Решение № 80 от 14.07.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Велико Търново , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20204000500312 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 214/ 28.02.2020 г. по Гр. дело № 789/ 2018 г. по описа на ОС – Плевен съдът е осъдил Община Червен бряг да преустанови бездействието си, създаващо условия за наводняване на имот № 025005 с площ 19.477 дка в м. Лъката в землището на с. Горник, Община Червен бряг, в който имот ДР. П. ЯК. е съсобственик, като преустанови оттичането на ползваните води от рибарник – публична общинска собственост, съставляващ имот № 000362, отдаден на концесия, в имот № 025005 и е осъдена Общината да заплати на ДР. П. ЯК. сумата 25 000 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от наводняване на съсобствения му имот № 025005 с площ 19.477 дка в м. Лъката в землището на с. Горник, Община Червен бряг, в резултат на експлоатацията и отдаване на концесия на рибарник – публична общинска собственост, съставляващ имот № 000362. Решението е постановено при участието като трети лица – помагачи на страната на Община Червен бряг на Общинска служба „Земеделие“ гр. Червен бряг, Областна дирекция „Земеделие“ гр. Плевен и Министерство на земеделието, храните и горите. С Решение № 260059/ 25.09.2020 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението си, като е отразил в диспозитива на същото, че искът за обезщетение е предявен като частичен от иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 596 759 лв.

1

Срещу решението са постъпили въззивни жалби от Община Червен бряг и от третите лица – помагачи Областна дирекция „Земеделие“ гр. Плевен и Министерство на земеделието, храните и горите.

Община Червен бряг счита, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като ищецът не е посочил обстоятелствата, на които основава претенцията си за обезвреда срещу Общината – с какви действия или бездействия тя е причинила на имота му вреди, ангажиращи отговорността й, а освен това, неправилно приел ищеца за легитимиран да предяви иска „в цялост“, доколкото той не е единствен собственик, а съсобственик на процесния имот. В този смисъл счита решението за недопустимо. По същество излага подробни съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи, че същото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното: непълен и неточен доклад за подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест между страните, като му било указано само най-общо, че носи доказателствена тежест за направените в писмения му отговор възражения; недопускане събирането на релевантно за спора доказателство, за което своевременно е направено искане – писмо от 20.08.2014 г. на Басейнова дирекция; необсъждане на всички направени от ответника доводи и наведени възражения – в това число неизвършване на проверка на основание чл.17 ал.2 ГПК за валидността на Решение № 5С/ 15.08.2007 г. на ПК Червен бряг, въз основа на което ищецът се легитимира като съсобственик на процесния имот, чиято валидност е оспорена от Общината по съображение, че имотът е общинска собственост на основание чл.19 ал.1 ЗВ предвид намиращия се в него воден обект „дере“ още към датата на приемане на картата на възстановената собственост; игнориране на ангажирани доказателства и същевременно ценене на такива, които нямат правна стойност, както и безкритично възприемане заключението на вещите лица, които са дали отговори включително и на правни въпроси. Счита, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, като съдът не е съобразил правната същност на намиращия се в имота на ищеца воден обект „дере“ и изграденото към рибарника съоръжение „открит канал“ и че собствеността върху тях принадлежи на Общината по силата на закона. Без да изясни действителния статут на обекта съдът допуснал присъждане на средства за рекултивиране на процесния имот и изравняване на образуваните по естествен път релефни вкопавания вследствие оттичането на водни маси, които действия върху водния обект са недопустими съгласно ЗВ. Изводът му, че процесното дере не е естествено природно образувание, а е следствие от отводняването на рибарника, бил неподкрепен от събрани по делото доказателства. Необосновани били изводите на съда за незаконно построени в отдадения на концесия рибарник на още 6 клетки извън първоначалните две клетки, защото още при издаването на акта за общинска собственост през 2001 г. в 2 имота имало изградени 9 клетки и рибарникът представлявал търпим строеж по смисъла на § 127 ал.1 ПЗР на ЗУТ. За да уважи исковете, съдът необосновано приел, че Общината като концедент не е изпълнила задължението си да осъществява контрол върху дейността на концесионера, като не било изяснено какъв контрол е дължала, нито било доказано с документи, изходящи от компетентни държавни органи и институции, концесионерът да е извършил нарушения на законови норми, които да обуславят намесата и съответно отговорността на Общината. Съдът посочил, че са допуснати множество нарушения на ЗУТ и ЗВ без да конкретизира нито едно такова, а актовете на единствените компетентни институции РИОСВ и БДУВ - ДР установявали, че няма допуснати законови нарушения. Съдът не се произнесъл по заявеното възражение за погасяване на вземането на ищеца за обезвреда по давност. Моли решението да бъде отменено и исковите претенции – отхвърлени като неоснователни.

