Решение № 1276 от 21.10.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1276 гр. Велико Търново, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело № 20254110103859 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 16.05.2008г. между ищцата и „Юробанк И Еф Джи България“АД е бил сключен договор за потребителски кредит за сумата 8900лв., като крайният срок за погасяване е 16.05.2018г. Ищцата сочи, че банката се е снабдила с изпълнителен лист, издаден в заповедно производство по заявление по чл.417 от ГПК по гр.дело №*** на СРС и въз основа на него е образувано изп.дело №*** по описа на ЧСИ Н. П., което е прекратено с постановление от 28.01.2022г. на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Ищцата заявява,че вземанията по изпълнителния лист за погасени по давност, тъй като от последното изпълнително действие до настоящия момент са изминали повече от пет години. Ищцата заявява, че установила, че фигурира в системата на ЦКР към БНБ като длъжник на ответното дружество, придобило вземането на банката по договор за цесия.

Ищцата отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде признато по отношение на ответното дружество, че ищцата не му дължи сумата 8774,98 лв.-главница по договор за кредит, 652,78 лв.-договорна лихва от 16.06.2008г.-24.09.2009г., 4,52лв.наказателна лихва от 16.06.2008г.-24.09.2009г., законната лихва от 26.02.2009г. до изплащане на задължението, 502,64лв.-разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от 25.03.2009г. по гр.дело №12 228/2009г по описа на СРС, като погасени по давност.

Претендира разноски.

Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, счита иска за недопустим при липса на 1 правен интерес от предявяването му. Излага съображения в тази насока. Не оспорва ,че е придобил вземането по договор за цесия, но твърди, че след като изпълнителното производство е прекратено за ищцата не е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция.Претендира присъждане на разноски.

С протоколно определение от 25.09.2026г., съдът, по искане на ищеца, е допуснал изменение на исковата претенция, чрез намаляването й на сумата 8018,90лв., които в евро са 4100 евро.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По заявление, подадено от "Юробанк България” пред СРС е било образувано частно гр.дело ***, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 25.03.2009г. и изпълнителен лист от 25.03.2009г. срещу длъжника М. Н. Ч. за сумата 8 774,98лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 16.05.2008г., сумата

652,78 лв.-договорна лихва, за периода 16.06.2008г.-24.09.2009г.; мораторна лихва в размер на 4,42лв. за периода от 16.06.2008 г. до 24.09.2009г., както и законна лихва върху главницата, считано от 16.04.2010г. до изплащане на вземането и сумата 502,64 лв., представляваща направени разноски по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. №*** по описа на ЧСИ Н. П., с район на действие СГС, с взискател "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД.

С молбата за образуване на изпълнителното производство съдебният изпълнител е бил упълномощен от взискателя с правата по чл.18 ЗЧСИ.

По посоченото изп.дело първоначално са извършени справки относно притежавани от длъжника недвижими имоти, изпратена до длъжника е и покана за доброволно изпълнение от 02.11.2009г.

На 03.11.2009г е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като до работодателят е изпратено запорно съобщение.

На 09.08.2010г. отново е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Въз основа на наложения запор са били превеждани суми от трудовото възнаграждение на длъжника за погасяване на дълга по изпълнителното дело.

Видно от приложеното изп.дело, на 26.06.2012г, по искане на взискателя е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при друг работодател.

С молба от 25.03.2016г. „ЕОС МАТРИКС“ЕООД е направил искане за конституиране като взискател по изп.дело, като е изложил твърдения, че с договор за цесия от 18.01.2016г.

"ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД е прехвърлила на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД вземането си по изп.дело №***.

С молба от 04.04.2016г. „ЕОС МАТРИКС“ЕООД отново е направил искане за конституиране като взискател по изп.дело, в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен с първоначалния кредитор.

2

С постановление от 08.04.2016г. ЧСИ Н.П. е конституирал като взискател по изп.дело №*** „ЕОС МАТРИКС“ЕООД на мястото на взискателя ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД.

С постановление от 28.01.2022г. ЧСИ Н.П. е прекратил изп.производство по изп.дело №*** на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради това, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. Постановлението за прекратяване е влязло в сила на 26.02.2022г.

