Решение № 141 от 26.09.2024, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Административно наказателно дело 375/2024
- Вид
- Решение № 141
- Подписан
- 26.09.2024
- В сила
- 30.01.2025
- Състав
- Сияна Стойчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3б. от · Закон за движението по пътищата
- Чл. 187а · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 14 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 1 и сл. · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 81 ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 141 гр. гр.Несебър, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно наказателно дело № 20242150200375 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба вх. № 6228/05.07.2024 г. от „СЪНИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 102862221, със седалище и адрес на управление: с. Равда, общ. Несебър, обл. Бургас, ул.
„Бриз“ № 4, представлявано от управителя – Костадин Георгиев Нищелков, подадена на 19.06.2024 г. чрез поща до наказващия орган, срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 8504782827 на Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ, с който за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
Жалбоподателят твърди, че за издадения фиш разбрал с връзването му на 13.06.2024 г., предвид което се прави оплакване за нарушение на чл. 34 от ЗАНН и се моли за прекратяване на производството и отмяна на фиша. На следващо място се заявява материална незаконосъобразност на фиша тъй като липсвал законов ред за санкциониране на нарушения от вида на процесното с издаване на електронен фиш преди изменението на чл.
189ж, ал. 1 от ЗДвП и към датата на нарушението. Правят се оплаквания за липса на данни във фиша за вида на техническото средство, с което е установено нарушението, местоположението и изправността му, както и за преждевременност на действието по издаване на фиша с оглед чл. 2, пар. 7 от Регламент /ЕО/ за изпълнение 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. В обобщение се моли за отмяна на електронния фиш, като незаконосъобразенм неправилен и издаден без правно основание в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с целта на закона.
Насрещната страна по жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“ взима становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли за потвърждаване на фиша.
В проведено по делото открито съдебно заседание, за дружеството-жалбоподател се явява упълномощения адв. В. М. от АК – София, който поддържа депозираната жалба и се моли за уважаването . Претендира сторените съдебни разноски.
Административно-наказващият орган се представлява от упълномощената юрк.
1
Димитрова, която оспорва жалбата, моли за оставянето без уважение, представя писмено становище и прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Процесната жалба е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 189ж, ал. 5 вр. чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 22.08.2021 г., в 08,38 часа, собственото на жалбоподателя ППС товарен автомобил „Рено Керакс“ с рег. № А 7082 МХ, с технически допустима максимална маса 35500, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке, се е движило в община Несебър, по път I9 км 195+818, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
При преминаване ППС през сегмент № 1000911508 от платената пътна мрежа, регистрирано в 08,38 часа от устройство 40812, елемент от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-9 км 195+818 системата установила отсъствие на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация. Във връзка с констатирано нарушение, изразяващо се в незаплащане в цялост на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата бил съставен процесният електронен фиш, подписан на 17.02.2023 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: справка за нарушението от ел.система на АПИ, ведно с 2 бр. статични изображения във вид на снимки /л. 19-22 от делото/; заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на председателя на УС на АПИ, ведно с приложен образец /л. 23-25/; извадка за процесния участък от карта на контролните устройства на АПИ /л. 20, л. 30 от делото/; извлечение от ел. система по чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП относно датата на генериране/издаване на ЕФ /л. 37 от делото/; справки-извлечения за местоположението на контролното средство и собствеността на ППС /л. 38-39 от делото/; становище на отдел УИСИ, Национално тол управление при АПИ, ведно с извлечение за регистрирани преминавания на процесното ППС за дата 22.08.2021 г. и писмо от „Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД с предходно наименование „Конкортд Смарт Инфраструктура“ /л. 42-44 от делото/. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Самият жалбоподател не оспорва констатациите на административнонаказващия орган, а излага аргументи, касателно правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които обуславят неговата отмяна.
С разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е предвидено задължение за собственика, да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, според категорията на ППС. Тази уредба се допълва с нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, с която се предвижда санкция за собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Чл. 187а от ЗДвП пояснява, че при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че ППС е управлявано от собственика му, а с ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по 2 чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лева, каквато санкция е наложена и в случая.
