Решение № 8235 от 18.07.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8235 гр. София, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20211110138459 по описа за 2021 година Производството е образувано по предявен от ИВ. АНТ. С. и К. П. С. против Силвия Валантинова П. и П. К. С. с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК за постановяване на съдебно решение, по силата на което да бъде определен режим на лични отношения между ищците и детето на на ответниците – И. П. С., родена на 21.12.2013г.

По силата на влязло в сила съдебно решение № 17-146/25.05.2015г., постановено по гр.д. № 3057/2014г. на сРс, 117 състав е прекратен бракът между ответниците. С посоченото решение родителските права са предоставени н амайката- ответникът С.П..

Отношенията между ищците и ответника П. били изключителн онапрегнати и та отказвала да разрещшши осъществяване н алични отношения между внучката им и тях. Твърдят, че н апрактика не могат да общуват с детето. В същото време силновлошени били и отношенията мужде самите ответници. Това довело до рудности при осъщуствяване н арежима нал лични отношения на ответника С. с детето, поради което ищците не моггели да общуват с него и в този период. По изложените съображения молят на съда да определи на ищците лично време за срещи на ищците с тяхната внучка.

В съдебно заседание ищците поддържат исковата си претенция изцяло и както лично, така и чрез пълномощника си, пледира за нейното уважаване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника П. К. С.. В съдебно заседание редовно призоване не се явява и не изпраща представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника С. В. П., в който последният застъпва становище за неоснователност на исковата претенция. Излага подробни съображения в тази насока. Потвърждава, че отношенията между страните са напрегнати, но това се дължало на отношението на ищцата С. към ответника. Сочи, че въпреки напрегнатите отношения ответникът П. никога не е настройвала детето против неговите баба и дядо по бащина линия. Твърди, че единствената причина за образуване нтова дело е да я тормозят. Излага доводи, че е невъзможно да отдели време детето да се среща с ищците.

Твърди, че детето посещава частно училище с целодневно обучение и единственото време, в което е свободно прекарва с майка си е уйкендите, при които не е при баща. Твърди, че 1 контактите между детето и неговите баба и дядо, в случая ищците следва да се осъществяват съвместно с тези на ответника П.С., който има определено време за това.

Твърди, че няма пречки сина им, когато взема детето в определения му вече режим на лични отношения, да им дава възможност за контакти. Счита, че така няма да се нарушат вече изградените от детето навици.

По изложените съображения счита, че искът е неоснователен, като алтернативно предлага да бъде определен режим на лични контакти на ищците с детето с ищците с детето от 16ч. до 18 ч. на съботния ден, който режим да бъде осъществяван съвместно с този на ответника П.С., син на ищците, на който вече изрично е определено време за това.

В съдебно заседание чрез пълномощника си ответникът П. пледира за определяне на режим на лични контакти на бабата с детето, който да е в рамките на режима, който бащата упражнявана на срещи с детето. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като обсъди изложените от страните доводи и доказателствата по делото съгласно чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че ищците ИВ. АНТ. С. и К. П. С. са родители на бащата на малолетното дете – ответникът П. К. С. и детето И. П. С., родена на 21.12.2013г. е тяхна внучка. По делото не е спорно и обстоятелството, че местоживеенето на детето И. е определено при майката – ответникът С. В. П., по силата на влязло в сила решение № 117-146/25.05.2015г., постановено по гр. д. № 30572/2014г. на СРС, 117 състав. Съгласно посоченото решение на бащата, ответник в настоящото производство – П. К. С., е определен режим на лични отношения- два пъти в месеца за събота и неделя от 10ч до 18ч., както и две седмици през лятото, през четни години – на Коледа, през нечетни години – за Великден и за рождения ден на детето.

Д. И. е редовна ученичка в Частно средно училище „Свети Георги“ гр.

София. Съгласно представената служебна бележка изх. № 322/15.04.202г. обучението в училище е целодневно- от 8.00 до 16.50 ч. всеки делничен ден.

В хода на съдебното производството от изявление на ищцата С. в съдебно заседание се установи, че последната среща между детето И. и ищцата е била през месец февруари 2020г. Ищецът К.С. е заявил, че е виждал детето И. преди четири години, когато я водил да гледа кънки.

От събраните в хода на производството гласни доказателства посредством разпита на свидетеля К. В. Г., колега на ищците, които съдът кредитира като обективни и логични в частите, в които възпроизвеждат лични възприятия на свидетеля, се установява, че ищцата С. има желание да се вижда с внучката си, но родителитеответниците не позволяват. Заявява, че ищцата и ответникът П.С. са колеги, но последно време отношенията им се влошили и и поддържали професионални контакти. Отношенията им охладнели през последните година и половина- две.

От събраните в хода на производството гласни доказателства посредством разпита на свидетеля К. Д. П. /леля на ответника П./, които съдът кредитира като обективни и логични в частите, в които възпроизвеждат лични възприятия на свидетеля, като ги прецени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че същата живее заедно с ответника и детето в гр. София от осем години. Всеки ден детето тръгвало на училище в 7.40 ч. , а вечер я посрещала в 17.15 ч., когато я карал микробус на училището. Свидетелката помагала на детето с уроците и писането на домашни. Събота и неделя майката и детето ходели на разходка. Преди четири години се срещала с ищцата С., когато тя я потърсила за да може да види детето. Срещнали се в Южния парк. Тогава ищцата казала, че бащата Петър не взема детето и тя не може да го види. Свидетелката дала телефонния си номер на ищцата, за да й се обажда когато желае да види детето, но тя не я потърсила повече. През празничните дни детето ходело при баба и дядо по майчина линия, а през лятото на море заедно със свидетелката и майка си.

За нуждите на настоящото производство по делото са постъпили социални доклади 2 от АСП-ДСП-Оборище и от АСП-ДСП-Лозенец. От първия от тях се установява, че ищцата С. и майката П. са в обтегнати отношения и последната не давала бабата да вижда внучката си. Влошени са отношенията между ищците и другия ответник – техния син – П.С.. При разговор с него същият е заявил, че въпреки обтегнатите си отношения с родителите си по никакъв начин не е ограничавал срещите на детето с неговата баба и дядо. Твърдял, че проблемната ситуация била предизвикана от родителите на ответника П., които я настройвали срещу неговите родители. Според социалните работници ищцата С. работи като зъболекар, има собствена клиника в близост до жилището което обитава. Материално е много добре осигурена и може да посрещне внучката си в много добри битови условия. В доклада на АСП-ДСП-Лозенец се посочва, че отношенията между ищците и ответника П. са много обтегнати, защото последната твърди, че нейната свекърва я е изгонила с детето.

Основни грижи за детето се полагат от майката, като детето учи в частно училище. Майката е собственик на две фирми с месечен доход около 5000 лв. по данни на майката бабата и дядото не са търсили внучката си изобщо, в момента водели настоящото дело за да я дразнят. В двете заключения е отразено, че в интерес на детето И. е да поддържа отношения и с двете разширени семейства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Поддържането на близки отношения между бабата, дядото и внуците е традиция и социална норма в българското общество, която е отразена в правото на доста късен етап. С нормата на чл.128 СК е предоставено правото на дядо и баба да претендират за лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци, като съдът може да определи мерки за лични контакти между дядото и бабата, и внуците. Уважаването на молбата, с правно основание чл.128, ал.1 СК зависи от най-добрите интереси на детето, които следва да бъдат гарантирани чрез съдебното решение.

За успешното провеждане на предявената по реда на чл.128, ал.1 СК молба, ищците следва да установят качеството си на баба и дядо на малолетното дете, че ответниците, респ. ответника са родители (родител) на последното, че разполага с нужните материални възможности и личностни качества за полагане на адекватни на нуждата на детето грижи при осъществяване на личните си контакти с детето и че в интерес на последното е да поддържа такива контакти.

В разглеждания случай безспорно установено по делото е, че ищците ИВ. АНТ. С. и К. П. С. са родители на бащата на малолетното дете – ответникът П. К. С. и детето И.

П. С., родена на 21.12.2013г. е тяхна внучка.

Съгласно чл. 128, ал. 1 от СК, мерки за лични отношения с бабата и дядото се определят, ако това е в интерес на детето. Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност.

Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието „интерес на детето“. От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. от СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот.

Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г. , което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК, под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин.

Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 от СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е 3 винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна, не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. В съдебната практика /така решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г. на ВКС, ІV г. о/ понятието „интерес на детето" се определя като осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда, заобиколено от близки хора, по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси. Прието е, че при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи, и че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл. 128 от СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за детето и бабата и дядото време.