Решение № 3682 от 14.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3682 гр. ***, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110208302 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Н. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, кв. ***, бл.***, против наказателно постановление № 25-4332-009851/13.05.2025 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 20 /двадесет/ лв., на основание чл. 185 ЗДвП - за нарушението по чл. 40, ал. 2 ЗДвП, и глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

С жалбата се обжалва само пункт 2 от наказателното постановление, като жалбоподателят твърди, че не е извършил това нарушение, като поддържа, че ударът, който е реализирал при паркиране е бил нищожен и той не е разбрал, че е предизвикал пътно-транспортно произшествие /ПТП/. След това е спрял автомобила си точно зад потърпевшия автомобил пред блока, в който живее и се прибрал в дома си. Посочва, че това е станало около 08:00 часа сутринта, а към 17:00 часа същия ден водачът на другия автомобил го намерил в дома му. Огледали двата автомобила, установили, че има малко нарушения по боята, при което жалб. А. приел отговорността за реализираното ПТП и предложил съставянето на Констативен протокол. Водачът на другия автомобил обаче не се съгласил, като го уведомил, че е сигнализирал на органите на МВР. Жалбоподателят твърди, че оспорва това нарушение, тъй като не е 1 избягал от мястото на ПТП, оставил автомобила си на място, не е заличавал следите от ПТП по автомобилите и най-вече не е разбрал, че при въпросното паркиране е реализирал ПТП. С тези съображения моли за отмяна на обжалваното НП в посочената част, а именно по пункт 2, с която за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа подадена жалба, въз основа на изложените в нея съображения. Дава обяснения, в които възпроизвежда същата фактическа обстановка, изложена в жалбата.

Моли за отмяна на НП в обжалваната част – пункт 2, поради това, че не е извършил нарушението, което му е вменено във вина.

Въззиваемата страна изпраща процесуален представител – юрк. К., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на процесното НП в обжалваната част, считайки, че в хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, от които се установява извършеното нарушение. Поддържа, че АУАН и обжалваното НП са законосъобразно издадени от оправомощени лица, в рамките на техните правомощия. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление в обжалваната част, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 12.04.2025 г. около 08:30 часа, в гр. ***, на ул. „Полковник Стоян Топузов“, при блок 704, жалб. А. Н. А., при паркиране на управлявания от него лек автомобил *** с рег. №*** извършил неподсигурена маневра движение на заден ход, при която реализирал леко ПТП в паркирания лек автомобил *** с рег. №***, ползван от свидетеля П. П. Н.. Съприкосновението между двата автомобила е било между предна дясна броня на автомобила, управляван от жалб. А. и задна лява броня на автомобила на св. Н., с леко ожулване на боята. Жалб. А. не усетил, че е реализирал ПТП, поради което оставил автомобила си паркиран зад автомобила на св. Н. и се прибрал в дома си. Около 17:00 часа на същия ден, св. Н. забелязал щетата по своя автомобил и след като огледал и автомобила, паркиран зад неговия стигнал до извода, че именно водачът на този автомобил е реализирал ПТП с неговия като ожулил боята на задната му лява броня при паркиране. От съседи разбрал кой е собственик на този автомобил и къде живее и позвънил на входната врата на жилището жалб. А.. Последният се отзовал, заедно огледали автомобилите, след което поел отговорността за реализираното ПТП и предложил да подпишат Констативен протокол, но св. Н. отказал, като заявил, че вече е сигнализирал на органите на МВР. Пристигналите на място служители на ОПП-СДВР, сред които и св. М. Т. след извършената оценка на 2 ситуацията също предложили страните да уредят отношенията си чрез подписване на Констативен протокол, но св. Н. не се съгласил, поради което съставили на жалб. А.

АУАН за нарушение на чл.40, ал.2 ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно за това, че напуснал мястото на ПТП без да уведоми компетентните органи.

Така съставеният АУАН е предявен и връчен на жалб. А., който го подписал без да вписва възражения в него. Такива не са подадени и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.

Въз основа на акта, при идентична словесна обосновка и правна квалификация на соченото нарушение /по пункт 2/ е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя А. за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на обясненията на жалб. А., дадени пред настоящия съдебен състав, показанията на свидетелите П. Н. и М. Т., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото - АУАН, протокол за ПТП, декларации на водачите, сведение от П. Н., заповед на министъра на вътрешните работи, заповед на директора на СДВР, справка-извлечение за извършени нарушения и наложени на жалбоподателя административни наказания по ЗДвП.

