Разпореждане № 314 от 17.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 314 гр. Благоевград, 17.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

София Икономова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200500426 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 837/27.01.2026 г., подадена от П.

П. К., ЕГН **********, с адрес с.**, чрез адв.О., със съдебен адрес гр.**, против решение № 11 от 13.01.2026 г., постановено по гр.д.№ 1791/2024 г. по описа на РС-Петрич, в частта, в която е признато за установено по отношение на П. П. К., ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, сумата от 1 000.00 лв., представляваща дължима и неплатена главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит № CARD-19712839 от 03.12.2022 г, сключен между П. К. и БНБ Париба Пърсънъл Файненс СА, вземането по който договор кредиторът е прехвърлил на ищеца с Приложение 1/29.06.2023 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №11093/12.04.2024 г., по ч.гр.д. 19089/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, до окончателното плащане на дължимото.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. Обръща се внимание, че пред РС-Петрич с отговора на исковата молба са релевирани възражения, че е инициирала заявка за кандидатстване за кредит; че е сключила процесния договор за кредит като електронен документ, вкл. чрез използване на средства за комуникация от разстояние, респ. че е прила общите условия на кредитора; че е заявила, че й е предоставена преддоговорна информация; че е получила кредитна карта с ПИН; че е е активирала такава карта и е усвоила средства; че разполага и се обслужва от електронен адрес [email protected]; че са спазени изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕП, ЗПК; че вземането на кредитора по 1 договора е прехвърлено на ищеца; както и че ответницата е уведомена за това действие.

Според въззивницата, РС-Петрич неправилно е приел, че тя е подписала процесния договор за кредит електронно и е усвоила предоставения лимит по кредитната карта, като е игнорирал заключеното по съдебно-графическата експертиза.

По отношение изводите на РС за наличие на облигационна връзка се отбелязва, че липсва удостоверение за електронен подпис на П. К., а е представена сканирана снимка от системата на кредитора. Освен това се набляга на факта, че шрифтът на електронния подпис е по-малък от 12.

Сочи се, че първоинстанционния съд е игнорирал възраженията на въззивницата, че същата не е реално получила заемните средства. В тази насока тя се позовава на заключението на счетоводната експертиза, че сумата е разходвана единствено с кредитна карта, която пък било установено, че не е получена от нея в пощенската станция, в която е изпратена, тъй като подписът в графа „получател“ на известието за доставяне не е неин. Обръща се внимание, че при тези данни с оглед реалния характер на договора за заем, в случая не може да бъде ангажирана отговорността на въззивницата.

С оглед на това, от въззивния съд се иска да отмени решението на РСПетрич в частта, в която е уважил предявения иск и вместо него да постанови друго, с което да го отхвърли.

Претендират се направените в двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

В отговора се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е приел за установено, че между страните валидно е възникнало правоотношение чрез сключване на договор за кредит от разстояние. В тази насока въззиваемият се позовава на чл.10, ал.1 ЗПК, съобразно който договорът за потребителски кредит може да се обективира на траен носител, различен от хартия, като съобразно чл.11, ал.1, т.27 от ЗПК, договорът следва да съдържа подписи на страните без ЗПК да поставя ограничения във връзка с начина на подписване на договора. Обръща се внимание, че при договор за кредит от разстояние, следва да се съобрази разпоредбата на чл.6, ал.1 ЗПФУР, според която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.

Въззиваемият аргументира становище, че между страните е постигнато 2 съгласие посредством комуникация от разстояние, като същата е “осъществена посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателят е подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем. Заявява, че пръвоинстанционния съдт правилно е приел, че приложима е и разпоредбата на чл.18, ал.2 ЗПФУР, според която за доказване на електронни изявления по договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат разпоредбите на ЗЕДЕП, като се е съобразил с практиката на ВКС, според която електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Според въззиваемия, когато е създаден подписан електронен документ, неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания документ, а ако се касае за частен документ, тои се ползва с такава сила само за авторството на изявлението /чл.180 ГПК/. Твърди се, че в случая ответникът се е съгласил да получи изявлението в електронна форма и той е направил такова като страна по представения договор.

Сочи се, че авторството на подписите за кредитополучател не е било оспорено в нито един момент от делото. С оглед на това подчертава, че РС правилно е приел, че събраните по делото електронни документи съдържат индивидуализиращи белези и данни, установяващи по категоричен начин кой е техният автор, какво е тяхното съдържание и каква е била целта да бъдат отправени. В тази насока въззиваемият се позовава и на заключението на съдебно-техническата експертиза.

По отношение възраженията на въззивницата, че договорът за кредит е реална сделка, в отговора се сочи, че в случая предаване на договорената сума се е осъществило и то е било в полза на П. Кунчева, доколкото кредитодателят е отпуснал пълния размер на средствата по кредита, възлизащ на 1000 лв., при осъществяване на транзакциите с кредитната карта, чийто титуляр е П. К.. В условията на евентуалност – дори и да се приеме, че въззивницата не е лицето, което е изразходвало средствата по картата, чийто титуляр е тя, се заявява, че П. К. не е предприела никакви действия, за да уведоми кредитодателя за евентуално неправомерно използване на картата и в този смисъл не може да черпиш права от собственото си недобросъвестно поведение.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да остави без уважение жалбата и да потвърди решението на РС-Петрич. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от въззивницата адвокатско възнаграждение.

И двете страни в производството не правят доказателствени искания.

3

Съдът, като съобрази, че въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, както и че същата отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК, намира, че на основание чл.267, ал.1 от ГПК следва да насрочи делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА в.гр.д.№ 426 по описа за 2026 г. в открито съдебно заседание за 28.04.2026 г. от 10:50 ч., за която дата и час да се уведомят страните.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4