Определение № 99 от 23.04.2026, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 110/2026
- Вид
- Определение № 99
- Подписан
- 23.04.2026
- В сила
- 23.04.2026
- Състав
- Павел Неделчев, Ива Димова, Габриела Бойкова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 201 · Наказателен кодекс
- чл. 202, ал. 2, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 206, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 6, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 99 гр. Габрово, 23.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Павел Неделчев
Членове:
Ива Димова
Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20264200600110 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК. Образувано е по частен протест на Районна прокуратура - Габрово против определение № 32 от 18.02.2026 г. по ЧНД № 80/2026 г. по описа на Районен съд – Габрово за отмяна на Постановление от 12.01.2026 г., с което районният прокурор на Районна прокуратура – Габрово е прекратил, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, наказателното производство по следствено дело № 38/2019 г. по описа на ОСлО при ОП - Габрово, водено срещу Хр.
Н. С. от гр. Габрово за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 201 от НК, като делото е върнато на прокурора.
В частния протест се излагат съображения, в подкрепа на виждането на прокурора за необоснованост на акта на съда. Претендира се за отмяна на определението на районния съд.
Частният протест е подаден в срок и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.
Настоящият въззивен съдебен състав, след като прецени събраните на досъдебното производство доказателства и взе под внимание съображенията за прекратяване на наказателното производство, изложени в постановлението на РП – Габрово, както и като съобрази мотивите по протестираното определение и после доводите на прокурора по частния протест, намира следното:
Досъдебното производство е образувано на 27.05.2019 г. за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
С постановление на следовател от 29.01.2021 г. Хр. Н. С. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че през периода 18.01.2018 г. – 31.12.2018 г., при 1 условията на продължавано престъпление, на неустановени дати, като управител на „РЕБОРН ПСБ” ЕООД и от 15.02.2018 г., като управител на „РЕБОРН ПДБ” ООД, противозаконно присвоил чужди движими вещи – сума в размер на 37 593 лева, които владеел и пазел, собственост на Т. Т. Н., от предоставените му по банкова сметка на дружеството суми в размер на 90 000 лева и предоставени, чрез М.Д.Н. суми в размер на 94 000 лева, с петнадесет броя разписки за получена сума в брой, като всички парични средства в размер на 184 000 лева са били дадени в заем на „РЕБОРН ПСБ” ООД за развиване на дейността на дружеството, като обсебването е в големи размери престъпление по чл. 206, ал. 3 предл. първо, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
С постановление на РП – Габрово от 20.05.2021 г. наказателното производство е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. С определение № 70 от 30.06.2021 г. по ЧНД № 446/2021 г. по описа на РС – Габрово, потвърдено с определение № 189 от 03.09.2021 г. по ВЧНД № 204/2021 г. по описа на ОС – Габрово, постановлението за прекратяване на производството е отменено.
С постановление от 27.09.2022 г. Хр. Н. С. е привлечен като обвиняем за това, че през периода 15.02.2018 г. - края на месец април 2019 г., като длъжностно лице управител на „Реборн ПСД” ЕООД, на неустановени дати, при условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди пари – сумата от 54 077,75 лева – големи размери, поверени му в това качество да ги управлява, собственост на „Реборн ПСД” ЕООД – престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл.
201 във вр. с чл. 26, ал. 1от НК.
С постановление на РП – Габрово от 19.12.2022 г. наказателното производство отново е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. С определение № 34 от 12.06.2024 г. по ЧНД № 32/2023 г. по описа на РС – Габрово, потвърдено с определение № 64 от 08.09.2024 г. по ВЧНД № 64/2024 г. по описа на ОС – Габрово, постановлението за прекратяване на производството е отменено.
След отмяна на второто по ред прекратително постановление, прокурорът изготвил обвинителен акт против Хр. Н. С., с което му повдигнал обвинение за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Образуваното НОХД № 661/2024 г. на РС - Габрово приключило с постановяване на присъда № 26/08.05.2025 г., съгласно която С. е признат за виновен и осъден по обвинението. С решение № 57 от 19.09.2025 г. по ВНОХД № 175/2025 г. по описа на Окръжен съд присъдата на Районен съд – Габрово е отменена и делото е върнато на РС – Габрово за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание. Пред РС – Габрово било образувано НОХД № 682/2025 г. С протоколно определение от 02.12.2025 г. по посоченото дело съдебното производство е прекратено и делото е върнато на РП - Габрово за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на 2 процесуалните правила, посочени в мотивите на съдебния акт и описани в решението на въззивния съд.
След поредното връщане на производството на прокурора са проведени повторни разпити на свидетелите М.Д.Н., М.Т.Н. и Т. Т. Н..
С постановление от 12.01.2026 г. на районния прокурор при РП – Габрово (предмет на сегашния съдебен контрол) наказателното производство отново е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. Основното съображение на прокурора е, че въпреки извършените всички възможни действия по разследването, не са събрани доказателства, от които да е видно кога и по какъв начин обвиняемият Хр.
С. се е разпоредил в свой или чужд интерес с повереното му чуждо имущество.
Постановлението за прекратяване на производството е отменено с обжалваното определение. Първоинстанционният съд е намерил, че доказателствената съвкупност не е анализирана и липсва дължимата конкретизация на обстоятелствата, които прокурорът е възприел за установени и доказани от фактическа страна; няма посочване на конкретни доказателствени източници от множеството такива, които са послужили за формиране на фактическите изводи; не е направен необходимия анализ на данни от доказателствените материали, в това число и на такива, които биха могли да доведат до отговора на въпроса дали има доказателства за осъществени присвоителни действия, ако да – от кого са извършени те и какъв е бил техният вид, а липсата на такъв се явява в разрез с обективната липса на имущество – парични средства в размер на 54 077,75 лева. Контролираният съд е счел, че липсата на мотиви не само не дава възможност на съда да провери правилността на съответните съображения за недоказаността на обвинението, но и дали те са направени след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, каквото задължение е предвидено и за прокурора в нормата на чл. 14, ал. 1 от НПК.
