Решение № 446 от 13.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. *, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20241200500032 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 608/19.09.2023г., постановено по гр.д. № 123/2023г. по описа на РС *, в частта му относно предоставянето упражняването на родителските права по отношение на детето Г. К. В., ЕГН ********** на бащата К. Е. В., ЕГН **********, от ***, и определяне местоживеенето на детето при бащата: на адрес в ***, като майката Г. П. Н., родена на ***г., в Т., с настоящ адрес: ***, да има право на лични отношения с детето по посочения в обжалваното решение начин; в частта му относно присъдената от РС * месечна издръжка, която майката Г. П. Н. е осъдена да заплаща за детето- Г. К. В., ЕГН **********, в размер на 195лв., месечно, считано от датата на влизане в сила на настоящето решение до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска; както и в частта му относно присъдените разноски по делото в производството пред първата съдебна инстанция, в размер на 280.80лв., за държавна такса, е депозирана въззивна жалба от Г. П. Н., гражданин на Р. Т., с паспорт № ***г., родена на ***г. в гр. *, Р. Т., с адрес за призоваване: ***- чрез адв. Д. Г. от САК, със служебен адрес: *** и адв. М. Е. от ПАК, с адрес: ***.

С въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразно, за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценяване на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че решението на РС * в 1 обжалваната му част е постановено при непълнота на доказателства, като първоинстанционния съд е отказал събирането на допълнителни доказателства, които биха допринесли за изясняване на фактическата и правна обстановка, като необосновано е отказал допускане на Съдебно-психологическа експертиза относно родителския капацитет на страните, както и превратно е тълкувал допуснатите доказателства. Наведени са доводи с жалбата, че обжалваното решение на РС * е мотивирано по начин, дискриминационен по отношение на ответницата Г. П. Н., като жена и майка на дете, като се поддържа че изхода от делото пред първоинстанционния съд е бил предрешен.

Оспорват се с въззивната жалба изводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалваното решение. Поддържа се от въззивната страна, че по делото са нанедени доводи за системно домашно насилие упражнявано от К. Е. В. по отношение на Г. П. Н., изразяващо се във всички негови форми- физическо, психологическто, емоционално и сексуално, което е основната причина майката на детето да реши да напусне семейното жилище и да потърси съдебна защита чрез образуването на гр.д. № 163/2023г. по описа на ОС *. Сочи се от жалбоподателката, че упражняването на домашно насилие спрямо нея ежедневно е довело до страх, безпокойство и тревожност, довели до наличието на посттравматично стресово разстройство, което е наложило същата да потърси специализирана помощ. Поради изложеното оспорват се като неверен и необоснован извода на състава на РС * че бащата е с по- добър родителски капацитет от майката, на който съдът е основал решението си на кого да предостави прякото упражняване на родителските права по отношение на детето- Г. К. В..

Отделно с въззивната жалба наведени са доводи, че упражняването на домашно насилие от бащата спрямо майката, е извършвано в присъствието на детето, поради което поддържа се че е налице значителен, непредвидим и реален риск за развитието на детото, отглеждането на което е предоставено на К. Е. В., като оспорват се изводите на първоинстационния съд, който не е приел тези обстоятелства като рискови за детето и така е постановил съдебен акт, който не е в интерес на детето.

С въззивната жалба е направено оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото от състава на РС *, които са доведи до неправилни изводи на първоинстанционния съд.

Поддържа се, че решението е постановено при нередовна процедура по призоваването на ответницата и при връчването на ИМ и книжата по делото на ответната страна. Сочи се, че по делото има данни че книжата са получени от адв. Ю., но същата се е отказала от защитата на Г. П. Н., като при насроченото съдебно заседание е посочила, че няма връзка с ответницата по делото. Навеждат се доводи от въззивната страна, че така Г. П. Н. е научила за делото образувано срещу нея много по- късно/няколко дни преди насроченото съдебно заседание за разглеждане на привременните мерки/, като е бил изтекъл срок за подаване на отговор на ИМ, за предявяване на насрещен иск, за искане на доказателства, като за ответницата е било изключително трудно да организира защитата си по делото. Поддържа се с въззивната жалба, че в случая се касае за дело заведено във връзка с интересите на дете, 2 поради което не може да има преклузия както за подаване на отговор на ИМ, така и за представяне на доказателства и правене са доказателствени искания за събиране на такИ.. В този смисъл твърди се, че първоинстанционния съд е постановил съдебен акт, който е незаконосъобразен и на това основание следва да бъде отменен.

Навадени са доводи, че изслушването на родителите по реда на чл. 59 ал. 6 от СК, във вр. с чл. 127 ал. 2 от СК пред съда е задълфжително, а не факултативно, а съставът на РС * е изслушал родителите във връзка с решението си за постановяване на предварителни мерки, но е отказал тяхното изслушване на един по- късен етап при същинското разглеждане на делото. Така искането на ответницата за предоставяне на родителските права на майката и доводите на майката за съществуващ риск на детето при предоставянето на родителските права на бащата са останали нечути и необсъдени от съда.

Поддържа се с въззивната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели до неправилност и необоснованост на решението на РС * в обжалваната му част, поради което същото следва да бъде отменено.

Във връзка с оплакването за необоснованост на решението на РС * в обжалваната му част, поддържа се с въззивната жалба че първоинстанционният съд е постановил съдебния си акт при непълнота на доказателства, като е отказал да допусне поисканите от ответницата писмени доказателства- прокурорски преписки, сигнали до органите на МВР за упражнено насилие и отказ да се приложи гр.д. № 168/2023г. по описа на РС *. Така Г. П. Н. е била поставена в неравнопоставена позиция по делото, тъй като съдът не е дал възможност на страната да докаже че бащата К. Е. В. е избухлив, с непредвидими реакции, злоупотребява с алкохол и наркотици. Поддържа се с въззивната жалба, че на жалбоподателката- ответница пред РС * е било отказано и допускането и назначаване на съдебно- психологична експертиза, поради което останало е неустановено по делото спетента на родителски капацитет на страните по делото. В тази връзка поддържа се оплакване за необоснованост на обжалваното първоинстанционно решение, като постановено при непълнота на доказателствата.

Основното оплакване с въззивната жалба е че Решение № 608/19.09.2023г., постановено по гр.д. № 123/2023г. по описа на РС *, в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано от събраните доказателства по делото.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, като се навеждат доводи че съдът не е преценил всички обстоятелства водещи до настъпване на фактическа раздяла между страните по делото, като не е съобразил основната причина за това- системното упражняване на домашно насилие от страна на К. Е. В. спрямо Г. П. Н.. С жалбата се излагат доводи, че въззивницата е била беззащитна и е попаднала в безизходица, тъй като е гражданка на чужда държава и не е имала продкрепа в Р България, като въпреки упражнявания спрямо нея физически и психически тормоз, тя не е имало къде да отиде, била е без документи в чужда държава, не е разполагала с парични средства, тъй като е отглеждала детето си е не е работела. Поддържа се че детето е ставало свидетел на 3 упражняваното спрямо майката физическо и психическо насилие и е жвеело в рискова среда и несигурност, породени от поведението на неговия баща, а майката нямало към кого да се обърне за помощ и защита. Поддържа се от въззивната страна че първоинстанционният съд без да обсъжда темата за преживяното от майката домашно насилие и поведението на бащата, е приел че родителите имат равен капацитет, както и е стигнал до неправилния извод, че детето има по силна емоционална връзка със своя баща, отколкото със своята майка. В този смисъл поддържа се с въззивната жалба, че обжалваното решение не е взето в най- добрия интерес на детето, като същото е постановено при неправилно пиложение на материалния закон и при допуснати от състава на РС * съществени процесуални нарушения, които са обосновали неправилността и необосноваността на обжалваното решение, което при това е постановено при непълнота на правнорелевантните доказателства.

Първоинстанционното решение на РС * се оспорва с въззивната жалба и в частта му на определената от съда месечна издръжка, която майката Г. П. Н. е осъдена да заплаща на дъщеря си- Г. К. В.. Поддържа се че съдът не е съобразил доводите си с изискването на закона да съотнесе нуждите на детето, към възможностите на родителя за заплащането на месечна издръжка, поради което решението и в тази си част е неправилно и необосновано.

Доколкото постановеното Решение № 608/19.09.2023г., постановено по гр.д. № 123/2023г. по описа на РС * е неправилно и необосновано, оспорва се и в частта му за разноските, които неоснователно са били възложени на майката на детето.

При изложените с въззивната жалба съображения от фактическа и правна страна, иска се от състава на ОС Благоеврад, да постанови решение с което да отмените Решение № 608/19.09.2023г., постановено по гр.д. № 123/2023г. по описа на РС *, в обжалваните му части и вместо него да постанови друго такова, с което да реши делото по същество, като оставите БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените искове от К. Е. В. относно упражняването на родителските права върху детето Г. К. В. **********, както и за определяне на местоживеенето на детето при бащата, респ. режим на лични контакти на майката с детето и осъждането на майката да заплаща на детето ежемесечна издръжка- претенции с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК, чл. 143 ал. 2 от СК, като неоснователни и недоказани.

Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което на основание чл. 127 ал. 1, вр. чл.

143 ал. 2 от Семейния кодекс, да постановите упражняването на родителските права върху детето Г. К. В. на майката- Г. П. Н., както и да определите местоживеенето на детето при майката, като бащата К. Е. В. да има подходящ режим на лични контакти с детето и заплаща издръжка, съответна на нуждите му, считано от датата на постановяване на решението, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на обстоятелства, погасяващи или изменящи това задължение.

Иска се да бъдат присъдени в полза на жалбоподателката Г. П. Н. направените по делото разноски през двете инстанции.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания, които въззивният съд е уважил.

4

В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от насрещната страна- въззИ.емия К. Е. В., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. И. Т., АК *, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна, а обжалваното решение се поддържа като правилно, законосъобразно и обосновано.

С писмения отговор излагат се съображения че изложените в жалбата доводи за наличие на процесуални нарушения допуснати от първоинстанционния съд са необосновани, тъй като е спазена процедурата по ГПК, както за връчване на книжата, така и за упражняване на процесуалните правила от всяка от страните.