Решение № 242 от 05.07.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Красимира Медарова

Бонка Янкова при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200091 по описа за 2023 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Г. в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимия С. Л. И. срещу въззивна присъда № 14/29.09.2022 г. на Софийски апелативен съд, НО, 1 състав, постановена по в.н.о.х.д. № 43/2022 г.

В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. В писмено допълнение към жалбата на защитата, депозирано на осн. чл.351, ал.4 от НПК /изготвено след запознаване с мотивите към присъдата/ се излагат подробни аргументи в подкрепа на наведените касационни основания. Защитата счита, че е била възпрепятствана да се запознава своевременно и в оригинал с веществени доказателства по делото. Оспорва преценката на съда относно доказателствената стойност и тежест на доказателствените източници, които не са обсъдени съвкупно, не е отчетен процесуалния способ на приобщаване на гласните доказателствени средства от досъдебното производство, за да се прецени самостойното им значение като източник на доказателствени факти. Показанията на свидетелите на обвинението са фаворизирани за сметка на тези, които депозират показания в полза на подсъдимия /в това число и поемните лица, присъствали при претърсването на автомобила на подсъдимия/ и конкретната им оценка е заменена от теоретични постановки без връзка с делото. В мотивите се съдържа неоснователна критика спрямо първия съд, която не почива на обективна основа. Доказателствената съвкупност е оценена превратно и не съобразно действителното съдържание на отделните доказателства.

1

Мотивите към въззивната присъда в определени части са бланкетни и нямат връзка с конкретния казус. Поддържа се и довода, че неправилно е приложен материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо.

В допълнително писмено „уточнение“ към касационната жалба, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се формулира искане за оправдаване на подсъдимия, алтернативно, за преквалификация на деянието по чл.354а, ал.3 от НК, поради липса на специална цел за разпространение на наркотичните вещества, или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд, а като последна алтернатива – намаляване на наложеното наказание при условията на чл.55 от НК.

В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия И., адв. Г. поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения и с направените алтернативни искания за оправдаване на подзащитния й или за намаляване на размера на наказанието. Акцентира върху нарушенията при оценката на доказателствата, като сочи, че въззивният съд неоснователно им е отказал достъп до доказателства, с което е нарушил разпоредбите на чл.99 и 55 от НПК.

Подсъдимият И. в последната си дума пред настоящата инстанция моли съда да уважи касационната жалба.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и счита, че въззивната присъда следва да се остави в сила. Сочи, че подсъдимият и неговата защита са имали достъп до делото и до наличните доказателства, поради което правото им на защита не е нарушено. Оценката на доказателствената съвкупност намира за извършена в съответствие с изискванията на процесуалния закон, като направените от въззивният съд нови изводи по фактите са доказателствено обезпечени и правилно са довели до постановяване на осъдителна присъда.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия основания и доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 4/ 09.07.2021 г. по н.о.х.д. № 3348/2020 г., по описа на СГС, НО, 29 с. подсъдимият С. Л. И. е признат за невиновен в това на 15.06.2019 г. в /населено място/, /ул./ до спирка на МГТ „Кметство /населено място/“ в лек автомобил марка /марка/, /модел/, с рег. н. /рег. №/ без надлежно разрешително да е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, коноп, с общо нето тегло 488,50 гр., активен компонент – тетрахидроканабинол 19,0%, на обща стойност 2 931 лв., поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл.354а, ал.1 изр.1, пр.4, алт.4 от НК.

На осн. чл.53, ал.2, б.“а“ от НК наркотичното вещество е отнето в полза на държавата и съдът е постановил неговото унищожаване на осн. чл. 112, ал.2 от НПК.

2

С нова въззивна присъда № 14/29.09.2022 г. на Софийски апелативен съд, НО, 1 състав, постановена по в.н.о.х.д. № 43/2022 г. присъдата на СГС е била отменена и вместо това е постановена нова присъда, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъплението чл.354а, ал.1 изр.1, пр.4, алт.4 от НК, по което е предаден на съд и му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от четири години и глоба в полза на държавата в размер на 5 000 лв.

С присъдата на СГС, на осн. чл.59, ал.1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража” и на осн. чл.354а, ал.6 от НК наркотичното вещество, предмет на престъплението е отнето в полза на държавата.

Съдът е възложил в тежест на подсъдимия разноските по делото и е потвърдил присъдата на СГС в частта относно приложението на чл.53 от от НПК.

Касационната жалба на подсъдимия И. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Наведените в цялост касационни основания налагат първо по ред да бъде разгледано оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, с оглед законово установените последици при констатиране на неговата основателност, отмяна на контролирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Релевираните в подкрепа на това оплакване доводи касаят доказателствената обезпеченост на авторството на подсъдимия и направената от въззивния съд оценка на доказателствата, за които е намерил, че го подкрепят.

В касационната жалба на защитата на подсъдимия и допълнението към нея се развиват пространни съображения за нарушение на правата им в процеса да се запознават с веществени доказателства по делото, в частност с иззето при претърсването на лекия автомобил на подсъдимия тефтерче с ръкописно изписан текст. В хода на въззивното съдебно следствие е назначена съдебно-графологична експертиза, която е установила, че авторството на ръкописния текст принадлежи на подсъдимия. От мотивите към въззивната присъда се изяснява, че контролираният съд е оценил това веществено доказателство като „неутрално“ и не го е използвал при формиране на изводите си по правно значимите за обвинението факти. САС е приел, че изследваното тефтерче не касае процесния период, както и че изобщо няма връзка с инкриминираното деяние, доколкото отразява записи на получени от подсъдимия финансови средства от различни лица по повод откриване на букмейкърски пункт. При това положение оплакването за допуснато нарушение по чл. 55 и 99 от НПК от една страна няма пряка връзка със съществото на обвинението, доколкото вещественото доказателство не е използвано за установяване на новите факти във въззивната присъда и от друга, от материалите по делото се установява, че страните не са били лишени от достъп до доказателства по делото, в това число и до тефтерчето, иззето от автомобила на подсъдимия, което видно от протокола от съдебно заседание от 21.04.2022 г. е предявено на страните в същото съдебно заседание, като съдържанието му в цялост е възпроизведено в съдебния протокол, поради което не се констатира наличие на твърдяното процесуално нарушение.

