Решение № 32 от 25.02.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Плевен, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря Й. СТ. К. в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254400600046 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба от адвокат П. В., защитник на осъдения З. Б. Г., подадена срещу определение № 1091 от 16.12.2024 г., постановено по чнд № 1919/2024 г. по описа на Районен съд-град Плевен.

С обжалваното определение Плевенският районен съд, на основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК, е наложил на осъдения З. Б. Г. да изтърпи по-тежкото от наказанията, определени му по нохд № 1816/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен и по нохд № 571/2024 г. по описа на Окръжен съд-гр.

Плевен, в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.

На основание чл. 23, ал. 3 НК, съдът е присъединил към определеното за изтърпяване от осъдения З. Б. Г. по-тежко наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, и наказанието глоба в размер на 10 000 лева, наложено на Г. по нохд № 571/2024 г. по описа на Окръжен съд-Плевен.

На основание чл. 24 НК, съдът е увеличил определеното за изтърпяване от 1 осъдения по-тежко наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, с шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е приспаднал от определеното за изтърпяване от осъдения З. Б. Г. по-тежко наказание, изтърпяното от него към 16.12.2024 г. наказание, наложено му по нохд № 571/2024 г. по описа на Окръжен съд-Плевен, в размер на пет месеца и три дни, считано от 31.07.2024 г. до 16.12.2024 г.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване срещу увеличаването на определеното за изтърпяване от осъдения общо по-тежко наказание. Прави се искане за изменение на съдебния акт, като бъде отменено приложението на разпоредбата на чл. 24 НК.

Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от защитника на въззивния жалбоподател З. Б. Г. – адвокат П. В..

Прокурорът изразява становище, че жалбата е основателна.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на постановеното определение, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Групирането на наказанията, наложени на въззивния жалбоподател по нохд № 1816/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен и по нохд № 571/2024 г. по описа на Окръжен съд-Плевен, е правилно и законосъобразно, тъй като деянията, предмет на тези наказателни дела, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.

Увеличаването на определеното за изтърпяване от осъдения З. Б. Г. потежко наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, с шест месеца лишаване от свобода е мотивирано от основния съд с обстоятелството, че Г. е извършил множество умишлени престъпления и следователно е личност със завишена степен на обществена опасност.

2

Изложените от решаващия съд фактически и правни съображения относно приложението на разпоредбата на чл. 24 НК са логични и убедителни, поради което се споделят и от настоящия състав на въззивната инстанция. Съобразно непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 322 от 29.07.1985 г. по н. д. № 342/85 г. , ІІ н.о. и решение № 275 от 28.05.2010 г. по н. д. № 195/2010 г., съдът може да приложи разпоредбата на чл. 24 НК, когато след преценка на цялостната престъпна дейност на осъдения, обществената опасност на извършените престъпления, личната обществена опасност на самия осъден, подбудите за извършване на престъпленията, степента и вида на вината и другите отегчаващи обстоятелства, се убеди, че и най-тежкото наложено наказание не ще изпълни целите по чл. 36 НК и преди всичко не ще въздейства поправително и възпитателно върху осъдения.

В разглеждания случай целите на наказанието могат да се постигнат единствено чрез увеличаване на определеното за изтърпяване от въззивния жалбоподател по-тежко наказание. З. Б. Г. е извършил за кратък период от време /28.05.2024 г. – 11.07.2024 г./ две умишлени престъпления от общ характер.Тези фактически данни характеризират Г. като личност със завишена степен на обществена опасност и като човек, демонстриращ трайно изразена нагласа за извършване на престъпления. До момента са му налагани различни по размер наказания лишаване от свобода, които обаче не са постигнали целите, посочени в чл. 36 НК и по-специално личното му поправяне. Тези обстоятелства обосновават извод, че е необходимо той да изтърпи едно поголямо по размер наказание, чрез което не само да му се въздейства поправително и възпитателно, но и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. Лицата, извършили две или повече престъпления, за които са осъдени с една или повече присъди /какъвто е и З. Б. Г./ са с повисока степен на обществена опасност и постигането на максимален поправително-възпиращ резултат спрямо тях обуславя и по-строгото им санкциониране посредством увеличаване на определеното им общо наказание. В аналогичен смисъл е и решение № 124 от 16.03.2009 г. по н. д. № 113/2009 год., ІІІ н. о.

Освен това, при преценката дали да се приложи разпоредбата на член 24 НК като средство за постигане на целите на наказанието и при изграждането 3 на обективна представа за личността на дееца, съдът не е длъжен да съобразява само престъпленията, включени в съвкупността, а следва да вземе предвид и доказателствата за степента на обществената опасност на осъдения, включително и съдебното му минало. В този смисъл е решение № 1 от 05.02.2021 г. по н. д. № 951/2020 г., ІІІ н.о.

Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с чл.

338 от НПК, Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1091 от 16.12.2024 г., постановено по чнд № 1919/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен.

Решението не подлежи на касационна жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4