Решение № 610 от 20.07.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. Шумен, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20253630102285 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба подадена от В. Н. В., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес: гр.Шумен, пл.“Освобождение“ №12, ет.2 – адв.Св.С. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к. Младост 4, в която посочва, че по молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД е образувано изпълнително дело №20127740400340 по описа на ЧСИ Я.Д., рег.№774 в регистъра на КЧСИ.

Изпълнителното дело е образувано въз основа на следните изпълнителни листове:

1.Изпълнителен лист от 23.03.2012г. по ч.гр.д.№1023/2012г. на ШРС вследствие издадена Заповед №596/23.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в качеството на длъжници са конституирани В. Н. В., „К. Транс“ ЕООД, ЕИК 127628767, Н. Х. В. и Д. В.

Х.а за 9 278 лева - изискуема главница, 796,44 лева изискуема редовна лихва за периода 10.08.2011 г. до 11.03.2012г., вкл., 129,40 лева - изискуема наказателна лихва за периода от 12.09.2011г. до 20.03.2012г., вкл., 600,42 лева - изискуема наказателна лихва, съгласно чл. 3.2 вр. чл. 1, б. „в“ и б. „д“ от Анекс №3 от 10.02.2011 г. към Договор за банков кредит №20850/24.04.2008 г., начислена за периода 10.09.2010г. до 09.02.2011г., вкл., ведно със законната лихва от 21.03.2012 г. до изплащане на вземането, 216,09 лева- платена държавна такса и 466,09 лева- юрисконсултско възнаграждение и 2. изпълнителен лист от 21.03.2012 г., издаден въз основа на Заповед №579/21.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 1022/2012 г. по описа на Районен съд Шумен, В. Н. В., „К. Транс“ ЕООД, ЕИК 127628767, Н. Х. В. и Д. В. Х.а са осъдени да 1 заплатят солидарно на „Райфайзенбанк България“ ЕАД 1665,29 лева изискуема главница, 175,97 лева - изискуема редовна лихва за периода от 10.08.2011г. да 11.03.2012г. вкл., 11,82 лева - изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 10.08.2011г. до 11.03.2012г. вкл., 11,82 лева изискуема наказателна лихва за периода от 10.02.2012г. до 20.03.2012г. вкл., 13,06 лева - изискуема наказателна лихва, дължима съгласно чл. 3.1 вр. с чл.

1.1, б. „в“ от Анекс №92 от 10.02.2011 г. към Договор за кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business N 94377 от 24.04.2008г., начислена за периода от 10.09.2010г. до 10.01.2010г. вкл., законна лихва от 21.03.2012г. до изплащане на вземането, 37,32 лева - платена държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Взискателят възложил на съдебния изпълнител изпълнение на действията по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Ищецът получил призовка за доброволно изпълнение лично на 14.08.2012г., заедно с копия от изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение по гр. д. №1023/2012 г. и по гр. д. 1022/2012 г. по описа на Районен съд - Шумен като заповедта за изпълнение влязла в сила на 28.08.2012 г., тъй като не е обжалвана в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Първото изпълнително действие срещу ищеца било от 03.08.2012 г. за налагане на запор върху банковите му сметки в „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Вземането на „Райфайзенбанк“ АД по Договор за банков кредит №50850/24.04.2008 г. било прехвърлено с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.01.2011 г. и конкретен договор за цесия от 08.11.2013г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който имал качеството на цесионер/ нов кредитор.

Съдебният изпълнител бил уведомен за цесията с молба на „Райфайзенбанк“ ЕАД от 17.12.2013 г.

Вземането по Договор за кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business N9 4377 от 24.04.2008 г., за което бил издаден изпълнителен лист от 21.03.2012 г. по гр. д. № 1022/2012 г. по описа на Районен съд - Шумен било прехвърлено с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.01.2011 г. и Конкретен договор за цесия от 26.07.2018 г. на "ЕОС Матрикс" ЕООД, който има качеството на цесионер/нов кредитор.

Заявява, че последното изпълнително действие срещу него е от 11.09.2018 г. - налагане на запор върху трудово възнаграждение, дължимо от „Вал Комфорт Строй“ ЕООД, ЕИК 204846551, като след тази дата по изпълнителното дело няма данни взискателят да е искал извършване на конкретно изпълнително действие, респ. ЧСИ не е извършвал такова, с което да е прекъсната давността и изпълнителното производство продължава да е висящо и няма постановен нарочен акт от страна на съдебния изпълнител за прекратяване на някое от основанията, визирани в чл. 433, ал. 1 от ГПК, поради което счита, че от 11.09.2018 г. съгласно чл. 117 от ЗЗД, от прекъсване на давността започва да тече нова давност, срокът на която е всякога пет години, тоест вземането на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД е погасено по давност на 11.09.2023г.

2

Предвид изложеното по-горе, моли да бъде постановено съдебно решение по силата на което да бъде признато за установено, че в полза на ответника не съществува вземане от В. Н. В., поради погасяването им по давност на описаните подробно-по горе суми по Заповед №596/23.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 23.03.2012г. по ч.гр.д.№1023/2012г. на ШРС и по Заповед №579/21.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 21.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 1022/2012 г. по описа на ШРС, за които има образувано изпълнително дело №20127740400340 по описа на ЧСИ Я.Д., рег.№774 в регистъра на КЧСИ.

Претендира разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, подава отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер.

Твърди, че вземането не е погасено по давност като излага конкретни съображения в тази насока.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно и се установява от събраните писмени доказателства, че по подадено заявление от „Райфайзенбанк България“ ЕАД е образувано ч.гр.д.№1023/2012г. на ШРС, по което е издадена Заповед №596/23.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 23.03.2012г. срещу солидарните длъжници В. Н. В., „К. Транс“ ЕООД, ЕИК 127628767, Н. Х. В. и Д. В. Х.а за следните суми: за 9278 лева - изискуема главница, 796,44 лева изискуема редовна лихва за периода 10.08.2011 г. до 11.03.2012г., вкл., 129,40 лева - изискуема наказателна лихва за периода от 12.09.2011г. до 20.03.2012г., вкл., 600,42 лева - изискуема наказателна лихва, съгласно чл. 3.2 вр. чл. 1, б.

„в“ и б. „д“ от Анекс №3 от 10.02.2011 г. към Договор за банков кредит №20850/24.04.2008 г., начислена за периода 10.09.2010г. до 09.02.2011г., вкл., ведно със законната лихва от 21.03.2012 г. до изплащане на вземането, 216,09 лева- платена държавна такса и 466,09 лева- юрисконсултско възнаграждение.

По ч.гр.д.№ 1022/2012 г. по описа на Районен съд – Шумен, също образувано по заявление на „Райфайзенбанк България“ ЕАД е издадена Заповед №579/21.03.2012 г. и изпълнителен лист от 21.03.2012 г. срещу солидарните длъжници В. Н. В., „К. Транс“ ЕООД, Н. Х. В. и Д. В. Х.а, за следните суми : 1665,29 лева - изискуема главница, 175,97 лева - изискуема редовна лихва за периода от 10.08.2011г. да 11.03.2012г. вкл., 11,82 лева изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 10.08.2011г. до 11.03.2012г. вкл., 11,82 лева - изискуема наказателна лихва за периода от 10.02.2012г. до 20.03.2012г. вкл., 13,06 лева - изискуема наказателна лихва, дължима съгласно чл. 3.1 вр. с чл. 1.1, б. „в“ от Анекс №92 от 10.02.2011 г. към Договор за кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business N 94377 от 24.04.2008г., начислена за периода от 10.09.2010г. до 10.01.2010г. вкл., законна лихва от 21.03.2012г. до изплащане на вземането, 3

37,32 лева - платена държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

По искане на кредитора „Райфайзенбанк България“ ЕАД , въз основа на описаните изпълнителни листове през 2012г. е образувано изпълнително дело №20127740400340 по описа на ЧСИ Я.Д., рег.№774 в регистъра на КЧСИ.В хода на изпълнителното производство вземането е прехвърлено (цедирано) на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***

На 30.12.2013г., от новия взискател е постъпила молба за конституирането му като такъв и за извършване на изпълнителни действия.

По това изпълнително дело последното изпълнително действие е извършено на 11.09.2018г.

Като съобрази горното, съдът приема, че вземането е погасено по давност поради следното :

За периода от образуване на изпълнително дело №20127740400340 по описа на ЧСИ Я.Д., рег.№774 в регистъра на КЧСИ до 26.06.2015 г., погасителна давност по отношение на вземанията на ответника, предвид разясненията в Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК ВКС и тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е текла.

След тази дата, въпреки наличието на висящо изпълнително дело, погасителна давност давност тече, но съгласно чл. 116 б. "в" от ЗЗД и постановките изложени в т. 10 от Тълкувателно решение 2/26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение и започва да тече нова давност.

След тази дата- 26.06.2015г. са налице действия, с които се прекъсва течението на погасителната давност, като последното според събраните по делото доказателства е извършено на 11.09.2018г., когато е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца. Тук съдът намира за уместно да уточни, че по наложения запор не са превеждани суми от работодателя. Това разяснение е необходимо, защото ако въз основа на наложения запор работодателят превежда суми, всеки превод представлява отделно изпълнително действие и прекъсва течението на погасителната давност.

Съобразявайки се с горното, както и факта, че съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, вземанията, които са съдебно признати (за които има влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 от ГПК), се погасяват с петгодишна давност, приема, че вземането е погасено по давност, защото от 11.09.2018г., когато е извършено последното изпълнително действие прекъсващо течението до датата на подаване на исковата молба15.08.2025г. са минали повече от пет години. Следва единствено да се посочи, че вземането е погасено по давност не на датата посочена от ищеца 11.09.2023г., а на 19.11.2023г. Тази конкретизация е необходима с оглед възражението на ответника, че при изчисляване на периода следва да се има предвид и действието на Закона за извънредното положение, обн. ДВ бр.

28.02.2020г., от 24.03.2020 г. Действително, съгласно визирания нормативен 4 акт е прието, че до отмяната на извънредното положение, спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове. С § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. ДВ бр. 44/2020 г., сроковете спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон, т. е. от 21.05.2020 г. или погасителната давност е спряла да тече за 69 дни. Въпреки спирането на течението на погасителната давност, към датата на подаване на исковата молба същата е изтекла, поради което искът се явява изцяло основателен.

Съобразно изложеното исковата молба се явява изцяло основателна.

По разноските:

Съобразно направеното искане и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски – заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответникът своевременно, с отговора на исковата молба е заявил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК - за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като развива съображения базирани на решение от 25.01.2024 г. по C‑438/22 на Съда на Европейския съд.

Съдът споделя становището на ответника, че размерите на адвокатските възнаграждения определени в Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа нямат задължителен характер, но съдът все още ги приема като ориентир при определяне на справедливото и адекватно възнаграждение за положения от адвоката труд, като взема предвид и посочените в §1а, ал.2 от посочената наредба фактори относно фактическата и правна сложност на делото.