Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1420 от 16.06.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 4608/2024
Вид
Решение № 1420
Подписан
16.06.2025
В сила
07.07.2026
Състав
ДИАНА ИВАНОВА АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 22, параграф 3 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 141, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1420 гр. Бургас, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА Гражданско дело № 20242120104608 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по искова молба (уточнена) на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., против Д. М. Р., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Б. , и Я. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответниците СЪЩЕСТВУВАТ следните вземания, дължими солидарно от първия ответник като кредитополучател и от втората ответница като поръчител по договор за потребителски паричен кредит № 2372090 от 09.08.2016 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.09.2019 г. към рамков такъв от 02.11.2018 г.: 16 195, 49 лева – главница за периода от 07.02.2019 г. до 07.08.2026 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на 03.10.2019 г.; 841, 95 лева – възнаградителна лихва за периода от 07.06.2019 г. до 20.09.2019 г.; 7700, 47 лева – обезщетение за забава за периода от 08.09.2016 г. до 01.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението на 02.05.2024 г. до окончателното погасяване на дълга, за които суми е издадена по ч. гр. д. № 2836/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1504 от 10.05.2024 г.

Претендират се и разноските в заповедното и исковото производство .

С исковата молба са предявени и ЕВЕНТУАЛНИ искове за 1

ОСЪЖДАНЕ на първия ответник като кредитополучател и втората ответница като поръчител да заплатят на ищеца солидарно следните суми, дължими по договор за потребителски паричен кредит № 2372090 от 09.08.2016 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.09.2019 г. към рамков такъв от 02.11.2018 г.: 16 195, 49 лева – главница за периода от 07.02.2019 г. до 07.08.2026 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на 03.10.2019 г.; 841, 95 лева – възнаградителна лихва за периода от 07.06.2019 г. до 20.09.2019 г.; 8 264, 50 лева – обезщетение за забава за периода от 08.09.2016 г. до 04.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба на 05.07.2024 г. до окончателното погасяване на дълга. Ищецът моли съда да разгледа евентуалните осъдителни искове в случай, че съдът отхвърли главните установителни искове поради ненадлежно уведомяване на кредитополучателя за предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 20.09.2019 г. е сключен Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2018 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу Д. М. Р. и Я. Д. Д., произтичащо от договор за потребителски кредит № 2372090/04.08.2016 г., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Длъжниците били уведомени за извършената продажба на вземането от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД от пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез изпращане на уведомления. Твърди се, че на 04.08.2016 г. Д. М. Р. в качеството на Кредитополучател е сключил договор за потребителски паричен кредит № 2372090 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за сумата от 19000 лева, преведена по посочената от Кредитополучателя банкова сметка на 09.08.2016 г. Общият размер на кредита бил 19 570 лв. и представлявал сборът от чистата стойност на кредита от 19 000 лв. и такса за разглеждане на кредита 570 лв. Уточнява се, че с договора за кредит било поето и поръчителство от втората ответница. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 07.08.2026 г. съгласно погасителен план, но длъжниците били уведомени за настъпила предсрочна изискуемост с уведомления, изпратени на 03.10.2019 г. Поради допусната забава на длъжниците било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми за периода от 08.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, с изключение на периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. Уточнява се, че по договора е погасена сума в размер на 7925, 81 лева, от която 3374, 51 лева са били отнесени за погасяване на главницата до 07.01.2019 г. (29-та вноска по погасителен план), а остатъкът от 4551, 30 лева бил отнесен за погасяване на договорната (възнаградителна) лихва до 2

07.05.2019 г. (34-та вноска и част от 35-та вноска по погасителен план).

Правният си интерес от предявяване на установителните искове ищецът обосновава с това, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която двамата длъжници са подали възражения.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от първия ответник, който оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им.

Признава, че е подписвал Договор за потребителски паричен кредит с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, но същевременно не знае дали е подписвал процесния договор, тъй като той не е представен в цялост от ищеца, първата му страница не носи подписа на страните и са посочени различни дати на сключването му, поради което счита, че не се установява качеството му на кредитополучател по договора. Поддържа, че не е настъпила предсрочна изискуемост по договора на 03.10.2019 г., тъй като не е бил уведомяван за това. Твърди също, че цедентът по цесията не го е уведомил надлежно за извършването й, тъй като цеционерът не е надлежно упълномощен за това и освен това не е получавал уведомление. Оспорва правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, тъй като не са представени ОУ, в които да е предвидена такава възможност.

Евентуално, счита, че процесният договор е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 11 от ЗПК, тъй като в него некоректно са посочени общият размер на кредита и годишния процент на разходите. Отбелязва, че поради удържането на „такса за разглеждане на кредита“ в размер на 570 лева от общия размер на кредита реално кредитополучателят не е получил сумата от 19570 лева (посочена като размер на кредита), а само 19000 лева. Оспорва дължимостта на сумата от 1798, 80 лева, посочена като застрахователна премия по Групова застраховка, тъй като не се доказва валидно сключване на такава застраховка. Сочи, че липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, поради което не става ясно дали включва уговорените „такса за разглеждане на кредита“ и застрахователна премия. Посочва, че няма законоустановен срок за изпълнение на задължението по чл. 23 ЗПК за връщане чистата стойност на кредита, поради което е необходимо е отправянето на покана до длъжника, а такава не е получена от ответника. Прави възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност по отношение на главницата и възражение за изтекла 3-годишна давност по отношение на лихвите.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор и от втория ответник, който също оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им. Признава, че се е подписала като поръчител на договор за потребителски кредит, по който кредитополучател е първия ответник, но същевременно не знае дали е подписвала процесния договор, тъй като той не е представен в цялост от ищеца, първата му страница не носи подписа на страните и са посочени различни дати на сключването му, поради което счита, че не се установява качеството й на поръчител по договора. Евентуално (ако е 3 налице идентичност между подписания от нея договор и този представен по делото), признава, че на 03.10.2019 г. е настъпила предсрочната изискуемост по договора, за което е уведомена и по телефона. Поддържа, че 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е изтекъл през месец 04.2020 г., поради което не отговаря като поръчител за задължението заедно с кредитополучателя.

