Решение № 3956 от 26.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3956 гр. Варна, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20263110102929 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Д.

Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Е.“ №**, ет.**, ап.**, с която против „Ч. З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. П., П. з., са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ, за признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено със заповед №**********/27.02.2026 г. на ответника и за нейната отмяна; за възстановяване на ищеца Д. Д. А., на заеманата до уволнението длъжност при ответника и за заплащане на сумата от 6711,12 евро, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното уволнение, в периода от 02.03.2026 г. до 02.09.2026 г. Претендират се разноските по делото.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.

До прекратяването му с оспорената заповед, страните по делото се намират в трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключения между тях трудов договор № ****/25.03.2009 г., по силата, на който, ищецът е приел да заеме при ответника, длъжността „т. п.“, категория персонал:

1 приложни специалисти, НКПД ******. Твърди се, че трудовият договор е бил сключен за неопределено време, като е бил уговорен срок на изпитване - три месеца, в полза на работодателя, при пълно работно време от осем часа.

Трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено от работодателя, със заповед № **********/27.02.2026 г., на осн. чл. 328, ал.1, т.2, КТ, поради закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. Твърди се незаконосъобразност на уволнителната заповед, доколкото липсва конкретика на кое от двете самостоятелни основания е прекратено трудовото правоотношение. Оспорва се да е било извършено реално съкращаване на щата или реално закриване на част от предприятието.

Според ищеца, налице е фиктивно съкращаване, което е било извършено с цел да бъде прекратено трудовото му правоотношение, но не и поради отпадане на трудовите функции, като самостоятелна щатна бройка, свързана с определени задължения. Заявява, че след прекратяване на трудовото му правоотношение, трудовата функция е продължила да съществува, като самостоятелна съвкупност от права и задължения. Оспорва да е било взето решение за съкращаване на длъжността. Не е било извършено реално закриване на част от предприятието. Намира, че лиспата на посочване на конкретно основание за прекратяване на трудовия му договор е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

Според ищеца, работодателят не бил провел процедура по подбор измежду служителите заемащи длъжността „Т. п.“ в предприятието Заявява, че при премахване на щатна бройка от щатното разписание на предприятието, съкращаването е фиктивно, когато дейността на закритата длъжност е запазена като съществена част от трудовата функция на друга длъжност и е реално, когато част от трудовата функция на премахнатата длъжност е преминала към една или няколко други длъжности, но не съставлява тяхната основна дейност, а е прибавена към съществуващите преди това трудови функции. Твърди, че соченото от работодателя съкращаване в щата е фиктивно.

Оспорва да е било извършено закриване на част от предприятието.

Навежда твърдения, че трудовата функция на длъжност „т. п.“ при работодателя не е била съкратена, а е продължила да се изпълнява като самостоятелна в съществените права и задължения като съдържание.

2

Трудовата функция е била възложена за изпълнение на друг служител. Сочи, че още на 05.03.2026 г., в платформата jobs.bg е била публикувана обява за наемане на персонал, за същата длъжност - „т. п.“ към „Ч. З.“ АД, с място на работа – Варна, за постоянна работа на пълно работно време, поради което намира, че реалното съкращаването на щата или закриване на част от предприятието е изключено.

Твърди, че решението за съкращаване в щата е влязло в сила след прекратяване на трудовото му правоотношение или че такова решение изобщо не е било взето. Заявява, че не е бил проведен реален подбор между служителите, заемащи длъжността. След прекратяване на трудовия му договор, в дружеството били продължили да работят и други лица, назначени на идентична длъжност, със същите или сходни трудови функции. Сочи, че заеманата от него, до уволнението длъжност, не е била премахната от щатното разписание. Твърди, че дори да е бил извършен подбор, той е бил формален, а не реален. Отправя искане за отмяна на уволнението му като незаконосъобразно и възстановяването му на заеманата длъжност при ответника. Заявява, че след прекратяване на трудовото му правоотношение, не е започвал работа при друг работодател. Доколкото оставането му без работа е пряка последица от незаконосъобразното уволнение, работодателят му дължи обезщетение, в размер от 6711,12 евро, за периода от 02.03.2026 г. до 02.09.2026 г.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който не оспорва основателността на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и отправя искане за постановяване на решение при признание на иска, на основание чл.237 ГПК.

Оспорва, по основание и размер, предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ. Уточнява, че не оспорва правото на ищеца да претендира обезщетение за оставането си без работа, за времето на незаконното му уволнение, а твърдението, че след прекратяване на трудовото му правоотношение, той е останал без работа. Намира, че не е налице причинноследствена връзка между оставането без работа и невъзможността да реализира трудови доходи. Сочи, че ищецът не е бил обективно възпрепятстван да полага труд или да постъпи на друга работа, през претендирания период, като поддържа, че не са налице доказателства за 3 настъпила нетрудоспособност или друго обективно обстоятелство, което да е препятствало трудовата му реализация. Оспорва правото на ищеца да претендира обезщетение за бъдещ период (към датата на подаване на исковата молба в съда), както и начина на формиране размера на това обезщетение.

Заявява, че за м.02.2026 г., брутното трудово възнаграждение на ищеца се формира от основна работна заплата и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (ТСПО), в размер на 58,04 евро, или общо 1019,28 евро. Останалите начисления за месец февруари 2026 г. представлявали бонусно плащане (99,23 евро), за което намира, че по делото не са били представени доказателства, че имали постоянен характер и съставлява елемент от брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл.

228, ал. 1 КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че плащането на сумата от 99,23 евро е било еднократно.

Въвежда възражение за прихващане. Твърди, че при прекратяване на трудовото му правоотношение, на ищеца са били изплатени следните обезщетения: на основание чл.220, ал.1 КТ - за неспазено предизвестие – 1019,28 евро, както и обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ - за оставане без работа - 926,62 евро или общо, сумата от 1945,90 евро. Намира, че същите следва да бъдат съобразени при решаване на спора, тъй като плащанията са били извършени във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение.

В открито съдебно заседание страните поддържат заявените писмени становища. Ответникът пояснява, че месечният бонус се изплаща под условие, в зависимост от реализираните от търговския представител, през съответния месец, продажби. В случай, че не бъдат постигнати поставените за месеца, цели, на работника не се изплаща този бонус.

Варненският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна, следното:

Между страните по делото не се спори, че до прекратяването му със заповед № ********/27.02.2026 г., между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от №**** от 25.03.2009 г., сключен за неопределено време, по силата на който ищецът е заемал при ответника длъжността „Т. п.“. Представени и приобщени по делото са допълнителни споразумения към трудовия договор, последното от 4 които от дата 19.02.2026 г.

С допълнително споразумение № *********/02.01.2025 г. е уговорено, че основното месечено трудово възнаграждение е в размер на 1650 лв., като, освен допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, е предвидено и допълнително стимулиране, съгласно одобрена от НС Бонусна система.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед от 27.02.2026 г. на работодателя, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. Същата е връчена на ищеца, на 02.03.2026 г., като нейното получаване е удостоверено с полагането на подпис от работника.

По делото е представен пълен препис от трудовото досие на ищеца, в което се съдържа и удостоверение за брутното му трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението - месец февруари 2026 г.

Същото е в размер на 1019,29 евро и е формирано от следните компоненти:

961,25 евро – основна работна заплата и платен годишен отпуск; 58,04 евро – допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит; 99,23 евро – месечен бонус. Посочено е, че основната работна заплата и сумата за трудов стаж и професионален опит са с постоянен характер, а по т.3 представлява сума с променлив характер.

За установяване фактическата страна на спора, по делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза, от приетото заключение на която се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца, за последния пълен отработен месец, преди уволнението, е в размер на 1019,29 евро без включен бонус, а брутното трудово възнаграждение, включващо и бонуса в размер на 99,23 евро, възлиза на сумата от 1118,52 евро.

Според вещото лице, в периода от 01.01.2025 г. до прекратяване на трудовото му правоотношение – през м.02.2026 г., ищецът ежемесечно е получавал възнаграждение, представляващо допълнителен бонус. Размерът на дължимото обезщетение за оставане без работа, изчислено за период от шест месеца, въз основа на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния отработен месец преди уволнението – м.02.2026 г., възлиза на сумата от 6115,74 евро. С оглед констатацията, че изплащаният бонус няма инцидентен характер, вещото лице е намерило, че при включването на това 5 допълнително възнаграждение в брутното трудово възнаграждение, въз основа, на което се определя размера на дължимото обезщетение, то последното е в общ размер на 6711,12 евро.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Предявени при условията на обективно кумулативно съединяване са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 т.2 и т.3 КТ. Същите са допустими, предявени са в срока по чл.358 ал.1 т.2 КТ, като ищецът е активно легитимиран да ги предяви. Налице е и пасивна легитимация на ответника като бивш работодател на ищеца, за когото се твърди, че е издал незаконосъобразна заповед за прекратяване трудовото правоотношение на ищеца.

Соченото от ответника основание за уволнение - съкращаване на щата, е налице тогава, когато се извършва реално премахване от щатното разписание на длъжността /когато трудовите функции са престанали да съществуват като съдържание на тази длъжност/ или когато се премахват част от щатните бройки за нея. Съгласно разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2, пр. 2 КТ, при съкращаване на щата, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 КТ. В този случай, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите, на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре (чл.329, ал.1 КТ).