Решение № 6698 от 12.08.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.

София, 12.08.2016 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател:

Росен Димитров при секретаря А.Л. като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 4536 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе пред вид:

Предявен e иск с правно основание чл. 288, ал.1, т.2, буква “а” от Кодекса за застраховането /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът С.М.К., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. П.К. е предявил против Г.

Ф., *** иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ за парично обезщетение за сумата от 220 000 лв., частичен иск от общ в размер на 300 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата от 2 633.99 лв. – обезщетение за имуществени вреди вследствие на непозволено увреждане в резултат на ПТП настъпило на 22.12.2011 г., ведно със законната лихва върху всяка една от тези суми от датата на произнасяне на Г. Ф. – 06.01.2015 г. до окончателното им изплащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД против Х.Т.К., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 68 442,48, частичен иск от общ такъв в размер на 93 330.67 лв. – лихва за забава върху претендираната от съда сума за неимуществени вреди за периода от датата на ПТП – 22.12.2011 г. до 06.01.2015 г. - датата на произнасяне на Ф.а, както и за сумата от 819.45 лв. – лихва за забава върху претендираните имуществени вреди за същия период.

В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал като пешеходец при ПТП на 22.12.2011 г., вина за което носи водачът на лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ******** – Х.К., който нарушил правилата за движение по пътищата като е реализирал ПТП, в резултат на което му е причинил телесни повреди. Твърди, че за увреждащото МПС – лек автомобил „Рено Лагуна“ не е бил налице валиден застрахователен договор „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на ПТП, което обстоятелство е основание за ангажиране отговорността на ответника Г. Ф.. На следващо място, в исковата молба ищецът излага, че тъй като ответникът Г. Ф. отговаря за заплащане на обезщетението и за лихви от датата на произнасяне на Ф.а, то деликвентът - Х.К., отговаря за всички вреди в резултат от деликта, поради което дължи лихва за забава от датата на ПТП - 22.12.2011г. до датата на произнасяне на Ф.а - 06.01.2015г., поради което предявява и иск по чл. 86 от ЗЗД срещу него за посочения период.

Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА. ответникът Г. Ф. оспорва иска по основание и размер над сумата от 15 000 лв. Счита, че исковата претенция е прекомерно завишена с оглед характера и степента на получените травматични увреждания и трайната съдебна практика. На следващо място оспорва иска за заплащане на имуществени вреди като недопустим, тъй като пострадалият не е предявил претенция пред Ф.а за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в депозираната пред Г. Ф. молба. Оспорва претенцията за неимуществени вреди, изразяваща се в получено от ищеца „паническо разстройство“, тъй като същото се е проявило 7-8 месеца след събитието и няма пряка причинно-следствена връзка с него. Оспорва и претенцията за лихва от датата на произнасяне на Ф.а – 06.01.2015 г. Претендира разноски по делото включително за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

По делото е постъпил отговор и от ответника Х.К. по предявения срещу него иск с правно основание чл.

86 от ЗЗД, в който същият оспорва исковата претенция като неоснователна. Прави възражение за изтекла давност по отношение на претенцията за законна лихва на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие от 22.12.2011 г. с албум, констативен протокол за ПТП и Решение от 14.06.2012 г. по нахд № 3536/ 2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив се установява, че на 22.12.2011 г. в гр. Пловдив, по бул. „Източен“ се движел лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ********, управляван от Х.Т.К. в посока от север на юг, като достигайки до кръстовището с ул. „Богомил“ се престроил в крайна лява лента и спрял по средата на кръстовището, за да изчака движещите се направо в отсрещното платно за движение - в посока от юг на север МПС. По същия булевард в обратна посока се движил лек автомобил „Тойота Рав 4“, управляван от водача Д.В.Д. в средната лента по източното платно за движение на бул. „Източен“, в посока от юг на север, който навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофара, при което водачът на лек автомобил „Рено Лагуна“ без да го изчака предприел маневра „завой наляво“ и отнел предимството на лекия автомобил „Тойота Рав 4“, в резултат на което настъпил удар между двете МПС, вследствие на който лекият автомобил „Тойота Рав 4“ се завъртял по посока обратна на часовниковата стелка и със задната си част ударил пешеходеца – С.М.К. – ищец по делото, който към този момент се движел по източния тротоар на булеварда като му причинил телесни увреди.

