Решение № 907 от 29.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 907 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330110345 по описа за 2023 година

Ищецът “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е предявил против Б.

Р. А., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 3728/7.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8198/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІ граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена електрическа енергия и мрежовите услуги, доставени за периода 09.12.2022 г. – 08.02.2023 г. по партида на длъжника, с клиентски № *****, отнасяща се за обект за потребление в гр. П., ул. "О." №..., бл. ..., вх. ..., ет...., ап. ...., ИТН *****, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 28.01.2023 г. – 04.06.2023 г. в размер на 18,51 лева (осемнадесет лева и 51 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.06.2023 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото, от които: 25 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса и 50 лева (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 1

ЗПП и чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Ищецът твърди, че в качеството си снабдител, съгласно член 98а от ЗЕ, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2018г., които съгласно член 35, ал. 1 влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане. Твърди, че е доставил до обект с ИТН *****, находящ се в гр. П., ул. "О." №..., бл. ..., вх. ..., ет...., ап. .... електрическа енергия за процесния период. Излага се, че ответникът имал качеството на собственик на процесното жилище, поради което същият дължал заплащане на доставеното количество електрическа енергия. Последният бил клиент на електроснабдителното предприятие с открит кл. № *****. Поради забава в заплащането на главницата, претендира обезщетение за забава по всяка издадена фактура - отделно. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

Ответникът, чрез назначения й особен представител, е депозирал в законоустановения за това срок отговор на исковата молба. Оспорва всички наведени в исковата молба факти и обстоятелства.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.

98а ЗЕ вр. чл.183 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. Продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача. Ищецът е представил копие на фактури, издадени от негов представител в полза на потребител Б. Р. А., в които са обективирани претендираните вземания за доставена електроенергия за процесния период.

2

Представено е също така препис-извлечение от сметката на потребителя Б. Р. А. за обект с ИТН *****, от което се установява, че задълженията по издадените фактури, касаещи процесния период, ведно с лихвата за забава, възлизат на сумата от 541,29 лв.

Договорът за продажба на електроенергия по аргумент на разпоредбата на чл. 98 а, ал. 4 ЗЕ се счита сключен с публикуването от страна на електроснабдителното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия, най-малко в един централен и в един местен всекидневник, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

От приложените по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 98 а ЗЕ и между страните е възникнало валидно облигаторно правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на който крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ) – арг. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ.

Страна (купувач) по договора за продажба на електроенергия е битовият клиент или този клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди - арг. пар. 1, т.

2 а от ДР на ЗЕ. С разпоредбата на чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия е установено, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

От представения нот. акт за покупко-продажба на недв. имот № ....., надлежно вписан в СВ на 18.12.2012г. се установява, че ответникът по делото, заедно с неговата съпруга А.А., е придобил на основание покупко-продажба правото на собстевност върху апартамент, находящ се на адм. адрес: гр. П., ул. "О." №..., бл. ..., вх. ..., ет...., ап. .....

Представено е и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от О. с изх. № 24-03-09 от 22.01.2024г., удостоверяващо това, че лицето А.А. е съпруга на ответника. Съгласно императивната разпоредба на член 32, ал. 2 от СК съпрузите отговарят солидарно за поети от тях задължения за 3 задоволяване на нужди на семейството. Според трайно установената съдебна практика тези нужди представляват общите потребности на членовете на семейството /храна, материали, разходи/, за задоволяването на които се изисква семейна солидарност и взаимопомощ.

Следователно от така представените писмени доказателства се установява, че имотът е в режим на СИО, като ответникът е собственик, респ. потребител на електроснабдения имот и е летимиран да отговаря за цялото задължение с оглед установената в СК разпоредба на член 32, ал. 2 от СК.

От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебнотехническа експертиза се установява, че за процесния период е доставена до електроснабдения имот общо 2502 кВтч електрическа енергия, от която 1574 кВтч по дневна тарифа и 928 кВтч по нощна тарифа. Вещото лице е установило потребената електрическа енергия след справка от показанията на електромера, взети от базата данни на дружеството. Вещото лице е посочило, че размерът на доставената електрическа енергия отговаря на фактурираната съгласно издадените от страна на електроснабдителното предприятие фактури. Експертизата е установила, че електромерът с фабричен № ***** е отчитан дистанционно чрез системата за дистанционен отчет.

От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза се установява, че издадените от дружеството-ищец фактури са осчетоводени; че отчетената дневна, нощна и върхова тарифа електрическа енергия и предоставени мрежови услуги и добавки по представените фактури са остойностени по утвърдени от КЕВР цени; че лихвата за забава за периода 28.01.2023 г. – 04.06.2023 г.г. възлиза на сумата от 18,51 лв. Следователно установи се, че за процесния период е доставено посоченото в издадените фактури количество електрическа енергия, поради което и в полза на ответника в качеството му на потребител е възникнало насрещното облигаторно задължение за заплащане на доставената и потребена електрическа енергия в размера, претендиран от ищеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че за ответника в качеството му на потребител на електрическа енергия е възникнало задължението за заплащане на доставеното количество електрическа енергия на стойност от 522,78 лв. Ответникът, чиято е 4 доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи при условията на пълното и главно доказване по правилата по чл. 154, ал. 1 ГПК, че е погасил чрез плащане възникналото парично задължение.

Тъй като ответникът не е изпълнил точно в срок своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. За периода на забава по всяка фактура с начална датата – денят, следващ деня на установения падеж и крайна дата, в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за забавено заплащане на главното задължение в размер на сумата от 18,51 лв.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски.

В производството последният е доказал извършването на разноски за държавна такса от 75 лв., депозит за изслушване на съдебно-техническа експертиза от 250 лв., депозит за съдебно-счетоводна експертиза от 150 лв. и депозит за особен представител от 250 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ размер на юрисконсултското възнаграждение 100 лв.

Следователно и в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в общ размер от 987, 10 лв. Тъй като установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е част от заповедното производство – по установяване съществуването на удостовереното в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане, съдът следва окончателно да се произнесе по дължимите по производството разноски, като съобрази и извършените съдебни разходи по издавеното на заповед за изпълнение.

По тези съображения в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер от общо 75 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

5

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 98а ЗЕ вр. чл.183 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, по отношение на Б. Р. А., ЕГН **********, че “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на паричните притезания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8198/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІ граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена електрическа енергия и мрежовите услуги, доставени за периода 09.12.2022 г. – 08.02.2023 г. по партида на длъжника, с клиентски № *****, отнасяща се за обект за потребление в гр. П., ул. "О." №..., бл. ..., вх. ..., ет...., ап. ...., ИТН *****, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 28.01.2023 г. – 04.06.2023 г. в размер на 18,51 лева (осемнадесет лева и 51 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.06.2023 г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА Б. Р. А., ЕГН **********, да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв. разноски в заповедното производство и сумата от 825 лева – разноски в исковото производство.

На адв. И. И. Х. от ПАК се издаде РКО за сумата от 250 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.