Решение № 4454 от 09.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4454 гр. Варна, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110100512 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от К. В. К., ЕГН **********, и Д. Б. К., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, ******, чрез процесуалния им представител – адв. Б. Ж., срещу Т. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на всеки един от ищците следните суми: в полза на ищеца К. К. – 1. сумата 10000 лв., представляваща обезщетение за периода 01.02.2019 г. – 01.02.2023 г. за ползването от страна на ответницата на собствената на ищците ½ ид. част от следния недвижим имот, а именно: самостоятелно жилище в гр. Варна, ******, с идентификатор 10135****** по КККР на гр. Варна, ведно с 1/6 ид. част от поземления имот, в който е построена сградата, както и 2. сумата 10000 лв., представляваща обезщетение за периода 01.02.2019 г. – 01.02.2023 г. за ползването от страна на ответницата на собствената на ищците ½ ид. част от следния недвижим имот, а именно: жилищна сграда с идентификатор 10135****** по КККР на гр. Варна, находяща се в гр.

Варна, ******, представляваща масивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от антре, две стаи, салон, лятна кухня, навес и клозет, ведно с целия поземлен имот, върху който е построена сградата с площ 400 кв. м., с идентификатор 10135******, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.01.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията; в полза на ищцата Д. К. – 1. сумата 10000 лв., представляваща обезщетение за периода 01.02.2019 г. – 01.02.2023 г. за ползването от страна на ответницата на собствената на ищците ½ ид. част от следния 1 недвижим имот, а именно: самостоятелно жилище в гр. Варна, ******, с идентификатор 10135****** по КККР на гр. Варна, ведно с 1/6 ид. част от поземления имот, в който е построена сградата, както и 2. сумата 10000 лв., представляваща обезщетение за периода 01.02.2019 г. – 01.02.2023 г. за ползването от страна на ответницата на собствената на ищците ½ ид. част от следния недвижим имот, а именно: жилищна сграда с идентификатор 10135****** по КККР на гр. Варна, находяща се в гр.

Варна, ******, представляваща масивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от антре, две стаи, салон, лятна кухня, навес и клозет, ведно с целия поземлен имот, върху който е построена сградата с площ 400 кв. м., с идентификатор 10135******, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.01.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията.

В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищците К. В. К. и Д.

Б. К. излагат, че на 24.02.2006 г. по договор за замяна са придобили в режим на съпружеска имуществена общност ½ ид. част от собствеността върху следните недвижими имоти, представляващи по действащата кадастрална карта съответно: жилище с идентификатор 10135****** и жилищна сграда с идентификатор 10135******. Ответницата е съсобственик заедно с тях на двата имота, като тя притежава ½ ид. част от същите. С влязло в сила на 02.02.2021 г. решение по гр. д. № *****2006 г. по описа на ВРС ответницата е била осъдена да им предаде владението върху ½ ид. част от тези имоти.

Посочват, че на 01.02.2023 г. били въведени във владение на ½ ид. ч. от имотите от ЧСИ С.Д.. Твърдят, че в периода 01.02.2019 г. – 01.02.2023 г. ответницата еднолично е ползвала двата имота, поради което им дължи съответно обезщетение за ползването на собствените им ½ ид. части от същите. Считат, че съсобствеността в този случай няма значение, защото отношенията между ответницата – владелец и ищците се уреждат по чл. 74 ЗС.

По изложените съображения молят предявените искове да бъдат уважени.

Претендират разноски.

Ответницата Т. П. Д., редовно уведомена, е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържа становище за недопустимост на предявените искове, които според същата са с правно основание чл. 73 ЗС /посочени в исковата молба като такива по чл. 74 ЗС/, тъй като не е била владелец на имотите и не може да бъде ответник по делото. По съществото на спора счита исковите претенции за неоснователни. Посочва, че ищците не сочат никакви доказателства за добивите, които е получила, нито за ползите, от които ги е лишила по смисъла на чл. 73 ЗС. В допълнително депозирания писмен отговор ответницата посочва, че от 09.12.2005 г. е предала на трето лице имотите и не е препятствала ищците да упражняват правата си, описани в исковата молба. Отделно от това, прави възражение относно валидността на сделката, с която ищците твърдят, че са придобили процесните имоти. Прави възражение и за нищожност на пълномощното от 23.12.2005 г. Счита конкретно, че нотариалният акт от 2006 г. е сключен от лице без представителна власт в тази връзка. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

С оглед дадената от съда възможност е постъпило становище от ищците, чрез процесуалния им представител – адв. Б. Ж., в което поддържат, че възражението, че ответницата не е била във владение на имотите, е преклудирано от влязлото в сила осъдително решение по предявения от тях иск за собственост. Считат, че е недопустимо твърдението, че ответницата не 2 била препятствала владението им. Оспорват и всички останали възражения отново като преклудирани, с оглед влязлото в сила съдебно решение по иска за собственост.

В проведеното на 13.11.2024 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищците – адв. Б. Ж. в нарочна молба по хода на делото поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

Ответницата се представлява от процесуалния й представител – адв. Д.

