Определение № 2114 от 18.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2114 гр. София, 18.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501988 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл. 66 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на „Конкорд Европа“ ЕАД, ЕИК 206125468, подадена чрез представителя му по пълномощие адв. Н. К. срещу Решение (имащо характер на определение) № 3841/18.06.2025г. по в.гр.д. № 6692/2023г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срок за отстраняване на нередовности на касационна жалба.

В частната си жалба твърди, че същата е подадена в срок, тъй като постановеното „решение“ никога не му е било съобщавано. Твърди също така, че макар и да е посочено в последното, че то не подлежи на обжалване на основание чл. 66 ал.2 от ГПК, същото подлежи на инстанционен контрол.

По правилността на същото, излага следните съображения:

Определението е неправилно, тъй като разпореждането, с което са дадени указания за отстраняване на нередовностите на касационната жалба, няма характер на съдебен акт, изготвен в предвидената за него писмена форма и подписан с електронен подпис от членовете на състава. Твърди се, е същото няма мотиви, не е посочено кое е лицето, което физически е изписало текст върху касационната жалба.

Разпореждането за отстраняване на нередовности било неправилно и поради факта, че то било неразбираемо и не му е било надлежно съобщено.

Твърди, че в отговора на исковата молба по делото „Конкорд Европа“ ЕАД е заявило желанието/съгласието си за връчване на електронен адрес по чл. 38, ал. 3 и чл. 38а ГПК изрично и недвусмислено, което важи за цялото съдебно производство, във всички негови инстанции. Твърди, че въпреки, че е следвало съобщението да му бъде връчено по този начин, то същото е било изпратено 1 на хартиен носител, като не е било придружено от надлежен препис от разпореждането и от него не ставало ясно какви нередовности следва да се отстранят. Излага съображения защо връчването е нередовно.

Счита, че изложеното изпълва хипотезата на непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК, т.е. обстоятелства, които имат изключителен, изненадващ и непреодолим характер, настъпили са неочаквано по време на теченето на срока и страната не е била в състояние да ги преодолее.

Твърди, че касационният жалбоподател е бил изправен пред ситуация да изпълнява несъществуващ съдебен акт – съдебен акт, който не е бил постановен валидно и не е бил съобщен валидно по заявения за това ред. От една страна, отправянето на съобщение, което поставя началото на процесуален срок, без то да се основава на валидно постановено съдебно разпореждане, подписано с КЕП на съдиите от съдебния състав и налично в ЕПЕП, имало изключителен характер, понеже било в концептуално противоречие с изискванията за валидност на съдебните актове (постановяването им задължително в електронна форма, подписване с КЕП и наличност в електронното дело в ЕПЕП). Това положение имало изненадващ характер, понеже не можело да се очаква от страната разумно да предположи и да очаква, че съдът няма да спази ясните, безспорни и категорични императивни изисквания за формата и съдържанието на съдебното разпореждане, както и изискването всеки съдебен акт да бъде наличен и да бъде на разположение на страните в електронното дело, а вместо това съдът изисквал от страната изпълнение на неясно изписано ръкописно и нечетлив текст, без посочен автор, без адресат и без информация от кого е подписан.

Същото се отнасяло и за изпратеното съобщение на хартия, което не се основавало на съдебно разпореждане, постановено в съответствие с приложимите императивни изисквания за форма и съдържание.

От друга страна, връчването на съобщението по ред, който не следва да бъде приложен по делото, също имало изненадващ характер. При действието на нормите на чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38а от ГПК и при изрично избран и заявен от страната електронен адрес за връчване по чл. 38, ал. 3 ГПК, не можело да се изисква от страната, респ. нейния процесуален представител, разумно да очакват и да имат готовност, че съдът може изпрати на процесуалния представител хартиено съобщение за получаване „на ръка“ и че такова съобщение може да му бъде представено за връчено от съответните съдебни служители. Това положение имало и непреодолим характер, понеже било извън властта и контрола на страната да наложи на съда процесуално поведение в съответствие с изискванията на закона, т.е. издаване на съдебните разпореждания при спазване на приложимите императивни изисквания за форма и връчване на съдените актове и съобщения по приложимия за делото ред.

По изложените съображения моли да бъде отменен обжалвания акт, като му бъде възстановен срока за изпълнение на дадените указания.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна, в 2 който се оспорва същата, като се твърди, че всички изложени съображения за отмяна на атакуваното решение са неоснователни. Моли да бъде оставена без уважение частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва, срещу подлежащ на обжалване акт. Въпреки неправилното озаглавяване на постановения след о.с.з. акт, същият има характер на определение. По изричното разпореждане на чл. 66 ал.2 от ГПК той подлежи на въззивно обжалване, когато с него е отказано да бъде уважена молбата за възстановяване на срок. Тъй като същият не е бил надлежно съобщен на страната и срок за обжалване не е започнал да тече, частната жалба срещу него е подадена в срока за обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Касационният жалбоподател, на когото е била върната касационната жалба поради неотстраняване в срок на нередовностите , е подал в срок молба за възстановяване на пропуснат срок. Като особени непредвидени обстоятелства, водещи до пропускането на срока е посочил следните: разпореждането за отстраняване на нередовностите не е било надлежно формулирано с реквизитите на съдебен акт и подписано, нито му е било съобщено по надлежния ред, което го е поставило в невъзможност да узнае за него и да го изпълни.

Константна е практиката на ВКС, че по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК "особени непредвидени обстоятелства" са само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано след започването на теченето на срока и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса (напр. природни бедствия, социални катаклизми, внезапно тежко заболяване, смърт и други обективни обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени др.). В молбата си за възстановяване на срок, страната следва да посочи изчерпателно тези обстоятелства, както и да представи съответни доказателства.

От самите твърдения на страната в молбата за възстановяване на срок е видно, че страната твърди, че за нея срокът за изпълнение на указанията не е започнал да тече, тъй като те не са надлежно формулирани и съобщени. Това твърдение изключва възможността по време на срока да възникнат особени непредвидени обстоятелства, които да попречат да изпълни указанията.

Всички твърдения на страната сочат на неправилност на постановеното определение за връщане на жалбата, а не на наличие на особени непредвидени 3 обстоятелства по смисъла на чл. 64 ал.2 от ГПК.

С оглед изложеното, постановения акт, именован решение, имащ характер на определение, следва да бъде потвърден.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение (имащо характер на определение) № 3841/18.06.2025г. по в.гр.д. № 6692/2023г. по описа на СГС.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4