Решение № 71 от 09.12.2024, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Карнобат, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно наказателно дело № 20242130200289 по описа за 2024 година Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от В. М. С. против наказателно постановление № 24-0282-000146 от 17.05.2024 година на Началник група в ОДМВР Бургас РУ Карнобат с което на същият жалбоподател за извършено от него адм. нарушение на разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.3 б.а от ЗДвП са му наложени и съответните адм. наказания на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Жалбоподателят е останал недоволен от така наложените му административни наказания , същият в жалбата си оспорва, , че е извършил горепосоченото административно нарушение, вкл. и виновно за което са му наложени и съответните горепосочени административни наказания с горепосоченото наказателно постановление, като по този начин същото процесно наказателно постановление било издадено при нарушение на материалния закон - ЗДвП , като се посочват от жалбоподателя същите нарушения на материалният закон , вследствие на което същото процесно наказателно постановление се явявало незаконосъобразно, като затова моли да бъде отменено изцяло обжалваното от него наказателно постановление.

Претендира за присъждане на разноски.

1

В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно призован не се явява лично , като не се явява и негов процесуален представител , като по този начин същият не взема други и респ. допълнителни становища по така подадената от него жалба за отмяна изцяло на процесното обжалвано от него наказателно постановление.

Административнонаказващия орган редовно призован за съдебното заседание , като не се явява негов законен или процесуален представител и същият не взема становище по така подадената срещу издаденото от него наказателно постановление жалба.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното от жалбоподателя наказателно постановление № 24- 0282 – 000146 от 17.05.2024 година на Началник група към ОДМВР Бургас РУ Карнобат констатира за извършено административно нарушение от жалбоподателя на дата 04.03.2024 година което се изразява в следното , че на горепосочената дата 04.03.2024 година в 19, 56 часа в община Карнобат в село Е.А. на ул. *** до детската градина в селото, по посока на движение от село Житосвят община Карнобат към село Драганци , община Карнобат жалбоподателят в качеството му на водач управлявал лек автомобил Ауди А 4 с рег. № *** , собственост на Г.Й.С. с ЕГН **********, като по време на движение блъска куче движещо се по пътното платно, като е извършил следното адм. нарушение : като участник в ПТП не остава на място и не оказва съдействие за установяване на вредите от настъпилото ПТП и не съобщава за него на контролните органи , като с това си деяние е извършил адм. нарушение на разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б. а от ЗДвП и за което на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП са му наложени административни наказания – глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Жалбоподателят в жалбата си отрича , че е извършил горепосоченото адм. нарушение виновно и моли съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като оспорва по този начин , че е извършил процесното адм. нарушение.

В съдебно заседание са разпитани като свидетелите Н. Ч. и И. В. от 2 които първият е съставител на издадения затова АУАН , които двама свидетели не се явяват свидетели - очевидци на станалото и същите по този начин не могат да свидетелстват относно действителната фактическа обстановка по делото и процесното адм.нарушение от жалбоподателя , тъй като свидетелстват при разпита им спрямо такива факти настъпили след извършване на нарушението респ. и косвени такива свързани с него , включително и същите посочват , - св. Ч. , че при проверка след това на управляваното от жалбоподателя МПС , посочено по- горе не е установил по него никакви материални щети след като със същото МПС преди това е било ударено и убито куче , което се е намирало на пътното платно , а св. В. пък посочва , че на същото процесно ПТП е установил някакви щети , но не посочва такива и поради това съдът приема , че от случилото се , не са били установени , никакви настъпили материални щети. Този извод на съда се подкрепя и от приложения към адм. наказателната преписка Протокол за ПТП № 1788182 от същата дата – 04.03.2023 година съставен от св. Ч. , където в него е посочено , че жалбоподателят е допуснал ПТП с материални щети , без обаче същите, въпреки задължението на съставилия протокола за ПТП , не са посочени.

Жалбоподателят в жалбата си твърди , че процесното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон – ЗДвП , като изтъква доводи затова , които съдът намира , че следва да разгледа по същество и по отношение на това възражение на жалбоподателя , съдът намира следното :

Съгласно разпоредбата на параграф 30 от ДР на ЗДвП е че "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. По делото не се установиха , че вследствие на удара на кучето в МПС-то управлявано от жалбоподателя да са настъпили нараняване или смърт на хора , не се установиха поврена на процесното МПС , на пътя , на пътно съоръжение ,товар или други материални щети, поради което съдът приема , че не е налице пътнотранспортно произшествие , настъпило след удара и убийството на кучето в МПС-то управлявано от жалбоподателя. В този ред на мисли , поради това , и жалбоподателят не се 3 явява участник в такова ПТП и затова не е и длъжен да остане на място и да указва съдействие на контролните органи за установяване на вреди от ПТП и не следва да съобщава на същите за случилото се , поради това , че не е налице осъществено ПТП по смисъла на ЗДвП тъй като няма нараняване или смърт на хора , както и не са налице настъпили материални щети.

