Решение № 19792 от 30.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19792 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.Б.А при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от Д.Б.А Гражданско дело № 20221110169904 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от /фирма/, ЕИК ********** против И. Н. Й., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4 393,41 лв., главница по договор за паричен заем № 17520246, ведно със законна лихва за периода от 01.08.2022 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1 503,66 лв. за периода от 15.11.2020 г. до 11.07.2022 г., мораторна лихва в размер на 593,26 лв. за периода от 16.11.2020 г. до 01.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 25.08.2022 г. по ч.гр.д. № 41833/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.

Ищецът твърди, че на 10.11.2021 г. било подписано Приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г., сключен между /фирма/ и /фирма/, по силата на което вземането на /фирма/, произтичащо от договор за паричен заем № PLUS - 17520246/12.12.2019 г. било прехвърлено в собственост на /фирма/ с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл.и всички лихви. Твърди още, че с договор за паричен заем PLUS - 17520246/12.12.2019 г. /фирма/ предоставило на ответника парична сума в размер на 5 000,00 лева, представляваща главница и 1 779,00 лева застрахователна премия. Редът и условията, при които кредиторът бил отпуснал кредит на кредитополучателя били уредени от договора за потребителски кредит. Погасителните вноски, които заемателят се задължавал да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 9 380,40 лева. Поддържа, че договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 2 601,40 лв. и съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се задължил да върне кредита в срок до 15.12.2024 г. на 60 равни месечни погасителни вноски, в размер на 156,34 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 15.01.2020 г., а падежът на последната погасителна вноска - 15.12.2024 г.

1

Ищецът навежда твърдения, че съгласно клаузите на договора, кредитополучателят не изпълнявал в срок задълженията си за плащане на погасителните вноски, поради което приел, че по отношение на вземанията била настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от ОУ към договора за кредит при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително и всички определени в договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Поддържа, че въпреки посочената разпоредба на длъжника било изпратено уведомително писмо, с което бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, считано от 11.07.2022 г. На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 16.11.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Твърди, че общият размер на начислената лихва е 593,26 лева, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка в съответствие с разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Поддържа, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството в размер на 4 393,41 лв. главница по договор за паричен заем № 17520246, ведно със законна лихва за периода от 01.08.2022 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1503,66 лв. за периода от 15.11.2020 г. до 11.07.2022 г., мораторна лихва в размер на 593,26 лв. за периода от 16.11.2020 г. до 01.08.2022 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение от 25.08.2022 г. по ч.гр.д. № 41833/2022 г. по описа на СРС, 154 състав. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявения иск с твърдения, че съгласно сключения договор за кредит било предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта в размер на 10 000 лева. Твърди още, че не е искал и не получавал кредитна карта. Навежда твърдения, че редовно обслужвал и внасял вноските по кредита на касата на /фирма/ и извършвал банкови преводи в /фирма/. Сочи, че в погасителния план вноската се калкулирала от главница и лихва, като лихвата била в пъти по – голяма от главницата и не съответствала на договорената лихва в размер на 5,9 %.

Поддържа, че били налице редица нарушения от кредитора /фирма/, както и неравноправни клаузи, подвеждащи търговски практики. Моли съда да обяви договора за кредит за недействителен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на сключения между страните по същия договор за паричен кредит /фирма/ е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в уговорения срок, прехвърляне на вземанията по силата на валиден договор за цесия и уведомяване на длъжника за извършените прехвърляния, настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата, включително и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост и/или предсрочна изискуемост. Ищецът следва да установи и наличието на валидно постигнати договорки за заплащане на възнаградителна лихва, които не са неравноправни и не противоречат на императивните материалноправни норми, както и техния размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

С проекта за доклад (утвърден за окончателен в открито заседание на 18.10.2023 г. ) съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между /фирма/, ЕИК ********** и И. Н. Й., ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта PLUS-17520246/12.12.2019 г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер на 5 000,00 лв., а последният се задължил да върне заемната сума ведно с надбавка, представляваща печалба за кредитора, като съобразно погасителния план задължението е следвало да се погаси на 60 равни месечни погасителни вноски, в размер на 156,34 лева всяка и платими на 15-то число всеки 2 месец, застрахователна премия в размер на 1 179,00 лв., такса ангажимент в размер на 175,00 лв. или сума за плащане в общ размер на 9 380,40 лв., като датата на последната погасителна вноска по заема е 15.12.2024 г. Уговорен е годишен процент на разходите – 21,34% и фиксиран лихвен процент - 17,82%. При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането. Договорът е подписан от страните на 12.12.2019 г., като подписи са положени върху всяка страница от договора и приложените към него общи условия.

