Решение № 416 от 12.07.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Враца, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова при участието на секретаря НИ. К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело № 20231420100394 по описа за 2023 годИ.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Н.и-Транс“ ЕООД, ЕИК: 203490522, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Родопи“ № 3, против М. Х. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ************* и настоящ адрес: *********.

Ищецът „Н.и-Транс“ ЕООД e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу М. Х. К. за сумата от 3 067,72 лв. – главница, включваща следните вземания: сумата от 1 509,05 лв., представляваща претърпени от работодателя „Н.и-Транс“ ЕООД имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване и подмяна на части на товарен автомобил, вследствие от умишлено причинено от М. Х. К. ПТП на 24.01.2022 г. на територията на В., които разходи са обективирани във фактура № 1200326365/29.01.2022 г. на стойност 209,88 лв. с ДДС, фактура № **********/12.02.2022 г. на стойност 459,17 лв. с ДДС и частично във фактура № 0000004957/18.01.2022 г. на стойност 840,00 лв. с ДДС; сумата от 1 500,00 лв., представляваща претърпени от работодателя „Н.и-Транс“ ЕООД имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на глоба на 17.08.2021 г., наложена от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за извършено умишлено от М. Х. К. нарушение на правилата за движение по пътищата; сумата от 58,67 лв. /левовата равностойност на 30.00 евро/, представляваща претърпени от работодателя „Н.и-Транс“ ЕООД имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на наложена глоба за превишаване на скоростта на територията на Германия, извършено умишлено от М. Х. К. при превоз на товари, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2022 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото: 61,35 лв. – държавна такса, и 350,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

За сумите, претендирани със заявлението, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1884/20.10.2022 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като срещу нея е постъпило в срок възражение от него по реда на чл. 414 ГПК. След указание до заявителя е предявен установителен иск за част от вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

С влязло в законна сила Определение № 306/16.02.2023 г. по ч.гр.д № 3063/2022 г. по описа на Районен съд – Враца е обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 ГПК издадена в полза 1 н а „Н.и-Транс“ ЕООД, ЕИК: 203490522, против М. Х. К., ЕГН: **********, Заповед за изпълнение на парично задължение № 1884/20.10.2022 г. в частта за сумата над 1 049,88 лв., представляваща претърпени от работодателя „Н.и-Транс“ ЕООД имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване и подмяна на части на товарен автомобил, вследствие от умишлено причинено от М. Х. К. ПТП на 24.01.2022 г. на територията на В., до пълния размер по процесната заповед за изпълнение от 1 509,05 лв., както и в частта на присъдените разноски за сумата над 52,17 лв. – държавна такса, до пълния размер от 61,35 лв. и над сумата от 297,61 лв. – адвокатско възнаграждение, до пълния размер от 350,00 лв.

В исковата молба се твърди, че са налице основанията за ангажиране на пълна имуществена отговорност на служителя М. К., тъй като са осъществени признаците на фактическия състав на пълната имуществена отговорност на работника: съществуване на валидно трудово правоотношение между страните, причинени вреди на работодателя, причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди и вИ.. Посочва се, че между ищеца и ответника било налице трудово правоотношение в периода 10.02.2020 – 12.05.2022 г., като по силата на трудов договор № 109/10.02.2020 г. М. К. приел да изпълнява длъжността „**********“. Поддържа се, че работникът бил запознат с длъжностната характеристика, изискванията за заемането на длъжността и за него били възникнали всички отговорности и задължения, присъщи за нея, като при постъпването си на работа К. декларирал, че е уведомен за възможността да се търси дисциплИ.рна и имуществена отговорност.