Настоящият състав се солидаризира със заключението на контролираната инстанция за това, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е необосновано и незаконосъобразно. В предходни актове на въззивния съд, постановени по реда на чл. 243 от НПК в настоящото производство, вече е било напомняно, че съдът не може да замести прокурора при извеждане на фактическите и правните изводи, защото това означава да изземе функциите му, което е недопустимо.
В тази връзка напълно резонни са констатациите в атакуваното определение за неяснота на доказателствените източници, от които е изведена фактическата обстановка. Видно е, че по делото е събран значителен по обем материал, който обаче изобщо не е обсъден. За илюстрация на констатацията си този съд ще посочи няколко примера, които обаче не следва да се приемат за изчерпателни: Така при разпитите си като обвиняем на 19.06.2024 г. и после на 28.06.2024 г. Хр. С. е отрекъл да е присвоявал средства, като е заявил, че в дружеството е извършвано фиктивно 3 заприходяване на средства. Представил е файлове, за които твърди, че съдържат телефонни разговори между него, свидетеля Т. Н. и счетоводителя – свидетелката В.
А.. Неясно е отношението на прокурора към тези източници на доказателства – приема ли същите за допустими и относими; съдържат ли те информация, която следва да се обсъди; по какъв начин заявеното от обвиняемия за фиктивно осчетоводяване кореспондира на заключенията на многобройните счетоводни експертизи – приемат ли се за достоверни неговите твърдения или не, защо и какво следва от това? После, освен че от една страна не е обсъдена позицията на обвиняемия и сочени от него доказателствени източници, на които тя евентуално се основава, от друга страна изцяло са игнорирани (тъй като не са обсъдени и анализирани съвкупно и с останалите доказателства по делото) показанията на свидетелите М. Н., Т. Н. и М. Н., които съдържат уличаваща информация. Формално са посочени данни от счетоводни експертизи, но те също не са анализирани. Липсва обсъждане и на счетоводната експертиза, изготвена при провеждане на съдебното производство. Предвид разследването на длъжностно присвояване, не е ясна позицията на прокурора по въпроса - имали ли са право и възможност и други лица, различни от обвиняемия, да се разпореждат със средства на дружеството? Както съдът посочи по-горе, посочените непълноти в постановлението са само примерни и в принципен план далеч не изчерпват дължимото при обосноваване на акт за прекратяване на наказателно производство.
На следващо място, правните изводи в постановлението са формални. Те се изчерпват с посочване на принципни положения, установени и в практиката на ВКС по квалифицирането на престъпна деятелност като длъжностно присвояване, както и заключението, че по делото не са налице доказателства, които да установяват наличието на разпоредителни действия с инкриминираното имущество, извършени от обвиняемия в свой или чужд интерес. Настоящият съд несъмнено се съгласява с така наведената съдебна практика. Не може да има спор, че квалифицирането на поведението на дееца като длъжностно присвояване е невъзможно без недвусмислено уточняване на същността на разпоредителните му действия, а това става чрез посочване на конкретни действия на противозаконното разпореждане с чуждо за него имущество, отклонявайки го от патримониума на собственика. Тук обаче следва да се направи уточнението, че в определени хипотези е възможно деятелността да се квалифицира като длъжностно присвояване, когато по делото е установено, че деецът е единственият субект с достъп до паричните средства, че той е лицето, което е придобило по някакъв начин чуждите пари, а последващата им липса се дължи само и единствено на неговите действия, то тази липса представлява щета с установен произход, тъй като деецът „ги е взел като свои“. В този смисъл е решение № 162/27.05.2009 г. по н.д. № 91/2009 г., ІІІ н.о. на ВКС, на което е видно, че се е позовал в заключителното си мнение един от следователите по делото. В случая прокурорът е 4 пропуснал да изложи разсъждения на плоскостта на конкретния казус за евентуалното наличие на подобна хипотеза, като разбира се съобрази и посоченото в решение № 306/16.04.2018 г. по н.д. № 966/2017 г., ІІ н.о. на ВКС, а именно: „Такъв извод е възможен обаче при съответната фактологическа специфика на конкретния случай ако установените обстоятелства изключват категорично възможността липсата на паричните средства да се дължи на неправилно водена счетоводна документация (или отсъстваща такава), на разходването им за други цели и дейности на пострадалото учреждение, предприятие, търговско дружество и т.н. или пък на неправомерното поведение на неизвестни лица.“.
По изложените съображения определението на Районен съд - Габрово следва да се потвърди. След връщането следва да се извърши пълен фактически и правен анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като при необходимост се извършат допълнителни действия по разследването, което да обуслови законосъобразни правни изводи за наличие или липса на извършено престъпление по чл. 201 от НК или по друг престъпен състав.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 32 от 18.02.2026 г. по ЧНД № 80/2026 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което, на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, е отменено постановление на районния прокурор при Районна прокуратура – Габрово от 12.01.2026 г. за прекратяване на наказателното производство по следствено дело № 38/2019 г. по описа на ОСлО при ОП - Габрово, водено срещу Хр. Н. С. от гр. Габрово за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 201 от НК и делото е върнато на прокурора.
Разпечатката съдържа 31 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b3c017a-7e51-4942-8f71-064ada6beca4