Представени са Договор за застрахователно посредничество, Сертификат № PLUS17520246 за застраховка “Защита на плащанията” на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от /фирма/ и Допълнителна медицинска услуга “Второ медицинско мнение”, предоставена от MediGuide International, както и общи условия за застраховка “Защита на плащанията”.

Видно от представения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., сключен между /фирма/ , ЕИК *********** и /фирма/, ЕИК ***********, кредиторът е прехвърлил на ищеца вземанията, описани в Приложение № 1, сред които попада и процесното вземане, ведно с всички привилегии, обезпечения, лихви и други принадлежности. С потвърждение за извършена цесия кредиторът /фирма/ е потвърдил прехвърлянето на вземанията в полза на ищеца /фирма/.

Видно от пълномощно от 19.08.2019 г. /л. 35/, /фирма/, чрез управителя си, е упълномощило /фирма/ с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, прехвърлени с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г., сключен между /фирма/, в качеството му на „продавач“ - цедент, и /фирма/, в качеството му на “купувач” цесионер.

В препис извлечение от Приложение № 1 от 10.11.2021 г. към представения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между /фирма/ и /фирма/ на 19.08.2019 г., е отразено вземане от И. Н. Й. по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-17520246 от 12.12.2019 г., по който е отпусната сума в размер на 5 000,00 лв., с общ размер на задължението към 10.11.2021 г. – 6 113,94 лв.

С писма с изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-17520246/10.11.2021 г. и с изх. № УПЦ/УПИ-СБНП/PLUS-17520246/06.07.2022 г., адресирани до ответника, ищецът като пълномощник на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, е направил изявление, че въз основа Приложение № 1 от 10.11.2021 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г., сключен между /фирма/ и /фирма/, задълженията по договора възлизат на 6 113,94 лв. към 10.11.2021 г. и 6 490,34 лв. към 06.07.2022 г.

Ответникът е поканен да заплати задълженията в 5-дневен срок от получаването на посочените покани по посочена в тях банкова сметка, след което ще бъде издадено удостоверение за липса на задължения. Уведомленията са изпратени до ответника с препоръчано писмо с обратна разписка, като и двете са върнати с отбелязване “непотърсени”.

Ответникът поддържа, че не е бил надлежно уведомен за извършената цесия. Следва да се посочи, че неуведомяването на длъжника не води до недействителност на цесията.

Правата по цесията преминават върху цесионера със сключване на договора. Съобщението по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, поради което не е условие за настъпване на прехвърлителното действие на цесията. Единствените правни последици от неспазване на задължението за уведомяване се свеждат до това, че до съобщаване на цесията длъжникът може да плати на цедента и плащането да го освободи валидно от дълга. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Уведомяването има за цел да обвърже длъжника с договора за прехвърляне на вземането и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на задължението му. Изходящото от цедента уведомяване създава достатъчна сигурност за длъжника относно извършената замяна на стария кредитор и гарантира изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. В закона липсва забрана съобщението за цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД да бъде извършено от новия кредитор /цесионера/ по силата на нарочно упълномощаване от цедента. В случая доказателствата по делото сочат, че ищецът е упълномощен от цедента да 3 уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Въпреки, че уведомителните писма са се върнали като непотърсени, същите, както и посоченото по-горе пълномощно, са приложени към исковата молба, като с достигане на същите до длъжника е налице надлежно съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. С оглед гореизложеното, съдът приема, че ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, съответно цесията има действие спрямо него. Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. За уведомяването на длъжника законът не изисква спазването на особена форма и нарочен ред за връчване на съобщенията до него. В хода на висящ исков процес връчването на съобщения до ответника се извършва по разписаните в чл. 37 и сл. ГПК правила.