3

Защитата възразява срещу направената от САС оценка на гласните доказателствени средства, поради превратния им прочит в съдържателен план и срещу използвания процесуален подход при определяне на основанието за приобщаване на депозираните свидетелски показания в досъдебната фаза, което е довело до неправилна преценка на доказателствената им тежест.

Възражението се намери за неоснователно. Въззивният съд е направил собствен прочит на доказателствената съвкупност по делото, което е резултирало в нови изводи по фактите на обвинението. В мотивите към въззивната присъда се съдържа подробен анализ на гласните доказателствени средства, изходящи от полицейските служители, които са извършили проверката на автомобила на подсъдимия и на поемните лица, присъствали при претърсването на същия лек автомобил. Правилно показанията на полицаите са преценени първо относно тяхната допустимост да се ползват като доказателствено средство по делото, от една страна с оглед преценка налице ли е нарушение на забраната по чл. 118, ал.2 от НПК и спазено ли е изискването за допустимост на производните доказателства и от друга – възможността да се ползват като източник на първични доказателства в определени техни части. ВКС се съгласява с процесуалния прочит на САС относно доказателствената стойност на цитираните показания на проверяващите полицаи. Касае се за показания на полицейски служители, които не са извършвали действия по разследване по делото, а са участвали в проверка по реда на ЗМВР, което не препятства възможността показанията им да се ползват като годно доказателствено средство. В частта относно личните им възприятия за извършената проверка, кое лице е управлявало автомобила и кое е пътувало в него, какви вещи са били превозвани в колата и какво е било местоположението им в автомобила, показанията на тези лица представляват източник на преки доказателства и оценката, която им е дал въззивният съд е правилна. В останалата част, в която възпроизвеждат изявления на подсъдимия и на пътуващия в автомобила свидетел З., показанията на полицаите имат производен характер и представляват източник на производни доказателства. Правилно САС е извел тяхната допустимост да се ползват като контролни факти за проверка на първични доказателства – обяснения на подсъдимия и показания на свидетел, който възпроизвежда личните си възприятия, като се е позовал на обстоятелството, че първичните доказателства, които тези свидетели възпроизвеждат са били дадени от подсъдимия преди неговото задържане, преди да придобие каквото и да е качество в процеса, което изисква защита /в този смисъл САС правилно се е позовал на практиката на ЕСПЧ относно допустимостта на полицейските показания за възпроизвеждане на т.н. „извънпроцесуални признания“ на дееца, за да отговори на въпроса за тяхната процесуална стойност и да прецени допустимо ли е да ги използва и в какъв процесуален аспект – като способ за събиране на оригинерни или производни доказателства/.

Защитата на подсъдимия възразява срещу оценката на приобщените от досъдебното производство показания на свидетелите по делото, като сочи, че процедурата по приобщаването им не ги оторизира с доказателствена стойност. Възражението е напълно неоснователно. Приобщаването на свидетелски показния, депозирани в досъдебната фаза 4 на процеса е уреден от НПК процесуален способ за събиране на доказателства в съдебната фаза на процеса. Предпоставките за приобщаването на гласните доказателствени средства са уредени изчерпателно в НПК и след като те са спазени от съда при прочитане на свидетелските показания, които са дадени на досъдебното производство, същите придобиват характер на доказателствено средство, със съответна доказателствена стойност на общо основание. Изключение е предвидено по отношение на доказателствената тежест на показания, прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, за които е поставено допълнително изискване, присъдата да не почива само върху тях. Прочитът на мотивите към новата присъда показва, че въззивният съд се е съобразил при постановяването й със законовото ограничение по чл. 281, ал.8 от НПК, доколкото същата не почива изолирано върху показания, които са прочетени при условията на чл. 281, ал.4 от НПК. В мотивите на САС се съдържа детайлен анализ на показанията на полицейските служители, които те са депозирали в хода на цялостното наказателно производство. При тяхната проверка правилно е отчетено, че и тримата полицаи свидетелстват еднопосочно пред съда, че при спирането за проверка на автомобила, управляван от подсъдимия в задната част на купето са възприели найлонов плик и на отправен от тях въпрос какво е съдържанието на плика, подсъдимият е заявил, че в него има наркотици, марихуана и че той го превозва. Аналогични показания свидетелите са депозирали и на досъдебното производство, като прочитането на част от тях е било не поради противоречия в съдържанието им, а поради липсата на детайлен спомен за определени факти, които след прочитането на показанията са били еднозначно възпроизведени. Така показанията на свидетеля Ж. от досъдебното производство са четени в частта относно точното време на проверката и марката на автомобила, както и относно изявленията на пътника в автомобила. За аналогични обстоятелства са четени показанията и на втория проверяващ, свидетеля Г., точно време на проверката, индивидуализация на автомобила и за разговора с проверяваните лица, като последното обстоятелство е напълно еднозначно съобщено от свидетеля и при двата разпита.