Относно твърдените извършени разходи за закупуване и подмяна на автомобилни части са изложени съображения, че п о силата на заявка № 008336/13.01.2022 г. било възложено на ищцовото дружество извършване на превоз на стоки от „********“ ЕООД при условия за товарене същото да се извърши от товарен адрес в Г. на 17-18.01.2022 г. и да бъде разтоварено в периода 21-24.01.2022 г. на адрес във В., като въз основа на договор за превоз на товари № 2022-075/19.01.2022 г. „*******“ ЕООД възложило на „Н.и-Транс“ ЕООД да извърши превоз на стоки с релация В.-България с дата на товарене 24.01.2022 г. и краен срок за доставка до 5 работни дни. И двете заявки били за ППС, съставено от влекач с регистрационен № ****** и ремарке с регистрационен № ********. Във връзка с това били издадени заповеди за командировка в чужбИ. на работника М. Х. К., като относимата към случая заповед била с № 2/19.01.2022 г., с която К. бил командирован за срок от 9 дни с начална дата 20.01.2022 г. Превозите били извършени, като пътят по двата превоза бил от Г. до В. със стоките, заявени от „********“ ЕООД, и от Англия до България по заявката на „*******“ ЕООД. Поддържа се, че на 24.01.2022 г., докато изпълнявал заявката с товар от Г., водачът К. предприел маневра изпреварване и връщайки се в дясна лента ударил друго МПС, с което причинил ПТП. В резултат на настъпилото ПТП, по влекача, собственост на ищеца, били нанесени материални щети, чието отстраняване било необходимо, за да са възможни следващи курсове с изправно ППС. Твърди се, че на 18.01.2022 г. били закупени авточасти, които да бъдат използвани за смяна за друг камион на ищеца (с peг. № 4994), като след настъпилото ПТП пластмасата за фар и голяма стъпенка (позиция №2 и позиция №4) по фактура № 0000004957/18.01.2022 г. на стойност 840,00 лв. с ДДС били използвани за поправка на щетите върху влекач с регистрационен № ******, които били резултат от ПТП от 24.01.2022 г. На 29.01.2022 г. били закупени останалите части, чиято смяна била необходима, като тяхната стойност била обективирана във фактура № 1200326365/29.01.2022 г. на стойност 209,88 лв. с ДДС. На 01.02.2022 г. от Н. К. Г. – изпълняващ длъжността „*****“ в „Н.и-Транс“ ЕООД в процесния период, била извършена подмяната на цитираните авточасти, което било нанесено в тетрадка със саморъчен текст на *****а, служеща като отчет за извършената работа пред работодателя. Поддържа се, че претендираната сума в общ размер на 1 049,88 лв. била за понесени от работодателя вреди, изразяващи се в разходи за закупуване и подмяна на части за товарен автомобил, което било следствие от умишлено причинено от длъжника ПТП. Сочи се, че причИ. за случилото се на 2

24.01.2022 г. ПТП на територията на В. било предприето изпреварване от М. Х. К. при нарушение на правилата за движение по пътищата, при съзнаване от страна на водача на обстоятелството, че предприемайки това движение, е възможно да причини ПТП. Твърди се, че водачът не е имал за цел да причини случилото се ПТП, а негова цел е било успешното и навременно осъществяване на транспорт по първата заявка и товарене на стоките по втората заявка, в която е изрично било упоменато, че датата на товарене е 24.01.2022 г. Изтъква се, че от приложената C M R е видно, че товарът на „*******“ ЕООД бил извършен на 25.01.2022 г. поради настъпилия инцидент. Сочи се, че водачът К. е целял един правомерен резултат, за което е предприел рисково поведение на пътя и е допускал настъпването на случилото се, като се е отнесъл безразлично към възможността да причини ПТП, въпреки че е съзнавал, че поведението му може да доведе до това, поради което се твърди, че нарушението е извършено при евентуален умисъл.

Относно твърдените извършени разходи за заплащане на лична глоба са изложени съображения, че за извършено от ответника нарушение ищцовото дружество заплатило 1 500,00 лв. за наложена глоба от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Сочи се, че административното наказание било наложено на М. К. за това, че при извършена проверка било установено, че същият управлява ППС с карта на водача, издадена на друго лице, което представлявало нарушение на чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.

Поддържа се, че притежанието на карта на водача било задължително за водачи на превозни средства с брутна маса над 3,5 тона. Посочва се, че на тези приспособления се записвали всички действия на водача, така че по време на контрол да е възможна проверката на времето на работа и почивка. Твърди се, че всяко лице, придобило квалификация да управлява камион, можело да използва само една легитимна карта, която била лична, като в тази връзка, при постъпването си на работа М. К. подписал декларация, че е запознат с изискванията за заемане на длъжността и че при неправомерно свое поведение ще обезщети работодателя си. Изтъква се, че използвайки чужда карта на водача, ответникът е съзнавал, че извършва нарушение на разпоредбите, касаещи заеманата от него длъжност, бил е наясно, че всеки водач следва да използва своята карта и е допускал възможността да бъде глобен за това. Сочи се, че съгласно съдебната практика, след като е правоспособен водач, като такъв той е бил длъжен да знае, че нарушава разпоредби, поради което той е съзнавал общественоопасния характер на нарушението, предвиждал е неговите общественоопасни последици и съзнателно е допускал настъпването на тези последици, което обуславяло извода, че отговорността следва да се определи съгласно гражданския закон. Поддържа се, че в случая, независимо че ответникът е бил запознат със санкционните разпоредби за този тип нарушение, той е бил безразличен към тях, поради което било налице деяние, извършено от ответника умишлено, за което работодателят понесъл вреди, поради което са налице условията за ангажиране на пълната имуществена отговорност на работника. Цитира се съдебна практика в посочения смисъл.

Твърди се, че в резултат на съставения акт за установеното нарушение, бил отнет контролният талон към свидетелството за управление на МПС на ответника, като съгласно разпоредбите на Закона за автомобилните превози, контролният талон се връщал на лицето след изпълнение на задължението за заплащане на глобата. След отнемането на талона и неколкократните запитвания от страна на пълномощник на управителя на дружеството за момента на погасяване на това задължение, по думи на ответника било установено, че същият не разполага със средства, с които да заплати глобата и съответно да върне контролния си талон. По договорка между глобения водач и търговския пълномощник на дружеството-ищец – А. Н., глобата била заплатена от дружеството и отнетите документи на шофьора се върнали на А. Н.. Така на 17.08.2021 г. било извършено плащане на пос термИ.л на сумата в размер на 1 500,00 лв., което било осчетоводено на 20.08.2021 г. Поддържа се, че ответникът умишлено е причинил на работодателя си тази вреда, тъй като е имал знанието и е допускал, че ще му бъде наложена глоба при извършване на нарушението, 3 представляващо управление с чужда карта на водач. Изтъква се, че уговаряйки с работодателя да заплати личната му глоба, целта на К. била да не фигурира като нарушител в системата на ИААА, както и да си върне отнетите му документи, за да продължава да изпълнява дейността си. Посочва се, че тъй като деецът е уговорил с работодателя си заплащането на наложената глоба и не е предприел действия по възстановяване на заплатената сума, той е имал знанието, че дължи изпълнение на работодателя и че в случай, че не заплати сумата, заплатилото личната му глоба лице ще намали имуществото си с конкретната сума.

Изтъква се и че поначало всеки, който изпълни чуждо задължение, когато има правен интерес от това, встъпва в правата на кредитора, като това важи и в случаите на заплатена от работодателя лична глоба, наложена на работника от съответния контролен орган, при установен правен интерес от плащането. Сочи се, че този интерес се обосновава от връзката между вида на нарушението, понесената санкция и характера на дейността на ищеца, като дори да се прецени, че не са налице предпоставките на отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, във вр. с чл. 45 ЗЗД, връщането на сумата в случая се дължи по общото правило на чл. 74 ЗЗД.