Затова съдът намира , че жалбоподателят не е извършител на вмененото му адм. нарушение и спрямо същия напълно незаконосъобразно от страна на адм. наказващия орган е осъществена адм. наказателна репресия.

Горепосоченото така изложено от съда , води последния до извод , че процесното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Тука следва да се поясни от съда и друго допълнително основание за отмяна на процесното наказателно постановление като незаконосъобразно , дори и да е налице ПТП , както твърди адм. наказващия орган – с материални щети поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН в настоящото производство пред съда за разглеждането на настоящата жалба срещу процесното наказателно постановление се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно пък разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН адм. нарушение е това деяние / действие или бездействие / което нарушава установения ред на държавно управление , извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание , налагано по адм. ред. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН е че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът не споделя и отхвърля изцяло като несъстоятелен правния извод на наказващия орган, че с деянието си жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл.

123 ал.1 т.3 б. а от ЗДвП тъй като по делото не се събраха каквито и да е било доказателства , че жалбоподателят като участник в движението по пътищата с поведението си при конкретно възникнало ПТП дори и с материални щети , каквото в случая не е налице е действал умишлено , нито пък при условията на непредпазливост тъй като дори и да е възникнало ПТП , то не е в причинна връзка с поведението на жалбоподателя и респ. и със скоростта на 4 движение на управлявания от жалбоподателя автомобил. Не може да бъде споделено становището на същия административен орган , според който жалбоподателят е блъснал умишлено с лек автомобил управляван от него внезапно излязлото и пресичащо на пътното платно животно – в случая куче.

Само по себе си това животно действително съставлява препятствие на пътното платно и представлява опасност за движението. От друга страна обаче, законът е вменил в задължение на водачите да управляват МПС с такава скорост, че да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Безспорно излизането на животни на платното, тяхната скорост и посока на движение се явяват непредвидими обстоятелства и не могат да бъдат съобразени изначално от водачите на ППС. Такава възможност, респективно и задължение би възникнало за всеки водач вкл. и жалбоподателя , ако опасността от преминаване на животни е била сигнализирана с предупредителен пътен знак.

По делото не са ангажирани доказателства за наличието на такъв поставен пътен знак на мястото, където е станало произшествието, а тъкмо обратното.

В разглежданата хипотеза, за жалбоподателя като водач на МПС са липсвали обективни предпоставки, които да формират у него знание или поне предположение, че на пътното платно ще излезе животно – куче и ще пресече внезапно пътното платно. Т.е. като участник в движението, жалбоподателя не бил длъжен и не е могъл да очаква появата на животното, за да възникне за заложеното в нормата на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП задължение, да осъществява такова поведение , като съобрази скоростта си на движение на управляваното от него МПС – лек автомобил с такова препятствие. От изложеното следва, че жалбоподателят не само, че не е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, но и не бил длъжен и не могъл да предвиди общественоопасните му последици. Т.е. не е налице виновно поведение от страна на жалбоподателя, в нито една от двете му форми – "умисъл" или "непредпазливост",което определя нарушението като несъставомерно, поради липсата на субективен елемент от състава.

В случая съобразно представените по делото доказателства , съдът намира , че съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Едно от обстоятелствата, изключващи отговорността законодателят е посочил в 5 разпоредбата на чл. 15 от НК, отнасяща се за тъй нар."случайно деяние".Според този текст от НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Съдът приема, че настоящият случай е именно такъв и попада в хипотезиса на посочената норма на чл. 15 от НК, изключваща отговорността на дееца, поради липсата на вина /изцяло в тази насока е и константната практика на ВКС, отразена в Решение № 234/07.07.2015 г. по н.д. № 665/15 г. на ІІ-ро н.о.; Решение № 388/ 08.02.2016 г. на ВКС ІІІ-то н.о. и др./ .След като липсва вина в жалбоподателя за това настъпило ПТП / дори и да е налице такова / , то съгласно по аргумент на разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН изискващо деянието на жалбоподателя да е извършено от него виновно / умишлено или непредпазливо / да е то адм. нарушение , липсва затова и извършено от него адм. нарушение по чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП и спрямо същият напълно незаконосъобразно при липса на вина му е наложено и съответното посочено в наказателното постановление административно наказание по чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП.