Решение № 228 от 11.07.2019, Районен съд - Нови пазар

Р Е Ш Е Н И Е

№ 228 гр.Нови пазар, 11.07.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година, в следният състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА

НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР : Диана Славова като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 8 по описа на НПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба, съдържаща обективно съединени искове с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 1493/18г. на НПРС срещу ответника за сумите: 923,57лв. главница; 158,97 лв. договорна лихва за периода от 02.01.2017 г.до 29.09.2017 г.; 1001,16лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 132,06лв. обезщетение за забава за периода от 03.01.2017 г. до 02.10.2018 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на сумата.

Ищецът сочи, че по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД и Приложение №1 към него от 01.01.2018 г. и потвърждение за сключена цесия между двете дружества, в полза на ищеца е прехвърлено изцяло вземането, произтичащо от договор за паричен заем № ***г. с кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Ищецът сочи, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощило и ищецът, в качеството си на цесионер дпо договора за прехвърляне на вземания от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

В исковата молба е посочено, че по силата на договор за паричен заем № ***г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като кредитор и ответницата като кредитополучател на ответницата е предоставен паричен заем за 1000лв. Съгласно чл. 3 от договора, с него страните се съгласявали да се рефинансира текущ заем на заемателя, като същия бил заявил, че желае да погаси изцяло задължението си по договор за паричен заем № ***. Съгласно посоченото в чл. 3, ал.2 от договора, същия имал характер на разписка, поради което и заемната сума по договора е била предоставена на заемателя. С това заемодателят е изпълнил своите задължения по договора. Съгласно договора заемателя следва да изплати предоставения му заем, съгласно погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски представлявали плащане на главницата, ведно с надбавка покриваща разноските на заемателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвения процента фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1192,30лв. договорната лихва по кредита е уговорена между страните в размер на 192,30лв.

Съгласно договора за паричен заем, заемателя се бил задължил да го върне до 29.09.2017 г. на 10 равни месечни вноски от по 119,23лв., като падежът на първата погасителна вноска бил на 02.01.2017 г., а на последната е 29.09.2017 г.

Ищецът сочи, че на основание сключения договор за заем, и Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в случай, че заемателят забави плащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и лихва по заема с повече от 30 дни, дължи на заемодатгеля заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, лични посещения и пр.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00лв. Таксата се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят не може да надхвърля 45лв.

Ищецът сочи, че на ответника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45лв.

Ищецът сочи, че съгласно договора, чл.

4, ал. 1 вр. ал. 2, заемателят се бил задължил в 3 дневен срок от подписването на договора да предоставени обезпечение на задълженията му, като при неизпълнение на това, той дължи неустойка в размер на 1112,40лв., която страните са се споразумели да бъде разсрочена на 10 равни вноски, всяка от по 111,24лв.

Според ищеца, общия размер на погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят е 230,47лв.

Ищецът сочи, че на основание ЗПК и разпоредбите на чл. 8 от договора на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 03.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 132,06лв., който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.

Ищецът сочи, че ответникът е платил до момента само 266лв., с която са погасени неустойка в размер на 111,24лв., такса разходи 45лв., договорна лихва в размер на 33,33лв. и главница 76,43лв.

Ищецът сочи, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, на 29.09.2017 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Предвид на горното ищецът моли съда да признае спрямо ответницата съществуването на всяка от претендираните по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1493/18 г. на НПРС суми: 923,57лв. главница; 158,97 лв. договорна лихва за периода от 02.01.2017 г.до 29.09.2017 г.; 1001,16лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 132,06лв. обезщетение за забава за периода от 03.01.2017 г. до 02.10.2018 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на сумата или общо 2215,76лв.

Ищецът претендира деловодни разноски и такива по заповедното производство.

Ответницата се представлява от особен представител, който е представил писмен отговор по исковете. Особеният представител оспорва основателността на предявените искове. Сочи, че длъжника не е уведомен надлежно за извършена цесия, т.к писмата с обратна разписка не са му били връчени, с което не е спазен чл. 99, ал.3 от ЗЗД.

Поради това, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, вземането на ищеца спрямо него не е възникнало, поради което моли исковете да се отхвърлят.

Съобщаване на извършената цесия, съгласно искането на ищеца, за уведомяване за същата от съда, чрез връчването на съдебните книжа на длъжника – ответник, също не е извършено, т.к както в заповедното производство, така и в исковото длъжника е бил призоваван чрез залепване на уведомление, поради което цесията не може да се противопостави на длъжника и предявените спрямо него искове са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло всички.

Предвид на горното, особеният представител на ответника моли съда да отхвърли всички предявени искове.

В съдебно заседание, особеният представител на ответницата сочи, че извършената между първоначалният кредитор и настоящия ищец цесия не е съобщена по надлежния ред на ответницата и същата не е произвела правно действие спрямо нея, поради което исковете се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са представени доказателства за това, че на 01.12.2016 г. ответницата по делото е сключила с „Изи Асет Мениджмънд“ АД договор за паричен заем № ***г., като заемодател, а ответницата като заемополучател.

Съгласно този договор на ответницата е предоставен паричен заем за 1000лв., който тя се задължава да върне при посочените в договора условия: вид на ползвания заем: EasyMfnth; размер на месечната погасителна вноска в лева от 119,23лв.; срок на заема -10; брой вноски - 10. Посочен е фиксиран годишен процент по заема – 40% , лихвен процент на ден, при отказ от договора 0,11%; обща сума дължима от заемателя – 1192,30лв. годишен процент на разходите по договора -47,90%.

Договорът е подписан от страните.

По делото е приложена Тарифа на заемодателя за таксите, които се начисляват пир педоставяне на потребителски кредити.

Приложен е Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) № ***., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД (АСВ АД ) и Приложение №1 към него от 01.01.2018 г., съгласно което в полза на ищеца е прехвърлено изцяло вземането, произтичащо от договор за паричен заем № ***г. с кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжник Е.М.А..

Съгласно Приложение № 1, и извлечение от него под пор.№ 26 е цедирано задължението на ответницата. Общия размер на задължението е 2304,70лв., от които главница 2143,73лв. остатък към датата на засичане, и 60,03лв. лихви за просрочие към датата на засичане.

По делото е приложено и потвърждение по чл. 99, ал.3 от ЗЗД за сключена цесия между двете дружества, вземането спрямо ответницата е прехвърлено изцяло в полза на АСВ АД, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

По делото е приложено пълномощно, с което представителят на „Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощава АСВ АД с правото от името на упълномощителя да уведомява всички длъжници по всички вземания на дружеството, вземанията на които са цедирани и включени в Приложение №1 към него.

По делото са приложени 2 бр. уведомления до ответницата, л.20 -21 от делото, изходящи от заемодателя „Изи Асет Мениджмънд“ ЕАД, с което я уведомява за извършената цесия и даденото от цедента пълномощно, както и за новата сметка, по която може да се извърши погасяването на дължимата сума по договора. Писмата са от дата 03.01.2018 г. и от дата 10.12.2018 г. (последната е след издаване на заповедта за изпълнение). Изпратени са с обратна разписка.

На първото писмо, от дата 09.01.2018 г., на обратната разписка е посочено, че адресатът е преместен. Относно второто писмо по делото не е представена обратна разписка за връчването му, а само такива за изпращането му от същата дата – 10.12.2018 г.

Въз основа на така описаните факти, съдът прави следните правни изводи:

Между страните няма спор относно получаването на паричния заем от ответницата, първоначално предоставен от „Изи Асет Мениджмънд“ АД, за сумата от 1000лв.

Съгласно сключения Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) № ***., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ООД (АСВ АД ), като цесионер и Приложение №1 към него от 01.01.2018 г., е прехвърлено непогасеното към датата на падежа вземане на цедента и в частност и това на ответницата Е.М.А., произтичащо от договор за паричен заем № ***г. в общ размер на 2304,70лв., от които главница 2143,73лв. остатък към датата на засичане и 60,03лв. лихви за просрочие към датата на засичане.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

От приложените по делото писмени доказателства не се установява, предишният кредитор, а също и настоящия кредитор и ищец да са уведомили ответницата за извършена цесия. Уведомлението не е връчвано на ответника по делото, както преди завеждане на заповедното производство, съгласно представените по делото обратни разписки,така и преди исковото. То не е връчвано и след изпращане на съдебните книжа по делото за връчване, т.к ответницата е била призована чрез залепване на уведомление и й е назначен особен представител. Уведомлението до ответницата е залепено на 25.03.2019 г., но съдебните книжа по делото не са получени от нея м указания от закона срок, поради което е назначен особен представител.

Съгласно постоянна практика на ВКС (Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и Решение №

137/02.06.2015 Г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о.), за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл.

99, ал. 3 и ал.

4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор (цедента), но не и съобщението, извършено от новия кредитор (цесионера). Практиката допуска по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.