Решение № 806 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 806 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: .......... при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20251110107010 по описа за 2025 година

Образувано е производство по искова молба на К. И. Ц., ЕГН **********, срещу ....., ЕИК .., с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) за прогласяване на недействителност на Договор за потребителски кредит от разстояние № ...... от 17.04.2024 г.

Ищцата твърди, че е сключила с ответното дружество договор за кредит за сумата от 1000 лева чрез платформа за онлайн кредитиране. Поддържа, че договорът страда от съществени пороци, водещи до неговата недействителност. На първо място, оспорва се клаузата за възнаградителна лихва и Годишния процент на разходите (ГПР), като се твърди, че те не отразяват действителната цена на кредита ( гпр). Основното възражение е насочено срещу задължението за предоставяне на поръчител или банкова гаранция в кратък срок, неизпълнението на което води до начисляване на неустойка. Ищцата твърди, че тази клауза е неравноправна и привидна, тъй като кредиторът не предоставя реална техническа възможност за посочване на поръчител в процеса на кандидатстване, а цели единствено оскъпяване на кредита чрез скрити такси. Неустойката като не включена при изчисляване на посочения в договора ГПР, води до посочен не верен ГПР. Претендира се установяване на недействителност на договора и присъждане на разноски, като се позовава на предоставена безплатна правна помощ по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА).

Ответникът ..... оспорва иска. В писмения си отговор твърди, че договорът е валиден, сключен е при спазване на всички законови изисквания за информираност на потребителя.

Поддържа, че клаузата за обезпечение е ясна и предоставя избор на потребителя, а неустойката има обезпечителна и санкционна функция. Ответникът прави изрично възражение срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 1

ЗА, като оспорва наличието на материални затруднения у ищцата, изискано е събиране на доказателства за това.

Предявен е иск с правна квалификация е чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. чл.

26 ал. 1 предл. 1 ЗЗД, поради противоречието му със закона. При условие, че съдът отхвърли иска с правно основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. чл. 26 ал. 1 предл. 1 ЗЗД, моли да прогласи за недействителен чл. 27 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ....../17.04.2024г.

Разпределено е с доклада по делото, обявен за окончателен - без възражения на страните, че е налице облигационно отношение ( коеот не спори по делото), както и че са налице сочените в искова молба пороци, а в тежест на ответника, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена, ясна и прозрачна (чл. 143–146 ЗЗП), налице е правилно определен ГПР и че договорът отговаря на изискванията на ЗПК и ЗЗП.

От събраните по делото писмени доказателства се установява безспорно, че между страните е налице облигационна връзка по Договор за кредит № ....../17.04.2024 г., по силата на който на ищцата е отпусната сумата от 1000 лева (главница). Срокът за погасяване е определен на 30 дни.

Видно от текста на договора, страните са уговорили: лихвен процент (ГЛП) в размер на 36%;

Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 42.58 %;

Обща сума за връщане при изпълнение на условието за поръчителство: 1030лв.

В чл. 27 от Договора е предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечение (поръчител или банкова гаранция) в 3-дневен срок. Размерът на тази неустойка не е посочен като абсолютна стойност в заглавната част на договора, но е калкулируем и представлява съществена тежест, която, ако бъде начислена, променя драстично общата дължима сума.

За изясняване на спорните обстоятелства относно техническата възможност за предоставяне на обезпечение, съдът е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Вещото лице Х. Й., след проверка в информационната система на ответника, констатира следното: В процеса на онлайн кандидатстване потребителският интерфейс не съдържа активно поле, меню или функционалност, която да позволява избор на това дали кредитът да е с обезпечение поръчител или не и не позволява въвеждането на данни за поръчител или избор на банкова гаранция към момента на сключване на договора. Софтуерът е конфигуриран така, че автоматично преминава към стъпките за финализиране на кредита, като в договора автоматично се създава клауза за обезпеченост на кредита, като неустойката за липса на обезпечение се начислява служебно след изтичане на 3-дневния срок, без реална възможност за потребителя да избегне това условие по време на самата заявка.

Относно имущественото състояние на ищцата са приети удостоверения от Националната агенция за приходите (НАП). Видно от приложената справка за актуалното състояние на трудовите договори и доходите, К. И. Ц. е декларирала месечен осигурителен доход над 3 2

700 лева. за 2004г. и 3750 лв. за 2025г. Допълнително, в годишната данъчна декларация е отразена реализирана печалба/доход в размер на 1 078 310.83 лева.

Основният спорен момент по делото е дали уговорената в чл. 27 от договора неустойка е индивидуално договорена клауза, безспорно по делото от приетата без възражение на страниоте СТЕ се установи и доказа противното, доколкото ВЛ е установил, че не се съдържа активно поле, меню или функционалност, която да позволява избор на това дали кредитът да е с обезпечение - поръчител или не и не позволява въвеждането на данни за поръчител или избор на банкова гаранция към момента на сключване на договора.

