Присъда № 120 от 25.02.2026, Софийски районен съд

Мотиви към Присъда № 120 от 25.02.2026г. по НОХД № 13 216/ 2025г. по описа на СРС, НО, 111 – ти н.с.

Софийска Районна прокуратура е внесла в съда обвинителен акт срещу хх, с ЕГН: ********** за това, че на 11.05.2024г. в хх офис на търговското дружество хх в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1,б.,,б” от НК, на длъжност в ,хх ,,Монтажник,метални конструкции” с код НКПД 72142007 и код по НКИД 3320 по длъжностна харакатеристика, съгласно Трудов договор № хх., сключен между ,хх с управител и представляващ хх и хх като работник присвоил чужди пари, собственост на търговското дружество, а именно сумата от 1 341.82 лева( хиляда триста четиридесет и един лева и осемдесет и две стотинки ), връчени му в това качество да ги пази, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл.204,б.,,а” във вр. с чл. 201,ал.1,пр.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че от събраните в хода на проведеното съкратено съдебното следствие доказателства и доказателствени средства се доказва, че подсъдимият хх е осъществил състава на престъплението, за което е подведен към наказателна отговорност. Предлага на съда да му бъде наложено наказание лишаване от свобода от девет месеца, което да бъде изтърпяно условно по реда на член 66, ал.1 от НК за срок от от три години и да се приложи разпоредбата на член 58а от НК.

Защитникът на подсъдимия счита, че обвинението е доказано по категоричен и несъмнен начин. Предлага на съда да определи наказание по-ниско от предложеното от прокурора, взимайки в предвид факта,че случаят е маловажен и тези девет месеца лишаване от свобода биха били несъразмерно тежки, затова моли да се направи преценка дали са налице предпоставките за прилагане на член 55 от НК,ако не да се определи наказание от 3 месеца, чието изпълнение да бъде отложено по реда на член 66,ал.1 от НК.

В своя лична защита и последна дума подсъдимият хх моли съда да определи минимално наказание.

Съдът, като прецени събраните в хода на наказателното производство писмени доказателства и доказателствени средства, становищата на страните и техните искания, възприема като безспорно установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият хх с ЕГН: **********.

На 11.05.2024г. подсъдимият хх работил в хх- ,,Монтажник,метални конструкции” с код НКПД 72142007 и код по НКИД 3320 по длъжностна харакатеристика, съгласно Трудов договор № хх, сключен между него и хх с управител и представляващ хх.Видно от графика на 8.05.2024г. хх трябвало да посети следните адреси за монтаж на стоки: ж.к.,,Свобода”, с посочено лице за контакт хх, ж.к. ,,Надежда” ухх по договор с лице хх, който лично му платил 1 сумата от 540 лв., ж.к ,,Толстой”- по договор с хх, която предала на хх сумата от 130.82лв., ж.к.,,Люлин”- по договор с хх, от която взел 358,50лв. и ж.к,,Левски Г”-по договор със хх, която лично му връчила 312,50лв.За всички тези суми хх не използвал фискалния апарат и не е издал фискален бон на клиентите на търговското дружество.Ръководителят на търговския екип хх се свързала по телефона с хх за отчитане на сумата от 1341,82 лв. и той заявил, че е в лошо здравословно състояние и ще върне парите в събота на 11.05.2024г.Това не се случило и на 13.05.2024г хх уведомила управителят на хх и подала заявление до началника на 03 РУ-СДВР.

Първоинстанционното производство е протекло по предвидения в чл. 372, ал.

4 във вр. с чл. 371, т. 2 НПК алтернативен процесуален ред, предпочетен от подсъдимия. Пред съда той призна изцяло фактите по повдигнатото обвинение, така като тези факти са очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи за тях да не се събират допълнителни доказателства. Съдът от своя страна, констатирайки обоснованост на направеното признание от валидно събраните на досъдебното производство доказателства, приложи съкратената процедура на съдебно следствие в избраната от подсъдимия форма.

При така признатите факти, които съдът намери за подкрепени от събрания по делото доказателствения материал, същият приеме именно онази фактическа обстановка, която е била отразена и описана в обвинителния акт. Подсъдимият изрази изричното си съгласие съдебното производство да бъде проведено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като разбра последиците от предпочетената от него диференцирана процедура.

Пред съда изрично призна изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като несъмнено установена и доказана както от направеното признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подсъдимия, но така също и от приобщените по реда на съкратената процедура писмени доказателства и доказателствени средства.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели по досъдебното производство като обективни и достоверни и ги цени при формиране на своето вътрешно убеждение досежно обосноваността на повдигнатото обвинение по отношение на изпълнителното деяние и неговия автор.

В обобщения съдът счита, че събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства по категоричен начин подкрепят изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, както и направеното по реда на Глава XXVII от НПК самопризнание от страна на подсъдимия. Следва да се посочи, че съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС "Разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК не изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното 2 производство доказателства да подкрепят самопризнанието. Необходимо е приобщените доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице". Тоест, не следва да се абсолютизира изискването самопризнанието на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 НПК да е подкрепено от всички събрани по делото доказателства. В конкретния случай, обаче липсва противоречие между събраните доказателства, подкрепящи по еднопосочен начин самопризнанието на подсъдимия. Поради това съдът счита, че са спазени изискванията на разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК.

Съдът кредитира събраните в хода на досъдебното производство доказателства като еднопосочни, логични е безпротиворечиви. Същите са били приобщени по предвидения процесуален ред, отговарят на изискванията на НПК и уличават по категоричен и несъмнен начин както изпълнително деяние, така и тяхното авторство в лицето на подсъдимия. В този смисъл за както направените признания от страна на самия деец, досежно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но също така и показанията на хх – управител на търговското дружество хх, в които свидетелят посочва че подсъдимият хх неоснователно е задържал парични средства в размер на 1 341,82 лева като е напуснал работата си без да се яви и възстанови сумата. В подкрепа на твърденията на свидетеля хх са и показанията на свидетелите хх, както и писмените доказателства, установяващи длъжностното качество на подсъдимия и ремонтите дейности, които дружеството е извършило.

При така възприетата фактическа обстановка и извършен анализ на писмените и веществени доказателства и доказателствени средства съдът приема, че подсъдимият хх е осъществил престъпление по чл.204, б.,,а” във връзка с член 201,ал.1,пр.1 НК.

В случая е налице особен субект на длъжностното присвояване - ,,длъжностно лице“, съгласно легалното определение на понятието, визирано в разпоредбата на чл.93,ал.1,б."б" от НК. Подсъдимият хх към момента на извършване на инкриминираното деяние е бил на длъжност "Монтажник, метални конструкции" в хх и съгласно трудовият му договор и длъжностна характеристика е имал функции, свързани с пазене и управление на имуществото на работодателя му, което му е било поверено да събира, съхранява, разходва и отчита. Следователно деецът е заемал работа, свързана освен с монтажни дейности, но и с пазене и управление на чуждо имущество на хх. На следващо място описаната дейност на подсъдимият му е възложена с трудов договор № 5352 от 17. 04. 2024 г. Безспорно е качеството му на длъжностно лице чл.93,ал.1,б."б" от НК. Предмета на престъплението, който се намира във фактическата власт на дееца, трябва да му е връчен или поверен именно в качеството му на длъжностно лице-точно такива са парите, които клиентите заплащат при монтажни услуги.

3

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява във фактическо или юридическо разпореждане на дееца с чуждо имущество, поверено му за пазене или управление. В случая е налице неотчитане на сумата от 1 341,82 лв. и въпреки многократните предупреждения парите не са възстановени.

Престъплението по чл. 201 от НК е резултатно и обективно е настъпило намаляване на имуществото на хх. След признаване на фактите по обвинението от подсъдимия хх е безспорно, че той съзнателно е присвоил чужда движима вещ-парична сума в качеството си на длъжностно лице към гореспоменатото търговско дружество. Деянието, представлява маловажен случай по смисъла на чл.93,т.9 от НК с оглед на незначителността на вредните последици и смекчаващи вината обстоятелства. Стойността на присвоената сума надвишава минималната работна заплата-933 лв., но тъй като е налице деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на длъжностни присвоявания, следва да се възприеме наличието на привилегирования състав.

От субективна страна престъплението е умишлено и се счита за извършено при форма на вина - пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване. В случая е налице разбирането, че се своят чужди средства, които не принадлежи на дееца и невръщането на сумата, въпреки уговорката с хх и неявяването на работа на следващия ден го потвърждават.

Съдът отчете, че за извършеното престъпление по чл.201,ал.1 във вр. с чл.204,б.,,а”, от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева. Съблюдавайки смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства по чл.54, ал.1 от НК и следвайки установените в чл. 57 от НК принципи съдът намери, че най подходящото по вид наказание, което следва да се наложи на подсъдимия, е алтернативно предвиденото в чл.204 б.,,а” НК, а именно ,,пробация”. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете доброто процесуално поведение на подсъдимия и чистото му съдебно минало, а като отегчаващи такива – ниското правно съзнани е инезачитане на установения в страната право вред. При избиране на вида на наказанието, което следав да бъде наложено на подсъдимия съдът отчете, че лишаването от свобода би било явно несправедливо и неотговарящо на обществената опасност на деянието и дееца, а глобата е неудачна предвид, че подсъдимият не е трудово ангажиран и въпреки дадения му толеранс да възстанови причинените имуществени вреди, не съумя да стори това. Отмереното наказание ,,пробация“ в случая се явява най – адекватно и постигащо в пълна степен целите на наказанията по чл.36 от НК.

Съдът наложи на подсъдимия следните пробационни мерки: на основание чл.42а,ал.2,т.1 от НК - ,,Задължителна регистрация по настоящ адрес: хх изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или упълномощено от него длъжностно лице за срок от една година, с периодичност на срещите два пъти седмично, на основание чл.42а,ал.2,т.2 от 4

НК-,,Задължителни периодични срещи с пробационен служител, които да се провеждат в пробационната служба според настоящия адрес на осъденото лице“ за срок от една година и на основание чл.42а,ал.2,т.6 от НК ,,Безвъзмезден труд в полза на обществото“ от 120 часа годишно за срок от една година.

При тези мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 120 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ и прокурора С. Ант. С. като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Наказателно дело от общ характер № 20251110213216 по описа за 2025 година