Решение № 2074 от 07.05.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 2074

Стара Загора, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VIII състав, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 20267240700272 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Г. Д. Г., [ЕГН], подадена чрез адв. П. Х. от Адвокатска колегия Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1228-000175 от 05.02.2026 г., издадена от Г. Й. А. на длъжност Началник група в сектор „Пътна полиция“ („ПП“) към ОД на МВР Стара Загора, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Оплакването в жалбата е за издаване на оспорената ЗППАМ в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 7. Твърди се също, че жалбоподателят не е знаел за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС. По тези съображения е направено искане за отмяна на ЗППАМ, като незаконосъобразна. Претендират се направените разноски по делото.

Ответникът – Началник група в сектор „ПП“ към ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От командир на отделение в 01 РУ към ОД на МВР Стара Загора на жалбоподателя Г. Д. Г. е бил съставен АУАН, серия GA, № 3953270 от 04.02.2026 г. От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това, че на 04.02.2026 г. около 16:07 часа до училището в центъра на [населено място], община Опан, област Стара Загора, жалбоподателят е управлявал в посока север МПС – лек автомобил „Опел“ с рег. № [рег. номер], собственост на трето лице – „С. 8“ ООД, което не е регистрирано по надлежния ред – на 28.10.2025 г. регистрацията му е била прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Прието е, че с така описаното деяние водачът виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, предложение първо от ЗДвП. С АУАН са иззети СУМПС [номер] и 2 бр. регистрационни табели с № [рег. номер].

С оспорената ЗППАМ № 26-1228-000175 от 05.02.2026 г., издадена от Г. Й. А. на длъжност Началник група в сектор „ПП“ към ОД на МВР Стара Загора, на жалбоподателя е наложена ПАМ по по чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП – временно отнемане (използваният израз е „изземване“) на СУМПС на водач, който е извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Посочено е, че отнетото СУМПС е с № *********. От фактическа страна наложената ПАМ се основава на констатациите в АУАН, серия GA, № 3953270 от 04.02.2026 г., с изрично позоваване на акта, като съдържанието му е възпроизведено и в заповедта. Прието е, че за извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по случая, и служебно изисканите от съда, в т. ч. обжалваната ЗППАМ, цитираният по-горе АУАН, справка за нарушител/водач и др., сред които и: справка за регистрацията на МПС – лек автомобил „Опел“ с рег. № [рег. номер], според която същият е собственост на „С. 8“ ООД, като регистрацията му е била прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 28.10.2025 г.; заповед № 349з-4619 от 19.11.2025 г. на директора на ОД на МВР Стара Загора, удостоверяваща компетентността на издателя на обжалваната ЗППАМ – т. I.2 от заповедта.

При така установената фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата и доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед ПАМ, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в пределите на делигираните му правомощия със заповед № 349з-4619 от 19.11.2025 г. на директора на ОД на МВР Стара Загора.

ЗППАМ е постановена в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Като правно основание за издаване на заповедта и за наложената с нея ПАМ, е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, която норма регламентира прилагането на ПАМ „временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, на водач, който е извършил нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. Следователно, за разлика от останалите състави на ПАМ „временно отнемане на СУМПС“, установени в чл. 171 т. 1, б. „а“ – б. „ж“ от ЗДвП, съдържащи описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, предвидени в закона като основание за налагане на ПАМ, нововъведените основания по буква „з“ съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби, т. е. материалноправното основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ се свързва с конкретно извършени от водача административни нарушения по ЗДвП. Ето защо, за да се смята за изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, заповедта следва да съдържа както описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, така и посочване на състава на административно нарушение, който се явява осъществен с установеното деяние, т. е. административнонаказателната разпоредба, регламентираща съставомерността на деянието като административно нарушение, за което е предвидено налагане на административно наказание „лишаване от право да се управлява МПС“. В случая в обжалваната заповед са описани всички факти със съставомерен характер (какво е установено – кой, кога, къде и какво е извършил). Посочена е и административнонаказателната разпоредба, определяща деянието като административно нарушение, за което е предвидено наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, с извършването на каквото нарушение законът свързва прилагането на процесната ПАМ, а именно – чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В този смисъл оспорената заповед се явява постановена при спазване на императивното законово изискване за мотивираност на упражненото административно правомощие от гл. т. на извършеното водача деяние и на допуснатото с него конкретно нарушение, осъществяващо признаците на административнонаказателен състав по ЗДвП измежду посочените като основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП административни нарушения.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, за извършени от водача нарушения, за които е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС – нарушения по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

Нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, за извършването на което е приложена процесната ПАМ спрямо жалбоподателя, е за управление на автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Нормата чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства (ППС), за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Не е спорно, а и от представената с преписката справка за регистрация на процесното МПС се установява, че регистрацията му е била прекратена служебно на 28.10.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Доколкото обаче жалбоподателят не е собственик на процесното МПС, вмененото му административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП би могло да бъде извършено от него единствено и само ако е съзнавал (ако е знаел, допускал или би могъл да допусне), че към датата на управлението му от него то е било със служебно прекратена регистрация. В противен случай деянието му – управление на МПС със служебно прекратена регистрация, съответно нерегистрирано по надлежния ред МПС, макар да нарушава установения ред на държавното управление и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, не би било извършено от него виновно и по аргумент от дефиницията по чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не би съставлявало административно нарушение. В случая процесното МПС е било с регистрационни табели – същите са били иззети едва при съставянето на АУАН, и няма публичен регистър, в който жалбоподателят да провери дали регистрацията на МПС е била валидна към датата на управление на автомобила, а и не се установи самият собственик на автомобила да е бил уведомен за прекратената регистрация на МПС, за да би могъл да уведоми за това обстоятелство управлявалия автомобила му водач, още по-малко, че собственикът на автомобила е уведомил водача за прекратената му регистрация. Вярно е, че към датата на служебното прекратяване на регистрацията на автомобила е било отпаднало законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР за служебно прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – измененията на разпоредбата са в сила от 07.09.2025 г., но в действащата нормативна уредба такова задължение за уведомяване продължава да съществува – чл. 18б, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Тези данни, преценни в съвкупност, обуславят извод, че към момента на управление на процесното МПС жалбоподателят не е знаел, не е допускал и не би могъл да допусне, че автомобилът е със служебно прекратена регисрация, поради което, макар с деянието си да е осъществил от обективна страна признаците от състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, последното не може да му бъде вменено във вина и следователно извършеното от него не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.