Определение № 676 от 10.12.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 676 гр. Враца, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно частно гражданско дело № 20251400500520 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.278 във връзка с чл.274,ал.1 и чл.129, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, наименувана като „жалба от отказ от правосъдие“ от Н. Е. С. против определение № 1932/06.11.2025 г. по гр.дело №4099/2025 год. по описа на Районен съд-Враца, с което съдът е прекратил производството поради неотстранени в срок нередовности на искова молба, наименувана като „иск в защита II”.

В жалбата се посочва, че с обжалваното определение било нарушено процесуалното право и принципи, противоречало с материалноправните разпоредби. Жалбоподателят излага, че поддържа „иск в защита III”с вх. № 6677/23.09.2025 г. С обжалваното определение районният съд бил гледал несъотносим „иск в защита II”, с което сам определял рамките на чужд предмет против уточнени и заявени права и интереси на жалбоподателя. Съдът бил показал страсти в постановеното чрез изразеното изложение. Съдът неоснователно отклонявал произнасяне по искан отвод, което говорело или за липса на компетентност или за лично отношение, дискриминация в отмъщение и омраза. Цитират се регламенти, тълкувателно решение на ВКС, други решения, решения на Конституционния съд, прави се собствена интрепетация на съдебни актове, както и собствена лична интрепретация, свързана със съдебната система, политиката. Посочва се, че била налице дискриминация върху дискриминация, която била множена в продължение на годините, като изрично се цитират съдебни производства на Окръжен съд – Враца и Районен съд – Враца.

Иска се отмяна на отказа на съда да правораздава и да се гледа иска по същество, както и да се отсъди ответникът да му заплати суми, посочени в милиони евро.

Окръжен съд - Враца в настоящия си съдебен състав,след като прецени изложеното в частната жалба и данните по делото,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съдебното производство пред Районен съд -Враца е образувано по искова молба, наименувана като „иск в защита II” на Н. Е. С. срещу Административен съд – Враца. В исковата молба се твърди, че ищецът Н. С. има право на възстановяване на отнета собственост, но ответният Административен съд-Враца отказва разглеждане на жалбите му, отказва правосъдие и прекратява производствата.

Ищецът сочи, че на два пъти - по адм. д. № 593/2016г. и адм.д. № 539/2024г.

Административен съд-Враца умишлено е обвинил С. и го е наказал без основание с глоби по 200 лева. Посочва също, че в производства с един и същ предмет по адм.д.№ 83/2010 г., № 498/2019г., № 210/2020г. и № 619/2020г. председателят на Административен съд-Враца умишлено е защитавал кмета, подбуждал е администрацията за последвалата продажба на установената конституирана собственост и го е преследвал, а в производство за защита на собствеността и дома му по гр.д.№ 3943/2010 г. по описа на Районен съд-Враца същият председател (тогава на Районен съд-Враца) е променил смисъла на правния интерес и е отказал правосъдие. Счита за умишлено решението по адм.д.№ 659/2009 г. на Административен съд-Враца, с което е допуснато рушене възстановеното при авария, за което е уведомена общината. Посочва, че с решение по адм.д.№ 243/2014 г.

Административен съд-Враца оправдава общината по укрита кражба на медна ламарина от дома му. В исковата молба се твърди, че ищецът търпи имуществени вреди вследствие дейността на ответника, представляваща нова национализация в групов престъпен интерес.

Посочва се, че ответникът го съди комунистически, като личност и същевременно изпълнява присъдата, че прилага закона в противоречие с неговия смисъл, че нарушава основни съдопроизводствени правила или стига до изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Поддържа се, че умишлено се постановяват определения и разпореждания в закрити заседания, че се отказва разглеждане на жалбите без да се иска изясняването им, че се отказва правосъдие и се прекратяват производствата, че се възпрепятства инстанционния контрол. Сочи се, че вследствие на това ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в отнети имущества, лозя и земи на значителна пазарна стойност; пропуснати ползи по отнетата собственост и нищожно наложени наказания по делата.

Твърди се, че вследствие преследването и тормоза от Административен съд-Враца, ищецът е претърпял и значителни имуществени вреди. Посочва се, че цялостната дейност на ответника умишлено го уврежда и унижава, с години му причинява изключително големи и невъзстановими имуществени и неимуществени вреди - стрес, довел до сериозни увреждания на здравето, уронване на престижа му и доброто му име в обществото. Посочва, че служителите отказват да разговарят с него по същество, подбуждат охраната, влачат го и го изхвърлят от обществените сгради. Изтъква, че е нарушена способността му за стресоустойчивост, изразена в повишена тревожност, усещане за несигурност, емоционална 2 напрегнатост, лесна възбудимост, общо безпокойство, повишаване на стойностите на кръвното налягане, влошена концентрация на вниманието, преживяване на срам и унижение, леки трудности в организирането и справянето с родителските си задължения, влошаване на семейните отношения, че изпада в продължителни депресии, че е загубил желание за комуникация с хората, че е потиснат и изолиран. Твърди, че в резултат на действията на ответника е уронено доброто му име пред семейството и приятелите, изпитва стрес и притеснения, психически и физически травми, които не са отшумели. Иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетения от 300 000 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на стойността на откраднати имоти и пропуснати ползи, за сумата 250 евро, представляваща стойността на наложени наказания,сумата 90 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и ответникът да преустанови преследването на множествена дискриминация и да възстанови предходното положение, като се въздържа от нови действия.

С определение № 1845/22.10.2025 г. исковата молба е оставена без движение, като е указано на ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението да изложи точно и ясно фактическата обстановка, на които почиват претенциите му, да опише конкретните действия/бездействия, с които са му причинени вреди, да посочи в какво се изразява неравноправното му третиране, да посочи в какво се състоят нарушенията на съда, да посочи вредите, които иска да бъдат репарирани – не само като имуществени, респективно неимуществени, а по отношение на имуществените – вид и стойност на имотите, които твърди да са му били отнети, вид, размер и период на пропуснатите ползи, вид и размер на наказанията, включително по кои дела са му били наложени, да посочи точно и ясно искането до съда, включително да посочи сумите в български лева.

Ищецът е подал „пояснение иск в защита“ с вх. №17485/04.11.2025 г., с което е поискал изискване на дела на Районен съд – Враца, Административен съд – София, Административен съд – Враца и Върховен административен съд. Определение № 1845/22.10.2025 г. било хаотично, шаблонно и подвеждащо с явно намерение за отказ от правосъдие. Ищецът не търсел преразглеждане на производствата, а изтъквал нарушения, злоупотреба с власт и лично отношение на ответника. Повече от 50 години бил налице тормоз и дела. Кметът и Община Враца отказвали да признаят и възстановят собственост на земи и лишавали ищеца от възможността да се разпорежда. Видът и размерът на имотите били определени в приложените доказателства. Кражбата на собственост и наложените наказания по размери били посочени в сочените производства. Пропуснатите ползи били по време на бездействие на законите за възстановяване до „реално установяване в изпълнение“.

Приложените преписки и актове на ответника съдържали цялата търсена информация.

Евентуално изразява недоволство от оценка на мелница и внесени в ТКЗС 7,5 дка земеделски земи, както и 20 дка лозя. Делото щяло да приключи през 2026 г., когато еврото щяло да бъде въведено. Иска спиране на делото и сезиране на Конституционния съд за тълкуване на понятия и обявяване на противоконституционност на закони и съдебна практика. Твърди, че е налице кражба на имоти на стойност милион и половина евро и 3 пропуснати ползи от половин милион евро. Отделно посочва за неправомерно изискани такси от 500 евро, неимуществени вреди по геноцид от един милион евро. Иска се ответникът да бъде осъден да преустанови преследването на множествена дискриминация и да възстанови положението отпреди, което припокривало иска по имуществени вреди и наложените наказания. Иска отвод на съдебен окръг Враца.