По случая е образувано НАХД № 3536/ 2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив, по което с влязло в сила Решение от 14.06.2012 г. водачът - Х.К. е признат за виновен за това, че на 22.12.2011 г. в гр. Пловдив, при управление на лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ******** е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП – „всеки участник в движението по пътищата, с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл. 20, ал. 2 от ЗДП – „водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното; средство, с превозвания товар, с характера и интензивността) на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случая на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението“ и чл. 37, ал. 1 от ЗДП – „при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово ППС е длъжен да пропусне насрещно движещите се ППС…“, при което по непредпазливост е причинил телесни увреди на пешеходеца С.М.К. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. ІІ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

По делото няма спор, че за лекия автомобил „Рено Лагуна”, с рег. № ********, управляван от Х.К. не е бил налице валиден застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.

От представените доказателства се установи, че от името на пострадалия С.К. е отправена претенция към Г. Ф. с молба вх. № 24-01-615 от 04.12.2014 г. с искане за заплащане на обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди вследствие на претърпяното ПТП от

22.12.2011 г.. Няма спор и относно обстоятелството, че с писмо изх. № 24-01-615/06.01.2015 г. Гаранционният Ф. е предложил да изплати на ищеца сумата от 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, но тази сума не е била платена поради несъгласие на ищеца по делото с така определеното му обезщетение.