Претендира присъждането на разноски пред въззивната инстанция.

Областна дирекция „Земеделие“ гр. Плевен и Министерство на земеделието, храните и горите са депозирали идентични по съдържание въззивни жалби, в които заемат становище за неправилност на решението като постановеното при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, довели до непопълване на делото с доказателства, формирани неправилни изводи относно действителното фактическо положение и неправилно приложение на материалния закон. Молят решението да бъде отменено.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от насрещната страна ДР. П. ЯК..

Счита решението за допустимо, а по същество – правилно и обосновано и моли то да бъде потвърдено. По делото било установено неизпълнението на задълженията на Община Червен бряг като концедент да контролира дейността на концесионера по сключения между тях договор, както и извършените закононарушения от концесионера, който незаконно увеличил броя на клетките в рибарника от 2 на 9 при липса на техническо съоръжение – изпускател, липса на заустване на водите и др., вследствие на което на имота на ищеца били причинени вреди. По отношение оплакването за липса на легитимация на ищеца за предявяване на исковите претенции излага, че се касае до действия на управление, каквито е допустимо да извършва всеки съсобственик. Неоснователно жалбоподателят твърдял, че процесното дере е естествено природно образувание, което съществувало в имота още преди възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ – това противоречало както на установеното, че има изграден бетонен канал, така и на решението за възстановяване на имота, в което липсвали посочени ограничения в ползването на имота. Моли решението на ОС – Плевен да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски за въззивното производство.

3

Въззивният съд е счел исковата молба на ДР. П. ЯК. в частта за предявения от него иск по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД за нередовна и с Определение № 312/ 30.11.2020 г. в съответствие с разясненията по ТР № 1/ 17.07.2001 г. и ТР № 1/ 09.12.2013 г. на ВКС е оставил същата без движение с указания за остраняване на нередовностите. С уточняваща молба от 11.12.2020 г., обсъдена с петитума на първоначалната искова молба, ищецът е конкретизирал исковата си претенция както следва: обезщетение в размер на 8 292 лв. от общо претендираното в размер на 25 500 лв.

– за загуба вследствие отнасянето от р. Искър на площ от 4 дка от имота, находящи се в източната му част при незаконната точка на заустване на рибарника; обезщетение в размер на 8 292 лв. от общо претендираното в размер на 25 500 лв.

– за покриване на разходите за възстановяване и рекултивиране на площ от 8.9 дка от имота, разположена в централно-западната му част, трайно заблатена, обраснала с папур и друга блатна растителност; обезщетение в размер на 8 292 лв. от общо претендираното в размер на 25 500 лв.