С обжалваното определение, предмет на проверка в настоящото производство, районният съд е приел, че не са отстранени посочените от него нередовности. Не ставало ясно какви са действията/бездействията/актовете на ответника, засегнали ищеца, в какво се изразяват дискриминацията/неравноправното третиране на ищеца и нарушенията на ответника по смисъла на Закона за защита от дискриминация, в какво се изразяват имуществените вреди на ищеца – по вид и размер, включително описание на вид и стойност на имоти и вид, размер и период на пропуснати ползи, както и вид и размер на наказания/глоби, включително по кои дела са били наложени.

При така установеното от фактическа страна се налага правният извод за законосъобразност и правилност на обжалваното определение. Съображенията за това са следните:

Трайна и непротиворечива е както съдебната практика, така и правната доктрина, че за да настъпи прекратителният ефект на чл. 129, ал. 3 ГПК, дадените указания за отстраняване нередовността на исковата молба трябва да са конкретни, пълни и изчерпателни. В този смисъл са Определение № 354 от 11.06.2003 по гр. д. № 838/2002 г. на ВКС, І г. о., Определение № 157 от 27.03.2013 г. по гр. д. № 540/2012 г. на ВКС, ІІ Г. О., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Въззивният съд намира дадените указания от районния съд за конкретни, пълни и изчерпателни.

С „пояснение иск в защита“ с вх. №17485/04.11.2025 г. след дадените указания от Районен съд – Враца ищецът отново не е отстранил правилно констатираните от първата инстанция нередовности на исковата молба. Отново не са посочени конкретните действия/бездействия/актове на ответника, засящи ищеца, в както се изразява дискриминацията/неравноправното третиране на ищеца и нарушенията на ответника по смисъла на Закона за защита от дискриминация, както и кога са извършени действията/бездействията или са постановени актовете. Също така не става и ясно въз основа на кой признак по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. ищецът счита, че е дискриминиран. Отново по отношение на имуществените вреди същите не са уточнени по вид и размер. Посочва се, че се претентират такива изразяващи се в отнети имущества, лозя и земи на значителна пазарна стойност; пропуснати ползи по отнетата собственост и нищожно наложени наказания по делата, без същите да са разграничени по вид и размер. В петитума на исковата молба претендираните имуществени вреди, представляващи стойността на откраднати имоти и пропуснати ползи, се претендират общо в размер от 300 000 евро, без да е ясно какви имоти има предвид ищецът, в какво се изразяват пропуснатите ползи и за какъв период. Сумата 500 евро по наложени наказания се претендира, без да се прави конкретизация какви наказания 4 има предвид ищеца, а само е посочено, че същата представлява „наказания и неправомерно изискани такси по приложените документи на ответника“.

В частна жалба не се съдържа нито един основателн довод, който да разколебае констатацията за правилност на обжалваното определение. Както вече беше отбелязано в съдържанието й се съдържа най-вече цитиране на регламенти, тълкувателно решение на ВКС, други решения, решения на Конституционния съд, прави се собствена интрепетация на съдебни актове, както и собствена лична интрепретация, свързана със съдебната система, политиката, както и се коментира, че съдът бил показал страсти в постановеното чрез изразеното изложение, както и че съдът неоснователно отклонявал произнасяне по искан отвод, което говорело или за липса на компетентност или за лично отношение, дискриминация в отмъщение и омраза. С частната жалба също не се отстранява нито една от правилно констатираните нередовности от районния съд. В тази връзка следва да се посочи, че се явява правилен изводът на Районен съд – Враца, че недоверието на страната не е основание да се иска отвод на съда от разглеждане на депозираното от страната искане. В случая не е налице нито едно от основанията за отвод, нито пък е налице лично отношение или дискриминация.

Разпечатката съдържа 32 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b37b581-585c-4781-bcc4-c53e4c14c203