Гореизброените доказателства единно и непротИ.речИ. изграждат фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват протИ.речия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Свидетелските показания и най-вече обясненията на жалб. А. /имащи характер и на самопризнания, доколкото в тях признава неизгодни за него факти, предвид това, че липсват свидетели-очевидци на реализиране на ПТП, което не е предмет на настоящето производство, с оглед предмета на обжалване/ очертават фактите, касаещи настъпването на пътнотранспортното произшествие и поведението на жалбоподателя след него.

О т обясненията на жалб. А. и показанията на свидетелите, които съдът кредитира, защото са последователни, логични и кореспондират с останалите доказателства по делото – протокола за ПТП, в който има отразена щета, се установява, че на реализирането на процесното ПТП не е имало свидетели-очевидци.

Въпреки това, жалб. А. след като видял щетите по двата автомобила приел, че същите вероятно са причинени от него при извършване на маневра движение на заден ход на автомобила му, при паркиране на същия в сутрешните часове на същия ден. Но още тогава е заявил, че не е разбрал, че е реализирал ПТП, с оглед на това, че съприкосновението между броните на двата автомобила е било съвсем леко, което се потвърждава и от щетите по тях, описани в протокола за ПТП и потвърдени от св. Н. и жалб. А., изразили се само в ожулване на боята по двата автомобила.

Така, съпоставяйки свидетелските

3 показания с останалите писмени доказателства, а и с обясненията на жалбоподателя, съдът прие доказателствената съвкупност да е единна и непротИ.речива. Съдът достигна до този извод, доколкото жалбоподателят не излага различна фактическа обстановка от изложената от св. Н. и установена и описана в АУАН и НП, като само поддържа, че при извършване на маневра движение на заден ход за да паркира автомобила си не е усетил и не разбрал, че е реализирал ПТП с паркирания лек автомобил *** с рег. №***, ползван от св. Н..

Тъй като кредитираните гласни доказателствени средства подкрепят изложената в АУАН фактическа обстановка относно обективните признаци на деянието, за което е ангажирана отговорността на жалб. А., същия може и следва да се ползва от съда като писмено доказателство, относно дата, място и време на съставянето му.

От доказателствената съвкупност се установява с нужната степен на стабилност, че след паркиране на автомобила си, жалбоподателят се прибрал в дома си, който се намира в блока, пред който е паркирал. По делото липсват доказателства, които да установяват същият да е възприел настъпването на ПТП с лекия автомобил, управляван от св. Н., а и самият механизъм на реализиране на ПТП не предполага възможност да се направи несъмнен извод за това, че е обективно невъзможно той да не е усетил реализирането на въпросното ПТП, доколкото щетите по автомобилите са незначителни /само ожулена боя по броните/. Следва да се посочи, че в показанията си свидетелят Н. сам твърди, че още при първата си среща с жалб. А., той бил изненадан и заявил, че не е разбрал, че е реализирал ПТП при паркиране на автомобила си, но след като видял ожулената боя по бронята на собствения си автомобил и тази по автомобила на св. Н. приел, че именно по механизма описан впоследствие в съставения АУАН е реализирано ПТП. С оглед на това и бидейки последователен в действията си, след това не е обжалвал издаденото НП в тази част.

Липсват доказателства, сочещи, че жалб. А. е възприел настъпилото леко ПТП и настъпилата незначителна щета от него. Такива факти в АУАН и последвалото го НП също не са описани. Изводите на актосъставителя, за това, че няма как да не е усетил реализирането на ПТП, нямат доказателствена опора сред материалите по делото, а и самият той заяви, че за да направи тези изводи се основава на собствения си опит, като водач на МПС, но това не е достатъчно за да се приеме за несъмнено доказано едно административно-наказателно обвинение.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ на съдебен контрол пред настоящата инстанция, а разгледана по същество същата е основателна.

Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните работи АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

4

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата, при които то е извършено.

В конкретния случай и в акта, и в НП не са посочени в пълен обем обстоятелства, при които се твърди да е извършено второто нарушение, в която именно част се обжалва НП. Изрично са отразени време, място, МПС, фактите, свързани с конкретния механизъм на настъпване на произшествието, респективно и резултатът от ПТП, но липсва описание на фактите, касаещи поведението на жалбоподателя непосредствено при настъпване на инцидента и след него. Тези факти са от съществено значение, тъй като пряко следва да опишат елементи от обективната страна на деянието, въз основа на които да се направи извод за субективното отношение на дееца към извършеното. От друга страна по делото липсват доказателства, които да установяват наличието на представи в съзнанието на А. А. за настъпилото пътно-транспортно произшествие и нанесени от него щети. Липсата на формирани представи обуславя и липсата на субективна страна при осъществяване на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Текстът на посочената като нарушена правна норма изисква формиране на представи в съзнанието на водача за настъпилото ПТП, доколкото това нарушение може да се извърши само при умишлена форма на вината.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба: Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.