Разходът по чл. 27 от договора за непредоставяне на поръчител/банкова гаранция представлява част от общите разходи по кредита (ГПР) по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „общи разходи по кредита за потребителя“ са всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят трябва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора.

В конкретния случай, макар номинално посоченият ГПР в договора да е 42.58%, реалната икономическа тежест за потребителя е значително по-висока поради механизма на чл. 27.

Анализът на договора и заключението на вещото лице налагат извода, че въпросната "неустойка" не обезпечава изпълнението на главното задължение (връщането на заема), а санкционира неизпълнението на едно допълнително, акцесорно задължение (намиране на поръчител), което е поставено в зависимост от изключително кратък и нереалистичен срок (3 дни), а видно от техническата експертиза – и технически затруднено.

Видно от погасителен план - начислена е още на 17.04.2024г. неустойка в размер на 270 лв.

В отговора на искова молба ответникът ясно е заключил, че не смята неустойката по чл. 27 от Договора за елемент, който следва да бъде взет предвид в изчисляване на ГПР при подписване на договора, доколкото същата не била определена и не му била известна тогава, което противоречи на съдържанието на погасителния план, както и на трайно установената практика и теория по въпроса, следва ли да се взема предвид последната при формиране на размера на ГПР. Това е така защото:

Първо тази „неустойка“ не цели обезщетяване на вреди от неизпълнение, тъй като непредоставянето на поръчител само по себе си не уврежда кредитора имуществено, ако кредитът се обслужва редовно.

Когато едно плащане е формулирано като неустойка, но по своята икономическа същност представлява скрито възнаграждение за ползване на капитала или такса за управление на риска, то следва да се включва в ГПР. В случая неустойката за поръчител е изначално определена по размер и основание. Кредиторът, чрез своите общи условия и софтуерна архитектура, създава ситуация на „почти сигурно настъпване“ на условието за плащането .

Липсата на опция за въвеждане на поръчител при кандидатстване (доказано от СТЕ) превръща това задължение във фикция. Следователно, разходът за тази неустойка е бил известен на кредитора още към момента на сключване на договора като сигурен или поне 3 високо вероятен приход, дори е посочена в размер в погасителния план.

Като не е включил този разход във формулата за изчисляване на ГПР, ответникът е нарушил чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Предвид изложеното, налице е основание за нищожност на договора поради пряко противоречие със ЗПК. Санкцията е уредена в чл. 22 от ЗПК – недействителност на договора, при която потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. Невъзможността за определяне на това дали кредита да е обезпечен изобщо или не, както и с какво обезпечение поставя потребителя в неравноправно положение, поради което искът в неговата цялост следва да се уважи.

Ищцата претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. А. Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата – безплатна правна помощ на "материално затруднено лице". Съдът намира това искане за НЕОСНОВАТЕЛНО.

Разпоредбата на чл. 38 от ЗА е изключение от правилото за възмездност на адвокатския труд и цели социална закрила. Тя не може да се тълкува разширително. „Материално затруднение“ е обективен факт, който подлежи на доказване. В настоящия случай, официалните данни от НАП сочат категорично, че ищецът е бил осигуряван за суми в размер на 3 700 лева. за 2004г. и за 3750 лв. за 2025г. Допълнително, в годишната данъчна декларация е отразена реализирана печалба/доход в размер на 1 078 310.83 лева.Тези суми многократно надвишават както минималната работна заплата за страната, така и средните нива на доходи. Лице с такива финансови възможности не попада в хипотезата на социална нужда и може да си позволи заплащане на адвокатски хонорар. Договарянето на безплатна помощ в този случай и прехвърлянето на тежестта за плащане върху насрещната страна би представлявало злоупотреба с право и неоснователно обогатяване. Ето защо, съдът отказва да присъди възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

В полза на ищцата следва да се присъди единствено реално направеният разход за държавна такса в размер на 62.00 лева.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, Договор за потребителски кредит от разстояние № ...... от 17.04.2024 г., сключен между К. И. Ц., ЕГН ********** и ....., ЕИК ...

ОСЪЖДА ....., ЕИК .., със седалище и адрес на управление ......., да заплати на К. И. Ц., ЕГН **********, сумата от 62.00 (шестдесет и два) лева, представляваща направени разноски за държавна такса в производството.

ОТХВЪРЛЯ искането на адв. А. З. Д. за осъждане на ответника да му заплати адвокатско 4 възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като неоснователно, поради липса на доказано материално затруднение на представляваната страна.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5