С молба от 24.02.2022г. взискателят „ЕОС МАТРИКС“ЕООД е уведомил ЧСИ, че актуалният размер на задължението по процесния договор за кредит към 15.02.2022г. е 8909,43лв.

С писмо от 28.05.2024г. ответникът уведомява ищцата, че М. Н. Ч. има задължение по договор за потребителски кредит от 16.05.2008г., сключен между ищцата и "Юробанк България“ , което задължение към 17.05.2024г. възлиза на сумата 8 018,49лв., включваща главница, лихви и разноски.

С писмо от 27.01.2025г. от ЕОС МАТРИКС“ЕООД до ищцата е посочено, че размера на задължението по договор за кредит от 16.05.2008г. към 14.01.2025г е 8018,49лв.

Взискателят е посочил в писмото, че счита възражението за погасяване на дълга по давност за неоснователно.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск по чл.124, ал.1 от ГПК е допустим.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на исковата претенция. Обстоятелството, че към момента не е налице висящо изпълнително производство за събиране на задължението, не лишава длъжникът от възможност да предяви иск, за да установи недължимост на вземанията поради погасяване по давност, след като ответникът/кредитор/ разполага с изпълнителен лист за тези вземания.

Съдът счита искът за основателен по следните съображения:

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесната сума поради изтекла погасителна давност.

По образуваното изп.дело №*** по описа на ЧСИ Н. П., по искане на първоначалния взискател са били извършвани изп действия-запори върху трудовото възнаграждение на длъжника, в периода след образуването му до 31.07. 2012г.

След тази дата по изп.дело взискателят не е отправял искане за предприемане на изп.действия от ЧСИ и такива не са били предприемани. Поради изтичане на двегодишен срок от последните действия на принудително изпълнение изпълнителният процес се е прекратил ex lege на 31.07.2014г.

Извършените след това действия по конституиране на нов взискател са извършени по вече прекратено по силата на закона изп.дело. Впоследствие, ЧСИ е прекратил

3 изп.производство по изп.дело №***. на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради настъпила перемпция-в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. Следва да се посочи, че след конституиране на новия взискател „ЕОС МАТРИКС“ЕООД през 2016г. до прекратяване на изп.дело не са искани и предприемани изп.действия по принудително събиране на дълга.

По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Независимо от обстоятелството, че прекратяването на изпълнителното производство е настъпило ex lege на 31.07.2014г., по силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г., следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 31.07.2012г., когато е извършено последното релевантно изпълнително действие, прекъсващо давността. Следователно давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е изтекла на 31.07.2017г. С изтичане на срока на давността, вземането се счита погасено по давност.

С оглед изложеното съдът приема, че ищецът не дължи на ответника сумата 8018,90лв., които в евро са 4100 евро по договор за потребителски кредит от 16.05.2008г, сключен между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД и ищцата, вземането по който е прехвърлен на ответника с договор за цесия от 18.01.2016г., поради погасяване по давност.

Исковата претенция по чл.124 ал.1 от ГПК следва да бъде уважена като основателна и доказана в размера след изменението на иска-8018,90лв., които в евро са 4100 евро.

По разноските:

Ищцата е претендирала присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски в нейна полза за държавна такса в размер на 164 евро върху уважения след изменението на иска размер и разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв., които в евро са 613,41 евро, като ответната страна е навела възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което възражение съдът намира за основателно. Делото не е с голяма фактическа и правна сложност, поради което адвокатското възнаграждение на ищцовата страна следва да бъде редуцирано на 500 евро, които следва да бъдат присъдени като разноски в полза на ищеца.

Ответникът също е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.

Ръководен от гореизложеното, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление ***, че М. Н. Ч. с ЕГН **********, с адрес***, НЕ ДЪЛЖИ на «ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата 8018,90лв., които в евро са 4100 евро /четири хиляди и сто евро/, представляваща задължения по договор за потребителски кредит от 16.05.2008г., сключен между "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД и М. Н. Ч., вземането по който е прехвърлен на «ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016г, поради погасяване по давност.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М. Н. Ч. с ЕГН **********, с ***, сумата общо 664 евро /шестстотин шестдесет и четири евро/, представляваща направени от ищеца разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 1276 гр. Велико Търново, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: