Решение № 321 от 07.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Пловдив, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20235300103066 по описа за 2023 година

Ищецът Ж. Д. П. с ЕГН **********, от гр. П.*****, твърди, че на ***** г. е образувано д.п. № 255 по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на М В Р – Пловдив за 2013 г. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, наблюдавано по преписка № 221 по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив за 2014 г., срещу неизвестен извършител, по което е разпитан като свидетел на 26.06.2014 г. и на 13.06.2016 г., като с постановление от 22.04.2019 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК за това, че на ***** г. , в гр. П., при управление на МПС - лек автомобил „Рено Лагуна“ с peг. № ****, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП; чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП; чл . 20, ал.2 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е причинил по непредпазливост с. на Б.Г.К., настъпила на **** г. , както и му е наложена мярка за неотклонение „подписка“. На 02.08.2019 г. Окръжна прокуратура - Пловдив внес ла срещу него в Окръжен съд – Пловдив обвинителен акт, по който е образувано нохд № 1487/2019 г., по което в публично заседание на 24.09.2019 г взетата мярка за неотклонение „подписка“ е отменена и е постановена Присъда № 87/24.09.2019 г., с която е признат за виновен в това, че на ***** г., в гр. П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Рено Лагуна“ с peг. № ****, е нарушил правилата за движение, а именно - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342. ал. 1 от НК вр. чл. 373, ал. 2 вр. чл. 58А, ал. 1 от НК, и е осъден на лишаване от свобода една година и четири месеца, изпълнението на което наказание е отложено, признат е за невиновен и оправдан за това да е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, както и е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година и четири месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

1

Срещу така постановената присъда на 04.10.2019 г. е подадена въззивна жалба от частните обвинители Р.К. и В.К., по която е образувано в .н.о.х.д. № 550 по описа на Апелативен съд – Пловдив, I наказателен състав за 2019 г., по което е проведено едно публично съдебно заседание на 28.11.2019 г., след което на 16.12.2019 г. е постановено Решение № 229, с което присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, при което е образувано нохд № 2357/2019 г. В периода 11.02.2020 г. 07.02.2022 г. по последното са проведени петнадесет съдебни заседания и на 07.02.2022 г. е произнесена Присъда № 260003, с която ищецът е признат за виновен в това, че на ***** г. , в гр. П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Рено Лагуна“ с peг. № *****, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил с. на Б.Г.К., настъпила на **** г. , за което на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, признат е за невиновен и е оправдан за това да е нарушил чл. 5, ал.

1, т. 1 от ЗДвП , чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

По подадена от ищеца срещу така постановената присъда въззивна жалба № 262080/22.02.2022 г. е образувано в.н.о.х.д. № 20225000600234 по описа на Апелативен съд - Пловдив, 3-ти наказателен състав за 2022 г., по което след едно открито публично заедание на 28.06.2022 г. е постановена Присъда № 9/27.06.2022 г., с която на основание чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК е отменена Присъда № 260003/07.02.2022 г. по нохд № 2357/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив в наказателно-осъдителната й част и в частта за разноските и ищецът е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

По подадени касационни жалби от частните обвинители Р.К., В.К., В.К. и В.К. срещу Присъда № 9/27.06.2022 г. по в .н.о.х.д. № 234/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив е образувано к.н.о.х.д. № 781 по описа на ВКС на РБ, 1-во наказателно отделение за 2022 г., по което след проведено на 25.11.2022 г. публично съдебно заседание е постановено окончателно Решение № 38/27.01.2023 г., с което Присъда № 9/27.06.2022 г. по в.н.о.х.д. № 20225000600234/2022 г. по описа на Апелативен съд - гр.

Пловдив е оставена в сила.

В резултат на незаконното наказателно преследване правната сфера на ищеца е сериозно увредена. Той е изживял сериозни душевни страдания, изразяващи се в непрекъснато безпокойство и тревожност, безсънни нощи, завлядяващо чувство на страх и безпомощност. Чувствал се потиснат, напрегнат, сприхав и подложен на голям стрес. Всички тези притеснения във връзка с изхода на делото и злепоставянето му пред обществото, уронване на името му пред близки и познати, които продължили цели десет години, се отразили негативно върху здравето му. Бил емоционално и психически смазан. За повдивганото му обвинение в престъпление от общ характер по чл. 343, ал. 1,6. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до шест години, като му е наложена мярка за неотклонение „подписка“ за периода от 22.04.2019 г. до 24.09.2019 г . и по този начин е ограничено правото му на свободно придвижване. Наложената му мярка за неотклонение засегнала ежедневието му, като ограничила възможността му за пътуване както във връзка със служебни ангажименти, така и във връзка със семейни почивки и събирания. Тъй като се 2 чувствал зле, се самоизолирал и ограничил социалните си контакти. Отдалечил се от всичките си роднини, приятели и познати. Загубил интерес към излизания, общуване и запознанства. Страхувал се да започне нова връзка с партньор, защото не знаел какъв ще бъде изходът от наказателното производство и дали, ако се обвърже по-сериозно, отношенията няма да приключат, ако бъде осъден на наказание лишаване от свобода.

Трудно, но все пак успял да срещне с. си през този тежък за него период. Заедно създали семейство, от което се родили двете им деца. Мъчително било да гледа как семейството му се измъчва заради наказателния процес, воден срещу него. Любимите му хора живеели в страх и под напрежение, че може да бъде осъден на наказание лишаване от свобода и да бъде настанен в пенитенциарно заведение за изтърпяването му. То щяло да го отдалечи от обичните му деца и съпруга, както и да се отрази отрицателно и в материален аспект, доколкото финансовите нужди с две деца не са в никак малък размер. За така причинените му неимуществени вреди ищецът моли съда да осъди ответника – Прокуратурата на Република България, да му заплати обезщетение в размер на 30 000 лева ведно със законната лихва от 27.01.2023 г. до окончателното му изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Иск с правно основание чл. 2, ал. 1, ал. 1, т. 3 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ответникът Прокуратура на Република България, със седалище и адрес - гр. С., бул. „Витоша“ № 2, представляван от изпълняващ функциите на Гл.пр. Б.С., а по делото - от Р.К., пр. при Окръжна прокуратура – Пловдив, моли съда да отхвърли предявените искове, тъй като : Прокуратурата на Република България не следва да носи отговорност поради множеството противоречиви становища дадени от експертите в хода на наказателнто производство; Прокуратурата на Република България няма нищо общо и с изнесена в интернет сайтове информация; налице е основание по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ за освобждаване на ответника от отговорност; събраните по делото доказателства не установяват безспорно и категорично действително претърпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението; несъстоятелно е твърдението на ищеца, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство се е страхувал да започне нова връзка, тъй като именно в този период той е създал семейство и има две деца; неотносимо към спора е твърдението за евентуални страдания на други лица; не са налице незаконни действия на органите на Прокуратурата при образуване на наказателното производство и провеждане на разследването; размерът на претендираното обезщетение е силно завишен и не отговаря на твърдените от ищеца и понесени вреди, на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични случаи; в действителност спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“, но не е налагана мярка за процесуална принуда, което да е довело до ограничаване на правата му за свободно придвижване; освен това най-леката мярка за неотклонение „подписка“ е била взета спрямо ищеца само за 5 месеца; спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за непредпазливо престъпление; не са налице и твърдените в исковата молба продължителност на наказателното преследване, интензитет на мерките за 3 процесуална принуда и продължителността на извършените с участие на ищеца процесуално-следствени действия, а продължителността на наказателното производство в съдебната фаза не може да бъде основание за ангажиране на имуществената отговорност на Прокуратурата на Република България.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Едно от основните начала на Конституцията на Република България е това регламентирано в чл. 7, според което държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, като по-детайлна уредба на отговорността на държавата се съдържа в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

В настоящия случай се претендира присъждане на обезщетение за вреди от неоснователно повдигнато обвинение, което право произтича от чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като за възникването му трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки : повдигане на обвинение в извършване на престъпление и оправдаване на лицето, съответно прекратяване на образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; вреда; причинно-следствена връзка между незаконно повдигнатото обвинение от правозащитните органи и вредоносния резултат, като отговорността на държавата е безвиновна.

В унисон с твърденията в исковата молба видно от приложените за послужване по делото пр. пр. № 221 по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив за 2014 г., н.о.х.д. № 1487 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2019 г., преобразувано и съдържащото се в него д.п. № 255 по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив за 2013 г. : на ***** г. въз основа на съобщение за извършено престъпление е направен оглед на местопроизшествие, като със съставяне на протокола за оглед съгласно чл.