– за покриване на разходите за премахване на промойна-дере с дължина 200 м и дълбочина 4 м, преминаващо диагонално от северозападната към североизточната част на имота; обезщетение в размер на 623.26 лв. от общо претендираното в размер на 25 500 лв. – за пропуснати ползи от реализиране на добиви от имота през „последните пет години“, което с оглед датата на завеждане на иска – 06.11.2018 г. обхваща периода от 2013 г. до 2018 г. вкл.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе становищата на страните и събраните по делото доказателства, в рамки на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

ДР. П. ЯК. е законен наследник – праправнук на Й. Н. Й., който е оставил за наследници син Нако и дъщеря Стана и ищецът е негов наследник по линия на сина 4 му, като родствените връзки са установени чрез приложеното по делото удостоверение за наследници. С решение по Гр. д. № 71/ 2007 г. на РС – Плевен на основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ е прието, че наследниците на Й. имат право да възстановят правото на собственост върху посочени земеделски имоти в землището на с. Горник, Община Червен бряг. С Решение № 5С/ 15.08.2007 г. на ПК Червен бряг, на основание влязлото в сила съдебно решение, с оглед влезлия в сила план за земеразделяне и решение № 5С/ 03.08.2007 г., на наследниците на Й. е предоставен като обезщетение имот от земите по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ – общинския поземлен фонд – процесният имот № 025005 с площ 19.477 дка в м. Лъката в землището на с. Горник, Община Червен бряг, представляващ пасище, мера. В решението не е посочено върху имота да има някакви ограничения, такива не са отразени и на приложената скица. Видно от скицата, процесният имот граничи с р. Искър чрез дига и от юг – с имот № 000362 – рибарник с площ 107.128 дка – публична собственост на Община Червен бряг, за който имот е издаден АОС № 268/ 06.11.2001 г. В т.13 на акта е посочено, че рибарникът е разделен на 9 клетки, отделени с диги. Не е спорно, че по силата на договор за концесия от 24.01.2013 г., в сила от 24.03.2013 г., Общината е отдала рибарника на концесия „за активно отглеждане на аквакултури“ за срок от 35 г. на ЕТ „Ц. – 64 – П. Ц.“. Параметрите на договора и условията за осъществяване на концесията са приети с Решение № 799 по протокол № 37 на ОС – Червен бряг /л.30 - 36 от делото/, като видно от същото, условията за осъществяване на концесията са концесионерът при ползване на рибарника да спазва нормативните изисквания, свързани с опазване на околната среда и обществения ред, включително чрез предвиждане в инвестиционни програми на мерки и средства за това; всички дейности да се извършват в съответствие с установените технически и технологични стандарти; да не допуска неправилна или опасна експлоатация при осъществяване на дейността; да не застрашава компонентите на околната среда и да полага грижи за опазването й, а в задълженията на концесионера е да не допуска нарушаване на обществени интереси, да получи разрешително за водоползване и водовземане, да проведе детайлни хидроложки изследвания за всяко водохранилище с предварително изяснени изисквания за количеството на водовземане и др. Концедентът има задължение съгласно чл.7.5.3 и чл.11 ал.2 т.2 от решението да осъществява контрол за спазване на условията на концесията и за изпълнението на задълженията по концесионния договор, като в т.7.3.4 на решението е предвидено правото му да прекрати договора при виновно неизпълнение от страна на концесионера на основните му задължения или при нарушаване на условията на концесията. След сключване на договора оценка за въздействието върху околната среда не е извършена, защото РИОСВ със свое решение от 03.09.2013 г. е преценила, че такава не е необходима. В решението е посочено, че заустването на отточните води от рибарника в р. Искър се осъществява чрез съществуваща канализационна мрежа. Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район – БДУВДР е издала на концесионера 5 разрешително за водовземване от повърхностен воден обект на 24.10.2013 г., в което е посочено, че отвеждането на използваните от рибарника води ще се осъществява по открит канал, местонахождението на който не е описано, като е посочено, че е непосредствено след рибарниците и е предмет на процедура за издаване на разрешително за ползване на водния обект с цел заустване в повърхностните води – в р. Искър. По делото липсва такова разрешително. Посочени са координати на заустване, които съгласно заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, приета пред ВТАС, попадат в имот № 025005.