Доколкото на основание чл. 189, ал. 14 от ЗДвП ЗАНН се прилага субсидиарно за неуредените въпроси, съдът съобразявайки нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН достигна до извод, че за да е допустимо издаването на електронен фиш за процесното нарушение по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, то следва да е въз основа на изрична законова регламентация.
В този ред на мисли, следва да се посочи, че чл. 189ж, ал. 1 от ЗДП /редакция към датата на нарушението/, регламентира диференцирана процедура за налагане на санкции във връзка с част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси. Налице е изрична регламентация, че за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение като е посочено и задължителното съдържание на електронния фиш. Анализът на нормата сочи, че законодателят е предвидил възможността да се издава ЕФ за констатирани нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДП, която определя наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДП се санкционира собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Процедурата по налагане на административно наказание при нарушение на чл. 179, ал. 3б. от ЗДП е предвидена в чл. 189е, ал. 1 и сл. от ЗДП, а именно - със съставянето на АУАН и издаване на НП. Настоящият съд намира, че приложимостта на диференциран процесуален ред за съставяне на електронен фиш за нарушения от вида на процесното е недопустимо да се извлича чрез разширително тълкуване на други норми на ЗДвП, още помалко на санкционни такива. При това положение, доколкото ЗДвП предвижда за установени нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП да бъдат съставяни АУАН и НП, съдът намира, че издаването на обжалвания електронен фиш в случая съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяната му. В този смисъл е и актуалната практика на кацасионната инстанция, обективирана в Решение № 239 от 9.01.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2155/2023 г.; Решение № 329 от 11.01.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1702/2023 г.; Решение № 598 от 22.01.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2050/2023 г.;
Решение № 4279 от 06.06.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 727/2024 г.; и др.
Тук е мястото да се отбележи, че действително с изменение на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, публикувано с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., е добавено, че електронен фиш може да бъде издаден и за установени нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Независимо от това, доколкото нормата е процесуална, същата има действие занапред и за заварените правоотношения, сред които не попада настоящият случай. Районният съд се явява контролна инстанция на наказващия орган и доколкото производството по издаване на обжалвания електронен фиш е приключило в административния си етап, то властническото правоотношение е реализирано и посоченото законово изменение няма действие спрямо него, а отношенията намират регламентацията си в старата редакция на процесуалната норма, както бе посочено по-горе.
Констатираното нарушение е съществено и неотстранимо, влече материална незаконосъобразност на обжалвания фиш, предвид което последният подлежи на безусловна отмяна.
За пълнота и по повод изричното възражение на жалбоподателя настоящият съдебен състав намира за нужно да посочи, че в конкретната хипотеза не намира приложение разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Доколкото се касае до електронен фиш, издаден от автоматизирана система, единствено подлежащо на проверка е наличието на изтекла абсолютна давност по смисъла на чл. 11 от ЗАНН вр. с чл. 81 ал. 3 от НК, която в настоящата хипотеза настъпва при изтичане на повече от 4 години и 6 месеца от нарушението. Предвид датата на нарушението – 22.08.2021 г., към настоящия момент абсолютната давност не е настъпила.
3
Предвид изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за заплатено възнаграждение на един адвокат. По своевременно заявено от наказващия орган възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, съдът, като съобрази разпоредбите на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира същото за неоснователно, а възнаграждението за съответно на минимума, въведен за съответния вид работа. Действително, с оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, съдът вече не е обвързан с минималните размери на адвокатски възнаграждения, въведени с Наредбата, но настоящият състав намира, че същите следва да служат като незадължителен ориентир при определяне на справедливия им размер. Така, в полза на жалбоподателя следва да се присъди възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева, което да се възложи в тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 8504782827 на Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ, с който на „СЪНИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 102862221, със седалище и адрес на управление: с. Равда, общ. Несебър, обл. Бургас, ул.