212, ал. 2 НПК е образувано досъдебно производство № 255 по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив за 2013 г. срещу неизвестен извършител за това, че на ***** г., около 06.40 ч., в гр. П., не бул. „О.“, при управление на моторно превозо средство е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Б.Г.К. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, в хода на което – на **** г., пострадалият е починал; с постановление от 10.01.2014 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив поради настъпилата в хода на досъдебното производство с. на пострадалия д.п. № 255 по описа на Сектор „Пътна полция“ при ОД на МВР – Пловдив за 2013 г. е 4 прието за наблюдение от Окръжна прокуратура – Пловдив по пр. пр. № 221/2014 г. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК; на 26.06.2014 г. ищецът е разпитан като свидетел по д.п. № 255 по описа на Сектор „Пътна полция“ при ОД на МВР – Пловдив за 2013 г.; на 04.07.2014 г. материалите по разследването са предявени на Р.К. и В.К. в качеството им на пострадали като наследници на починалия при пътния инцидент Б.Г.К., които са предявили искане за назначаване на повторна комплексна експертиза, което с постановление от 09.07.2013 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив е уважено; с постановление от 10.11.2014 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив наказателното производство по д.п. № 255 по описа на Сектор „Пътна полция“ при ОД на МВР – Пловдив за 2013 г. е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК – поради невъзможност единствен свидетел очевидец – Г.Р., да бъде разпитан; с постановление от 16.04.2015 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив наказателното производство по д.п. № 255 по описа на Сектор „Пътна полция“ при ОД на МВР – Пловдив за 2013 г. е възобновено поради отпадане на основанието за спирането му – установени са настоящият адрес и телефон на св. Р.; с постановление от 22.07.2015 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив са уважени исканията на процесуалните представители на пострадалите след предявяване на материалите по разследването и е разпоредено на водещия разследването по д.п. № 255 по описа на Сектор „Пътна полция“ при ОД на МВР – Пловдив за 2013 г. да допусне допълнителна комплексна експертиза; с постановление от 04.01.2016 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив наказателното производство по д.п. № 255 по описа на Сектор „Пътна полция“ при ОД на МВР – Пловдив за 2013 г. е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК – поради липса на престпление, като това постановление е отменено от Окръжен съд – Пловдив с определение постановено на 25.01.2016 г. по ч.н.д. № 108/2016 г. и делото е върнато на Окръжна прокуратура – Пловдив за извършване на указани от съда процесуално-следствени действия; с постановление от 25.05.2016 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив наказателното производство по д.п. № 255 по описа на Сектор „Пътна полция“ при ОД на МВР – Пловдив за 2013 г. е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК – поради необходимост свидетелят очевидец Ж. П. да бъде разпитан повторно и невъзможност това да бъде сторено; с постановление от 08.06.2016 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив наказателното производство по д.п. № 255 по описа на Сектор „Пътна полция“ при ОД на МВР – Пловдив за 2013 г. е възобновено поради отпадане на 5 основанието за спирането му – установяване на актуален адрес и телефон на св. П.; на 13.06.2016 г. е извършен повторен разпит на ищеца като свидетел по воденото срещу неизвестен извършител д.п. № 255 по описа на Сектор „Пътна полция“ при ОД на МВР – Пловдив за 2013 г.; с постановление от 22.01.2019 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив наказателното производство по д.п. № 255 по описа на Сектор „Пътна полция“ при ОД на МВР – Пловдив за 2013 г. е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК – поради необходимост от разпит като свидетел на Х.Д., работил заедно с пострадалия Б.К. и невъзможност това да бъде сторено поради неяснота относно местонахождението му; с постановление от 08.06.2016 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив наказателното производство по д.п. № 255 по описа на Сектор „Пътна полция“ при ОД на МВР – Пловдив за 2013 г. е възобновено поради отпадане на основанието за спирането му – установяване на свидетеля Д.; на 22.04.2019 г. ищецът е привлечен като обвиняем по д.п. № 255 по описа на Сектор „Пътна полция“ при ОД на МВР – Пловдив за 2013 г. за това, че на ***** г., в гр. П., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № ****, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно : чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата : с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен : да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.“; чл. 20, ал. 2 ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“; чл. 21, ал. 1 ЗДвП – „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория „В“ в населено място 50 км/ч“, като се е движел със скорост 63 км/ч и по непредпазливост е причинил с. на Б.Г.К., настъпила на **** г. – престъпление по чл.