Решение № 1354 от 28.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1354 гр. Пловдив, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20245330202613 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 24-1030000946/22.02.2024г. на Началник група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна Полиция“ Пловдив, с което на Х. Н. Н., ЕГН ********** от *****, е наложено административно наказаниe глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл.25 ал.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДП/, на основание чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателят Н. моли съда да отмени процесното НП като незаконосъобразно. Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание, а се представлява от процесуалния си представител адв. К., която поддържа жалбата и претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирана писмена молба-становище от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, по изложените в която съображения се иска обжалваното НП да бъде потвърдено. Прави се възражение при евентуално уважаване на жалбата за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения. Не претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна 1 страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 25.08.2023г. в 17:15ч. в Община Родопи, на път Втори клас № II-86, км.23, в посока север било заснето управлението на л. а. „Шевролет“ с рег. № ***, който при извършване на маневра навлязъл частично от лява в дясна пътна лента на платното за движение без да пропусне движещите се в дясна пътна лента пътни превозни средства, с което създал опасност за останалите участници в движението. Нарушението било установено чрез подаден сигнал № УРИ 432000-15219/11.10.2023г. в Първо РУ Пловдив от лицето Й. Г. Й., ЕГН ********** относно заснети от него с видеонарушения на ЗДП, извършени на територията на ОДМВР Пловдив.

Във връзка с така установеното нарушение и след направена служебна проверка в системата на КАТ, било установено, че процесният автомобил е собственост на Х. Н. Н., ЕГН **********. На същия била изпратена призовка да се яви в Сектор „Пътна полиция“ Пловдив за справка във връзка с извършване на предварителна проверка по преписка № 43200015219/11.10.2023г.

На 02.02.2024г. с оглед ангажиране на отговорността му, собственикът Н. предоставил декларация по смисъла на чл.188 от ЗДП, че в процесното време и място л. а. „Шевролет“ с рег. № *** е бил управляван от него. Същият ден св. Й. В. К., на длъжност *** при Сектор „Пътна полиция“ Пловдив при ОДМВР Пловдив, в присъствието на двамата свидетели Д. К. и З. Г., съставил на нарушителя Н. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 0589075/02.02.2024г. за нарушение на чл.25 ал.2 от ЗДП. Н. се запознал с акта, получил и препис от него, но не го подписал /в графата за подпис на нарушител е вписано „отказва“/, като отказът му бил удостоверен с подписа на свидетеля Г. Н. Т.. В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени писмени възражения.

Въз основа на акта било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е преповторил констатациите от акта. За така извършеното нарушение на Х. Н. било наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл.25 ал.2 от ЗДП, на основание чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел - актосъставителят Й. В. К.. В показанията си св. К. потвърждава авторството на акта. Обяснява, че нарушението е било констатирано по подаден сигнал с видеоматериал от гражданин, видно от който водач на автомобил навлиза частично в съседната му дясна пътна лента на платното за движение. Пояснява, че само част от автомобила бил навлязъл 2 в дясна пътна лента като по този начин не пропуснал движещия се автомобил в дясната пътна лента, в която бил навлязъл частично, с което се създала опасност за ПТП. Св. К. обяснява, че съставил АУАН лично в присъствието на нарушителя, тъй като същият признал, че именно той е управлявал въпросното МПС, с което видно от видеоматериала е било извършено процесното нарушение. Спомня си също, че във видеоклипа се виждала като пътна маркировка единична прекъсната линия, за която обяснява, че е позволена за пресичане, в случай, че е свободна.

Съдът кредитира показанията на св. К., доколкото същите са обективни, последователни, взаимно се допълват и съответстват на събрания по делото видео доказателствен материал. Макар да не е бил очевидец на извършване на нарушението, от приложеният видеоклип същият е установил всички обстоятелства, относими към административното нарушение и въз основа на тях е съставил процесния АУАН.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява както от писмените доказателства по делото, а именно: АУАН, Декларация по чл.188 от ЗДП, докладна записка относно невръчено НП и изпращане същото в РУ МВР Труд с рег. № 444р-3158/13.03.2024г. от 05 РУ при ОДМВР Пловдив, писмо с рег. № 444р-3157/13.03.2024г. от 05 РУ при ОДМВР Пловдив, справка нарушител-водач, оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., писмо с рег. № 10300-15344/09.08.2024г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив с изпратени заверени ксерокопия на 2 бр. призовки, писмо с рег. № 1030р-1098, екз. № 1 от 15.01.2024г. и писмо с рег.

№ 1030р-1098, екз. № 2 от 15.01.2024г. , двете издадени от Началник Сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив, докладна записка с рег. № 444п-689/18.01.2024г. от 05 РУ при ОДМВР Пловдив, писмо с рег. № 1030р-1091, екз. № 1 от 15.01.2024г. от Началник Сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив, обяснение от 13.11.2023г., писмо рег. № 432р-228/28 от 16.10.2023г. на 01 РУ при ОДМВР Пловдив, ведно с докладна записка и сигнал с УРИ 432000-15219/11.10.2023г. от Й. Г. Й., така и от приетия като веществено доказателства компактдиск, изпратен с писмо рег. № 10300015344/09.08.2024г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от правна страна:

При съставяне на АУАН са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 от ЗАНН. Не са констатирани нарушения на процедурата по съставянето на АУАН, които да са съществени, да опорочават административнонаказателното производство и да нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен при спазване на процедурата за съставянето му по чл.40 и чл.43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

НП е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на 3 материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП. Съгласно разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 25.08.2023г., като чрез подадения на 11.10.2023г. до РУ 01 Пловдив сигнал с приложен към него видеоклип, на административнонаказващия орган са станали известни елементите от обективната страна на деянието, но все още е нямало информация за нарушителя. В тази връзка следва да се отбележи, че тримесечният срок за съставяне на АУАН важи за нарушенията, при които нарушителят е бил известен. Настоящото нарушение не е от тази категория, тъй като по същността си при установяване на нарушения с видеоматериал, авторството на нарушението се предполага от закона и се придава на собственика на МПС до изпълнение на предвидената в закона процедура за посочване на действителния нарушител. В случая не може да бъде съставен акт за административно нарушение и автоматично да се ангажира отговорността на собственика на автомобила, поради което следва да бъде установено авторството на нарушението. Същото е осъществено чрез попълване на нарочна декларация от страна на собственика на управлявания лек автомобил от дата 02.02.2024г., от който момент следва да се приеме, че нарушителят е бил известен. На тази дата е бил съставен и АУАН, т.е. в рамките на тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН. Същевременно актът е бил съставен в едногодишния срок от извършване на нарушението, а НП - в шестмесечен срок от съставяне на АУАН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на тяхната компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

Предвид гореизложеното и с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за категорично и несъмнено установено описаното в АУАН и НП административно нарушение на нормата на чл.25 ал.2 от ЗДП. Съгласно чл.25 ал.2 от ЗДП при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Настоящият състав намира, че жалбоподателят Н. не се е съобразил с тези нормативни изисквания и действително на процесните дата и място е извършил маневра, навлизайки в съседната лява пътна лента, като не е пропуснал попътно движещите се пътни превозни средства. Не могат да се споделят и възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, а именно, че не се установява пътна маркировка на платното за движение. В случая от представения видеоклип се установява, че на кръговото кръстовище, в Община Родопи на път Втори клас 4

№ II-86 км.23 са обособени три ленти за движение, разделени с пътна маркировка тип „М3“ – единична прекъсната линия. Установява се, че в кръговото кръстовище процесното МПС се движи в лява лента и излизайки от кръговото движение навлиза в двулентов път с ясно обособена маркировка, на който се установява как движещото се МПС от лява лента частично навлиза в дясна пътна лента на платното за движение, с което не пропуска движещото се по нея ППС, като с поведението си е създал непосредствена опасност за движението – от видеоклипа се установява, че автомобилът от съседната лента рязко намаля скоростта си, за да пропусне навлизащият пред него автомобил. Именно това е резултатът от извършване на нарушението и това представлява създаване на опасност за движението. По арг. за противното от §6 т.74 от ДР към ЗДП опасност за движението са онези фактори, при които възниква риск от настъпване на пътнотранспортни произшествия. В този смисъл навлизането на жалбоподателя в съседната пътна лента без да пропусне движещото се там ППС е създало такъв риск от настъпване на ПТП между автомобила на жалбоподателя и съседнодвижещия се, което е било предотвратено чрез рязко намаляване на скоростта от другото ППС, което пък е създало опасност от настъпване на ПТП между него и нарушителя. Така че аргументите за липса на опасност няма как да бъдат съобразени. В тази връзка съдът приема за неоснователно и възражението на защитника на жалбоподателя относно това, че регистрационните номера, за които административнонаказващия орган е счел, че е възникнала опасност за движението, не били описани в НП.

Съгласно законовата разпоредба на чл.189 ал.2 от ЗДП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като следва да се посочи, че от страна на санкционираното лице не се ангажираха никакви доказателства, които да опровергаят или поне да внесат съмнение в достоверността на цитираните доказателства, така че да разколебаят съда в убеждението му за наличието на това процесно административно нарушение.