По делото от ищеца е представена медицинска документация, издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, амбулаторни листове за проведени прегледи, изследвания – рентгенографии и ехографии, КТ на глава и др., във връзка с проведеното му лечение и изследвания, които са от значение само за заключенията на вещите лица по експертизите, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице травматолог, от чието заключение се установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищецът е получил - счупване на костите на дясна предмишница и охлузване на кожата. По повод на това е извършено оперативно лечение по спешност - направено е кръвно наместване на счуването на двете кости на дясна предмишница с 2 плаки и винтове и е била поставена гипсова шина за 1 месец. След 6 месеца ищецът е бил хоспитализиран за балнеолечение, поради затруднени движения на дясна предмишница и китка, най-вече вътрешна ротация и хипотрофия на предмишницата. На 28.01.2015г. е извършена нова оперативна интервенция поради възникнало усложнение – синостоза - костен мост между двете кости на дясната предмищница – извършено е разделяне на кост и отстраняване на 2-те фиксиращи плаки – част от импланта остава в костта поради счупване -1 винт и част от втори винт. Ищецът е носел два месеца имобилизация, 1месец - мека имобилизация. Оздравителният период е бил 7-8 месеца.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е възразил по приемане на експертизата поради липса на заключение и отговор по поставените въпроси като по искане на ищцовата страна съдът е допуснал повторна експертиза, изготвена от вещо лице – травматолог, чието заключение, съдът приема като обективно и професионално и не е оспорено от страните по делото. От него се установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищецът е получил - мозъчно сътресение и диафизарно многофрагментно счупване на двете кости на дясната предмишница, охлузване на предмишннцата, а също така и забавена консолидация, довела до трайно обездвижване на дясната лакътна и киткова стави. Полученото счупване на ищеца се дължи на упражнен удар от или върху твърд, ръбест предмет - най вероятно удар от задната част на автомобилното купе. Съгласно експертизата счупването при ищеца е било диафизарно, многофрагментно и с допълнителен „бътерфлай“ (плаващ) фрагмент, което изисква задължително оперативно лечение по спешност, за да се наместят счупените кости и да бъде добре фиксиран плаващият фрагмент към компактната кост, за да получи добро кръвоснабдяване, тъй като в противен случай изпада в асептична некроза. В процесния случай пострадалият е бил опериран по спешност, при добра оператвина техника, но поради настъпилата асептична некроза на отделения триъгълен свободен фрагмент, зарастването на костите на предмишницата е станало проблематично и оздравителния процес е продължил близо 2,5 години. След като е изписан от болницата в продължение на 5 месеца ищецът е провеждал амбулаторно лечение, като при извършените му рентгенографии е било установено, че лъчевата кост не зараства поради образувалата се ъглова деформация, за което в периода от 27.06. до 04.07.2012г. ищецът е провел рехабилитационен курс. Установени са хипотрофия на мускулатурата на дясната предмишница и силно ограничение на движенията на дясната лакътна и киткова стави като от рехабилитацията ищецът е получил подобрение, но обемът на движенията и останалата ъглова деформация са останали непроменени. Съгласно експертния извод най-вероятно неуспехът от лечението на фрактурите е оказал негативно влияние върху психичното състояние на ищеца, поради което той е бил подложен на болнично лечение по повод „паническо разстройство“ и „тахикардия“ (учестен пулс) в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив в периода от 10-27.03.2014г. Поради силно нарушен обем на ротаторни движения на дясната предмишница е било проведено ново рентгеново изследване, при което е бил установен „костен мост“ (синостоза) между лъчевата и лакътната кости, във връзка с което е било предприето оперативно лечение на 28.01.2015г., при което синостозата е била премахната, а металните плаки отстранени като са останали в лъчевата кост само няколко от разкъсани винтове. Въпреки, обаче проведените продължителни физикални и рехабилитационни процедури движенията на съседните на фрактурите стави са останали трайно ограничени. Общо лечебният и възстановителен период при ищеца е бил необичайно продължителен - около 2.5 години. Всичко това е довело на ищеца болки и страдания в продължение на 2 години след злополуката, като най интензивни те са били през първите няколко месеца в началото и около 30 дни след всяка извършена операция на костите. Наред с това в продължение на около 2 години ищецът е провеждал рехабилитация, без възможността да извършва трудова дейност с дясната ръка - поради незарастването на лъчевата кост и поради силно намалените ротаторни движения. Освен тези усложнения, при ищеца са били констатирани и усложнения в сърдечно - съдовата система и психичното му състояние. Към момента, при извършен преглед на ищеца е установено, че дясната предмишница е оточна и палпаторно болезнена, по горната и задната повърхност има груби остатъчни белези от извършените костни операции, счупената лакътна кост е зараснала без последствия, счупената лъчева кост е зараснала под видим ъгъл и със скъсяване от около 1 см. В лъчевата кост са останали 2 скъсани винта. Движенията са останали трайно ограничени на дясната лакътна става с 20 градуса, при екстенция 15 градуса, а на китковата става - намалена екстензия с 10 градуса, също така е налице силно ограничение на ротаторните движения - невъзможна супинация, а пронацията в намален обем от 10 градуса. Съгласно експертизата от представените по делото отчетни документи се установява, че извършени разходи са за оперативни консумативи (остеосинтезни средства), потребителски такси, ортеза за поддържане на оперираната предмишница, за антибиотици, за медицински прегледи, рентгенови изследвания, превързочни материали, костно-протективни лекарства, за сърдечното и психиатричното лечение и др. Тези разходи съвпадат с периода на лечение и могат да бъдат определени като правомерно извършени, тъй като НЗОК заплаща само за оперативната дейност, а всички останали разходи не се заплащат от НЗОК, а от пострадалите пациенти. В съдебно заседание вещото лице е уточнил, че като се вземе предвид факта, че са минали четири години и половина от процесното ПТП, уврежданията, които се наблюдават при ищеца имат траен характер и могат да бъдат превъзмогнати само с допълнителни оперативни намеси. В тази връзка е посочил, обаче, че следва да се има предвид, че при него се наблюдава скъсяване на костта и удължаването й ще бъде също проблематично и не е сигурно, че ще доведе до някакъв положителен резултат.