В., която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени. Посочва, че след справка от АВп по ЕГН на ищцата, установила, че в този процесен период, в който са завели иска си, от 01.02.2019 г. до 01.02.2023 г., ищците не са собственици на ½, както твърдят, от имота на ******. На 03.08.2021 г. са дарили 1/10 от ½ идеална част от имота на ****** на Б. К.. На 02.06.2022 г. са прехвърлили в изпълнение на дълг на Я.И.Д. 30 % от идеалните си части от имота на "К.Р.", тоест ищците не са собственици на ½ за процесния период, за да претендират обезщетение за тези части, тъй като са прехвърлили части от своите идеални части и няма как да реализират права на други лица. Относно процесния период също счита, че не е изяснено защо по този начин е посочен и защо сочат началния момент 01.02.2019 г., тъй като соченото от тях решение, с което са станали собственици влиза в сила на 02.02.2021 г. На следващо място, ищците не са представили доказателства за квадратурата на конкретните имоти, при положение, че обезщетението, което претендират, би следвало да се изчисли на база именно площта на тези имоти. Няма установена квадратура въобще за имота на „С.“. Заявява, че ответницата не е ползвала имотите през исковия период, като те се ползват от трето лице – Г.В., което е известно на ищците, тъй като самите те са завели дело за делба на имота на бул. „С.“ и това е гр. дело № *****/2024 г. по описа на ВРС с ответници не само нейната доверителка, но и третото лице Г.В., като дори ищците сами са писали в исковата си молба, че знаят за предварителен договор между ответницата и третото лице Г.В. относно владението на имота и затова считат третото лице за ответник и в евентуалност да се допусне делба с нея. Също така, за имота на ****** има влязло в сила решение № *****2011 г., вписано на 08.10.2024 г., с което е обявена за нищожна сделката за дарение от А.В. на имота на ****** на брат му В.В., който е наследен от починалата си съпруга и майка Н.И., която е заменила чрез пълномощник на ищците конкретните имоти. Представя писмена защита в предоставения й от съда срок.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

За основателността на така предявения иск е необходимо ищците при условията на пълно и главно доказване да установят, че същите са собственици на ½ ид. част от процесните имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, че през процесния период 01.02.2019 г. – 01.02.2023 г. целите имоти, включително притежаваните от тях ½ ид. части, са ползвани еднолично от ответницата, съответно, че през същият този период те са били лишени от възможността да ползват процесните имоти, че писмено са поискали от ответницата обезщетение за ползата, от която са били лишени, 3 както и размера на претендираното обезщетение за лишаване от ползването.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че същите са съсобственици на процесните два недвижими имота, а именно: 1. самостоятелно жилище в гр. Варна, ******, с идентификатор 10135****** по КККР на гр. Варна, ведно с 1/6 ид. част от поземления имот, в който е построена сградата, както и 2. жилищна сграда с идентификатор 10135****** по КККР на гр. Варна, находяща се в гр. Варна, ******, представляваща масивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от антре, две стаи, салон, лятна кухня, навес и клозет, ведно с целия поземлен имот, върху който е построена сградата с площ 400 кв. м., с идентификатор 10135******, при квоти от съсобствеността, както следва: ½ ид. ч. общо за ищците, придобита в режим на съпружеска имуществена общност и ½ ид. част за ответницата.

Следва да се отбележи, че изготвеният проект за доклад в тази му част не беше оспорен от страните, поради което и същият бе обявен за окончателен в този му вид с протоколно определение от проведеното на 13.11.2024 г. открито съдебно заседание по делото.

От една страна, такива именно са твърденията на ищците в уточняващата им молба от 06.03.2024 г., поради което и именно с оглед отношенията на съсобственост между страните съдът даде и съответната правна квалификация на предявените искове – претенции по чл. 31, ал. 2 ЗС.

Ето защо не може да бъде счетено за основателно възражението на процесуалния представител на ищците, че съсобствеността в настоящия случай няма значение. Напротив. Правната квалификация на спорното право се дава от съда именно с оглед изложените от ищците твърдения, а те са недвусмислени, а именно: че те и ответницата са съсобственици на двата процесни имота, с квота в собствеността по ½ ид. част.

Следва да се отбележи, че по делото са представени доказателства – влязло в сила решение № *****2011 г. по гр. д. № *****2006 г. по описа на ВРС, 34 състав, потвърдено с решение № *****2015 г. по в. гр. д. № *****2013 г. по описа на ВОС, частично отменено с решение № *****.2021 г. по гр. д. № *****2018 г. по описа на ВКС, I гр. о., съгласно които ищците са признати за собственици на ½ ид. част от процесните два имота, находящи се на бул. „С.“ и ****** в гр. Варна, като ответницата е осъдена да им предаде владението върху същите, на основание чл. 108 ЗС.

В така водените производства подробно е разгледан и представеният нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 31.05.2005 г., с който И.В.К. продава на Т. П. Д. следния недвижим имот, придобит в индивидуална собственост по наследство от В.В.В., починал на 14.03.2005 г., а именно: част от първи етаж на триетажна жилищна сграда, находяща се в гр.

Варна, ******, представляващ самостоятелно жилище, състоящо се от входно антре, салон, две стаи, кухня с трапезария, баня-тоалет и стълбище към избата, ведно с принадлежащото му избено помещение. Именно този документ легитимира ответницата като съсобственик на този имот заедно с ищците.