Решение № 393 от 18.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Бургас, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20252120105450 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Й. Х. К., ЕГН **********, адрес: гр. Б***** против „Дженерали застраховане” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, представлявано от Р.Д. и Н.С., за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й като пътник в автобус на градския транспорт вследствие на настъпило застрахователно събитие на ***** г., сумата от 4926,80 лева обезщетение за имуществени вреди вследствие на инцидента за проведено лечение, които суми са сдължими по договор за застраховка „злополука“ на пътниците в автобус на „*****“ ЕООД, сключен с ответното дружество, ведно със законната лихва върху претендираната сума от подаване на исковата молба на 22.07.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на ***** г. в гр. Бургас пътувала с автобус на „*****“, рег. № **** с водач Н.Я., който управлявал автобуса доста припряно, като поради внезапно спиране от негова страна К. политнала напред от инерционните сили и ***** й се усукала около вертикалния прът, където се била хванала, при което почувствала силна болка. Стигайки до УМБАЛ Бургас, К. решила да слезе от автобуса, за да потърси лекарска помощ, Приета била за лечение за периода от ***** г. до 29.08.2023 г. с диагноза фрактура на ***** с вътрешна фиксация, за което заплатила поставен имплант в размер на 1

2200 лева. Три месеца след увреждането болките продължили, което наложило нова операция на ***** в „****“, където ищцата била хоспитализирана от 19.12.2023 г. до до 21.12.2023 г. Впоследствие К. постъпила в Университетска болница „С****“, където престояла от 25.04.2024 г. до 28.04.2024 г. и лечението продължило. За престоя си в болници и манипулации, както и лекарства ищцата заплатила сума в размер на общо 4926,80 лева. Болките и неудобството продължавали и до настоящия момент. След определена от ТЕЛК трайна загуба на работоспособност е предявила претенция пред застрахователя по застраховка „Злополука“ – „Дженерали застраховане“ АД, но те са отказали да заплатят обезщетение, като се позовали на предвиден в Общите им условия едногодишен срок от инцидента до датата на решението на ТЕЛК, който в случая не бил спазен. Счита тази разпоредба в Общите условия за противоречаща на закона.

Моли съда да уважи исковете и осъди ответника да й заплати направените по делото разноски.

Ответното дружество е оспорило предявените искове. Посочено е, че процесната застраховка „Злополука“ на лицата в превозни средства не предоставя покритие за неимуществени и имуществени вреди от злополука.

При застраховките с уговорена/фиксирана сума за плащане като настоящата при събитие се дължи уговорената сума, като реално претърпените вреди са без значение. Това се дължи на обстоятелството, че тези застраховки нямат пряко обезщетително действие, тъй като при проявление на застрахователното събитие не се дължи компенсиране на настъпилите вреди в размера, в който са причинени, а плащане на предварително уговорената сума. Предявените от ищеца претенции попадат в обхвата на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но не и в покритието на застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз.

На следващо място е посочено, че съгласно т. 49 от Общите условия на застрахователя при трайна загуба на работоспособност вследствие на злополука застрахователят изплаща процент от застрахователната сума, равен на процента на загубената работоспособност на застрахования.

Освидетелстването се извършва от ТЕЛК или НЕЛК след окончателно и пълно стабилизиране на застрахования след получените при злополуката увреждания, но не по-рано от три месеца от датата на злополуката и не покъсно от една година след нея. В случая трудовата неработоспособност е установена с ЕР на ТЕЛК № *****/12.05.2025 г., в което е посочена като начална дата на инвалидизацията (т. е. трайно намалената работоспособност) 2

18.03.2025 г., която начална дата е 19 месеца след датата на злополуката, т. е. повече от периода по т. 45.2. и т. 49.2. от Общите условия.

Евентуално сочи, че при основателност на претенцията за застрахователна сума, то дължимият размер съгласно договореното в ОУ и полицата следва да е 10 % от лимита по полицата, съответен на 10 % нетрудоспособност, определени в телковото решение, т. е. 5001 лева.

Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния иск за лихви от претендираната датата до окончателното погасяване на търсеното вземане.

Моли се съда да отхвърли исковете и присъди на дружеството съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид постъпилите по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С определението на съда по чл. 146 ГПК е прието за безспорно обстоятелството относно наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Злополука“ на лицата в превозни средства между ответното дружество и собственика на автобус с рег. № ****. Това се установява и от приложената застрахователна полоца между „Дженерали застраховане“ АД и „*****“ ЕООД по застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“ с период 08.03.2023 г. – 07.03.2024 г., ведно с Общи условия към нея.

Видно от приобщената към делото епикриза К. е постъпила в УМБАЛ - Бургас в периода ***** г. – 29.08.2023 г. с диагноза фрактура радии ***** (*****), като е проведено оперативно лечение. Приложено е и съдебномедицинско удостоверение, видно от което при прегледа на К. след инцидента същата е с гипсова имобилизация, обхващата **** от *** става до ****, които са открити. Приложена е фактура за поставен имплант и документи за извършени разходи за лечение и лекарства. Приложена е епикриза, издадена от МБ „****“, видно от която К. е била в болницата в периода 19.12.2023 г. – 21.12.2023 г. с извършена оперативна процедура.

Приложена е епикриза, издадена от УБ „****“, видно от която К. е била в болницата в периода 25.04.2024 г. – 28.04.2024 г. с извършена оперативна процедура.

