове, описани по-горе.

Не е спорно и че в сградата, в която се нахожда имота, ищцовото дружество доставя топлинна енергия за битови нужди. За горното са представени и описани по-горе писмени доказателства.

Собствеността върху топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката поражда между страните облигационно отношение 3 с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди на потребители при действие на Общите условия на ищцовото дружество. За действителността му не е необходима писмена форма, тъй като правоотношението се явява заварено по отношение на сега действащия Закон за енергетиката.

Приемането на Общите условия от абоната като част от отношенията между страните не е обусловено от отправянето на изрично волеизявление от страна на потребителя, а става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или при отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия, които да изключат общите такива.

По силата на това облигационно правоотношение ответницата е задължена към ищеца да заплаща цената на доставената топлинна енергия.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната сума, са приети писмени доказателства, представени от дружеството за дялово разпределение, както и заключение на съдебно-техническа експертиза.

Горните обстоятелства не са спорни между страните. Ответницата твърди обаче, че една част от вземанията на ищеца са погасени по давност, а друга – с доброволно плащане.

За да се произнесе, съдът взе предвид, че според чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност.

Според чл. 114, ал. 1 от същия закон давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 116, б. „б“ давността се прекъсва с предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.

Съобразявайки цитираните разпоредби от Закона за задълженията и договорите, настоящият съдебен състав приема, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 111: вземането на ищеца е за периодично плащане, затова се погасява с изтичането на кратка тригодишна давност. Давността започва да тече в 30-дневен срок от изтичане на периода, през който е доставяна топлинна енергия, защото падежът на задължените за плащане на цената настъпва тогава. Съдът не приема, че давността започва да тече в по-късен момент, защото фактурите за текущите месеци са сторнирани и на тяхно място е издадена друга фактура за изравнителните сметки. Ако този извод се приеме за верен, то на ищеца следва да се дължи и плащане от по-късен момент, а това противоречи на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и дори на общите условия на самия ищец. Следва да се има предвид още, че ищецът търси обезщетение за забава от настъпването на падежа на сторнираните фактури, а не от настъпването на падежа на фактурата за изравнителните сметки. Следователно, ищецът сам приема, че падежът настъпва след издаване на фактурите за текущите месеци. Давността е прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда на 17. VI. 2020 година. Ето защо съдът счита, че всички вземания на ищеца, чийто падеж е настъпил преди 17. VI. 2017 година, са погасени по давност.

От експертното заключение се установява и частично доброволно плащане с посочено основание – номерът на заповедното производство. Ето защо съдът следва да обсъди въпроса дали ищецът е приел задълженията на ответната страна за погасени в предвидения от закона ред.

Настоящият съдебен състав намира, че правилото на чл. 76 от Закона за задълженията и договорите, установяващо поредност при погасяване на главницата, лихвите и разноските, предполага съществуването на един главен лихвоносен дълг, по който длъжникът е направила частично плащане. Първата алинея на посочената разпоредба урежда хипотезата на съществуване на две и повече еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно да ги покрие всичките. Законодателно употребеният в нормата термин „лихви“, има предвид договорени такива, 4 а не начислените по реда на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите в обезщетение за забава.