С писмена молба, както и в съдебно заседание първият ответник уточнява, че е сключвал договори с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД но не признава да е сключвал представения по делото договор с посочените в него параметри поради липсата на положен подпис и неясната дата на договора. Заявява, че е извършвал плащания по договори, сключени с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.

Правната квалификация на предявените обективно кумулативно и субективно пасивно съединени положителни установителни искове е чл.

9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99 вр. чл. 141, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК, а на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове – чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 141, ал. 1 вр. 99 ЗЗД.

По допустимостта на предявените главни установителни искове:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2836/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, по заявление на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1504 от 10.05.2024 г., поправена с определение № 703 от 31.01.2025 г., за солидарно осъждане на двамата длъжници-ответници в настоящото производство, за следните суми: 16 195, 49 лв., представляваща главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит № 2372090/09.08. 2016г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на дружеството по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.09.2019 г. към рамков такъв от 02.11.2018г.; 841, 95 лв. – възнаградителна лихва за периода от 07.09.2016 г. до 20.09.2019 г.; 7 700, 47 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 08.09.2016г. – 01.05.2024 г. без времето от 13.03. до 14.07.2020г.; законната лихва върху главницата, считано от 02.05.2024г. до окончателното плащане, както и сумите 494.76 лв. разноски по делото за ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Против издадената заповед в законовите срокове са постъпили възражения по чл. 414 ГПК от всеки от двамата длъжници. На основание чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземанията си против длъжниците в едномесечен срок от съобщението. В указания срок заявителят е предявил настоящите главни положителни установителни искове против двамата длъжници. Поради това исковете се явяват процесуално допустими.

По основателността на главните установителни искове:

За уважаване на предявените главни установителни искове ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на 4 следните предпоставки: 1. Действителен договор за кредит (включително получаването на заемната сума от първия ответник), по силата на който първият ответник дължи претендираните вземания, чиято изискуемост е настъпила; 2. Действителен договор за поръчителство, по силата на който вторият ответник отговаря солидарно с първия ответник за заплащане на претендираните вземания, чиято изискуемост е настъпила; 3. Действителен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил претендираните вземания по договора за кредит, както и уведомяване на ответниците за извършената цесия от цедента.

Към исковата молба са приложени документи, обозначени като страници № 1, 6 – 14. Страница № 1 е неподписана, издадена от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, озаглавена договор за потребителски паричен кредит, с отразен по-долу № на договора 2372090, посочени лични данни на потребителя Д. М. Р. и на поръчителя Я. Д. Д., със следните характеристики и условия на потребителския паричен кредит: чиста стойност на кредита 19 000 лева, такса за разглеждане на кредита 570 лева, месечна застрахователна премия 14, 99 лева, общ размер на кредита 19 570 лева, обща дължима сума от потребителя 31 684, 99 лева, начин на усвояване – по посочена банкова сметка, ГЛП 8, 99 %, ГПР 11, 65 %, брой месечни вноски 120, падежна дата на седмо число, първа вноска на 07.09.2016 г. Страници 6 – 7 обективират погасителен план по потребителски паричен кредит № 2372090 от 09.08.2016 г. с посочени по месечни вноски по брой, падеж, размер и съдържание. Тези две страници носят подписите на Д. М. Р. като потребител и Я. Д. Д. като поръчител. В погасителния план са посочени и следните данни: дата на изготвяне 09.08.2016 г., дата на отпускане 09.08.2016 г., първа падежна дата 07.09.2016 г., номер на договор за потребителски кредит 2372090, валута лева, общ размер на кредита 19 570 лева, продължителност на кредита 120 месеца, размер на месечна вноска 264, 04 лева, такса за разглеждане на кредита 570 лева, общ размер на застрахователна премия 1798, 80 лева, обща дължима сума от потребителя 31 684, 99 лева, начин на усвояване – по сметка на клиента, ГЛП 8, 99 %, ГПР 11, 65 %. Страница № 8 представлява декларация за приемане на застрахователна програма „Кредитна протекция плюс“ или 66 плюс“, подписана от застрахован, ведно със сертификат за застраховка „Кредитна протекция плюс“ Пакет Б № 2372090 за застраховане на Д. М. Р. и ползващо се лице „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Страници 9 – 15 представляват Общи условия за застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“ на кредитополучателите на банкови кредити, подписана на последна страница от Д. М. Р. като застрахован. По приложеното ч. гр. д. № 2836/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас са представени липсващите страници № 2 - № 5, представляващи Общи условия за отпускане на потребителски кредит на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, подписани на всяка страница от Д. М. Р. като потребител и Я. Д. Д. като поръчител.