Представено по делото е експертно решение № ***** от 12.05.2025 г., издадено от експертна комисия към МБАЛ „****" ЕООД на Й. К., с което й е определена 52 % степен на увреждане без чужда помощ с дата на 3 инвалидизация 18.03.2025 г. (дата на медицинското направление), водеща диагноза „последици от счупване на ниво *****“ и други диагнози: „*****“, „последици от ****“, „****“. В мотивите на решението е посочено, че за състояние след мозъчен **** се определя 50 % ВСУ, а за състояние ограничение на движенията на **** – 10 % ВСУ, краен процент 52 %.

На 17.04.2025 г. е депозиране искане за плащане от К. до застрахователя – ответник за настъпилото произшествие с искане за заплащане на сумата от 8000 лева, като с писмо от 20.06.2025 г. ищцата е уведомена, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение.

Събрани по делото са гласни доказателства. Свидетелят К.К. е посочил, че е съпруг на ищцата. Тя му се обдаила, за да му съобщи за инцидента, който станал с нея, че й е счупена ***** и че е в болницата. К. отишъл там и ортопедът казал, че трябва да се направи операция на *****, защото иначе може да зарасне накриво. Направили операцията на следващия ден, но тя не била сполучлива и се получило втвърдяване на **** – не можела да ги свива. Направили втора операция в болница в Меден рудник, но тя също не била с добър резултат. Наложила се трета операция, която направили в София, тя била сполучлива, но поради многото интервенции и рязания се получило неизлечимо заболяване на *****. Разходите за лечението били високи - около 5000 лева, и продължавали да се трупат, защото ***** все още не била излекувана, ставало все по-зле и продължавали да ходят в София.

Преди да се случи инцидентът двамата съпрузи работели като проектанти, но тя вече не можела да работи на компютър заради *****. Тя продължавала да си върши домакинската работа, но **** й били втвърдени и й било трудно.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 474 КЗ.

За да бъде уважен предявеният главен иск, е необходимо да са налице няколко предпоставки: наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, настъпило застрахователно събитие на пътник в средство за обществен превоз – в случая автобус, злополука, при която е причинена смърт или трайна загуба на работоспособност на пътник, причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и настъпилата трайна загуба на работоспособност.

4

Ищецът основава претенцията си, насочена срещу застрахователя „Дженерали застраховане“ АД, на сключен между ответника и дружеството, в чийто автобус е пътувала К. в момента, в който е получила увреждането – „*****“ ЕООД, застрахователен договор. Обстоятелствата относно това, че между дружествата е сключена договор за застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“ с период на действие 08.03.2023 г. – 07.03.2024 г., че ищцата е пострадала като пътник в автобус на „*****“ ЕООД – при спиране на автобуса е усукала ***** си около вертикален прът, за който се е държала, както и че от инцидента е получила *****, не са спорни между страните по делото. Установяват се и от приложените писмени и гласни доказателства.

Спорно е обстоятелството дали за ищцата е възникнало право да търси от застрахователното дружество застрахователна сума вследствие на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл. 474, ал. 1 КЗ „отговорността на застрахователя за изплащане на застрахователната сума или на съответната част от нея се поражда в случаите, когато вследствие на злополука, покрита по договора за застраховка по чл. 471, е причинена смърт или трайна загуба на работоспособност на пътник“, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба „при настъпване на злополука застрахованият пътник или неговите наследници имат право да искат от застрахователя, с който е сключен договорът, да плати застрахователната сума или съответната част от нея“.

Застраховката „злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз по застрахователната полица, сключена с „Дженерали Застраховане“ АД, покрива единствено рисковете смърт от злополука и трайна загуба на работоспособността до застрахователна сума за едно място 50 001 лева и не покрива допълнителни рискове като посочените в исковата молба – неимуществени и имуществени вреди от застрахователното събитие над този размер. Изцяло в правомощията на ищеца е да определи към кой застраховател и на какво основание да насочи претенцията си – дали срещу застрахователя по застраховка „Злополука“, или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, като съдът е обвързан в произнасянето си от това коя защита търси ищеца. К. е насочила претенцията си срещу застрахователя по застраховка „Злополука“, но неправилно в петитума си е използвала понятията обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди. В случая отговорността на застрахователя е за заплащане на застрахователна сума – такъв е терминът, предвиден в закона. Въпреки че 5 ищецът чрез процесуалния му представител не е употребил този термин, а е посочил в исковата молба, че претендира обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, в обстоятелствената част на исковата молба и в поясненията, дадени в съдебно заседание по реда на чл. 143 ГПК, процесуалният представител е посочил, че претенцията му е по повод сключен застрахователен договор по застраховка „Злополука“ на пътниците в автобус на „*****“ ЕООД, застрахован при ответното дружество, в който се е возила ищцата, позовал се е на относимите законови разпоредби. Ето защо и следва да се приеме, че предявеният иск е именно такъв по чл. 474 КЗ, в който смисъл е и докладът на съда, срещу който възражения не са направени, и въпреки неправилно използваната в исковата молба терминология, всъщност се касае за претенция за заплащане на застрахователна сума по договор за застраховка „Злополука“, която сума също има характер на обезщетение. В този смисъл съдът намира, че искът е насочен срещу материално легитимирано да отговаря лице, доколкото ответникът е застраховател по договор за застраховка, действала към датата на инцидента, настъпил в автобус на градския транспорт, застрахован при дружеството.