Решение № 8107 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8107 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110156371 по описа за 2025 година

ЮЛ е предявило срещу Л. Д. Х. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 2.77 евро, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ************, аб. № ******* за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 0.61 евро, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2023 г. до 06.06.2025 г., сумата от 14.72 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 12.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 3.71 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 06.06.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 34713/2025 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Поддържа, че ответника е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната 1 поддържа исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва, че се явява собственик на процесния имот. Оспорва ответника да е потребявал топлинна енергия и да е било извършвано дялово разпределение. Посочва, че ответникът нямал радиатори в имота, а водата за топла вода била затапена, въпреки това му се начислявала такса за дялово разпределение. Моли съда да отхвърли исковете. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори, а и от представения нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 19 от 12.10.1995 г., том LXLIV, дело № 18734/95 г. се установява, че Д.Ц. Х. и съпругата му Г.С. Х.а продават на сина си Л. Д. Х. и снаха си П.Й.К. – Х.а следния свой собствен недвижим имот, а именно апартамент № 89, находящ се в ************** По делото е представено заявление-декларация от 18.02.2004 г. подадено от Л. Д. Х., в която е посочил, че желае да му бъде открита партида на негово име за топлоснабден имот с адрес ************, аб. № *******, като е посочил, че домакинството му се състои от двама члена. В случая по делото от представеното представено заявление-декларация от 18.02.2004 г., се установява, че именно Л. Д. Х. е бил титуляр на партидата по отношение на недвижимия имот. В настоящият случай въпреки, че по делото от представените доказателства се установява и правото на собственост по отношение на идеални части от същия и на други лица, това обстоятелство се явява ирелевантно, тъй като чрез изразената от Л. Д. Х. воля е породено облигационно правоотношение между него и ищцовото дружество по отношение на целия имот. Следователно между Л. Д. Х. и ищцовото дружество е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба 2

/доставка/ на топлинна енергия, поради което страна по това учредено продажбено правоотношение през релевантния период е бил Л. Д. Х. и той е носител на всички правни задължения за заплащане на доставената топлинна енергия.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът по силата правото на собственост. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител.

От приетия по делото доклад от вещото лице по допуснатата съдебнотехническа експертиза И. У. се установява, че след като вещото лице е разгледало делото и получените допълнително изискани изравнителни сметки и съобщения към фактури била установила, че претенциите на ищеца за процесния период били само за суми за дялово разпределение и не били свързани с разпределение на топлинна енергия.

Настоящият състав намира, че исковата претенция за доставена топлинна енергия се явява недоказана. По делото е приетия доклад на вещото лице се установява, че нямало разпределение на топлинна енергия. Още повече, че по делото е представен и талон за пломбиране на водомери от 21.09.2013 г., по отношение на процесния имот, както и писмо от ищеца от 08.10.2013 г., с което ответникът е уведомен от ищеца, че поради затапване на щранга за топла вода по партидата на аб. № ******* щяла да се преустанови начисляването на топлинна енергия за подгряване на вода. Също така по делото е представено и писмо от ищеца от 09.11.2023 г., в което е посочени, че в сградата, находяща се на адрес гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл. 83, вх. Г била изключена отоплението от абонатната станция, като в сградата се ползвала само топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Настоящият състав намира, че така заявените от ищеца обстоятелства представляват по своя характер признание на неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то отговаря на истината. С оглед на гореизложеното, доколкото по делото по делото не се установи, че до процесния имот не е била доставяне топлинна енергия, доколкото отоплението в цялата сграда било преустановено, а до имотъта на ответника не била доставяне и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, поради затапване на щранга, то потребителят обективно не е ползвал топлинната енергия, поради което искът за сумата от 2.77 евро, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ************, аб. № ******* за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2022 г. се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Настоящият състав намира, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява акцесорен по отношение на главния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и доколкото главният иск се явява неоснователен, то такъв се явява и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 0.61 евро, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2023 г. до 06.06.2025 г., поради което следва да бъде отхвърлен.

По отношение на претенцията за дължимост на суми за дялово разпределение следва да се посочи следното. Съгласно разпоредбата на чл.

139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл.

3

148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.

34 от 24.04.2007 г. ). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр.

74 от 2006 год., бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.

По делото не се установява извършването на дяловото разпределение да е възложено на трето лице. Настоящият състав намира, че в случая ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че през исковия период действително е извършвана услугата дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния имот. По делото не се установи извършването дейностите, формиращи цената за услугата дялово разпределение, още повече, че същото беше и изрично оспорено от ответника по делото. Не са издавани индивидуални справки за използвана топлинна енергия за процесния имот, като не се установява и изготвянето на изравнителни сметки. Следва да се посочи, че не само не е извършен отчет на уреди за дялово разпределение, още повече, че до процесната сграда изцяло е преустановено подаването на топлинна енергия, а на ответника са затапени и щранговете за топла вода от 2013 г. и не му се начислява топлинна енергия за БГВ. С оглед на гореизложеното не се доказва действително да е извършвана услуга дялово разпределение, поради което искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.