Решение № 7 от 16.03.2023, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Г.Т., 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Динко М. Динков при участието на секретаря Марияна В. Димова като разгледа докладваното от Динко М. Динков Административно наказателно дело № 20223220200270 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производството е по жалба на Кооперация „Д.“, със седалище и адрес на управление гр. Г.Т., ул. „В.А.“ №8, ет.3, ЕИК:*** срещу Наказателно постановление №08-002166/51 от 14.05.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция на труда“ със седалище Д..

С поднадзорното наказателно постановление на жалбоподателя, за извършено нарушение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал. 1 от Кодекса на труда.

В съдебно заседание пълномощника на Кооперацията твърди, че на посочената дата 1.06.2020г. в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение, поради което наказателното постановление е незаконосъобразно.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Двете страни претендира разноски по делото.

1

От приложените по делото доказателства от фактическа страна се установява следното:

На 03.02.2021г., около 13.10ч., била извършена проверка от М. Ц. Д. и Е. К. И.

- инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – Д., в Кооперация „Д.“, гр.

Г.Т., ул. „В.А." № 8. С призовка от 03.02.2021г. били изискани и на 08.02.2021г. от В.Н. В. - председател на кооперацията, са представени в Дирекция „Инспекция по труда“ - Д. документи, касаещи трудовите правоотношения на наетите работници/служители, както и такива с прекратени трудови правоотношения през 2020г.

След проверка на представените от кооперацията жалбоподател документи бил съставен АУАН № 08-002166 от 19.03.2021г., където е констатирано следното : „ … от представената на 08.02.2021 г. разчетно-платежна ведомост за месец май 2020г. е установено, че е начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, в размер на 2511.27лв. на С.М.С. с ЕГН - **********, на длъжност „отчетник“. Същият е с прекратено трудово правоотношение, считано от 11.05.2020г., съгласно Заповед № 01/10.05.2020г. На 15.02.2021г. В.Н. В. - председател на Кооперация „Д.“, гр. Г.Т. представи със заявление вх. № 21013417/15.02.2021г., в Дирекция „Инспекция по труда” Д. коригирана разчетно-платежна ведомост за м.май 2020г. На 16.02.2021г. беше връчена втора призовка за представяне на допълнителни документи в Дирекция „Инспекция по труда“ Д., за доизясняване на новите факти и обстоятелства, касаещи проверката. Във връзка с коригираната от работодателя разчетноплатежна ведомост за м. май 2020г., чрез писмо изх. № 21009924/26.02.2021г. е потърсена и предоставена от ТД на НАП гр. Д. информация, видно от която работодателят не е извършил корекция пред ТД на НАП.

С оглед на гореизложеното беше установено, че Кооперация „Д.“, гр. Г.Т. е начислила, но не е изплатила обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2511.27 лв. за 27 дни неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, на С.М.С. с ЕГН - **********, на длъжност „отчетник“, с прекратено трудово правоотношение, считано от 11.05.2020г., съгласно Заповед № 01/10.05.2020г. в срок до 01.06.2020г.

Нарушението е извършено на 01.06.2020 г. и е установено на 08.02.2021г. …“.

Посочено е, че с това деяние е нарушена разпоредбата на чл. 224, ал.1 от КТ.

2

На основание така съставения АУАН и след преценка на събраните доказателства, на 14.05.2021г. е издадено атакуваното наказателно постановление, в което нарушението за извършено нарушение на 1.06.2020г. разпоредбата на чл.224,ал.1 от КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ.

Тези фактически положения не са спорни между страните и се установяват безпротиворечиво от всички приобщени по делото доказателства – свидетелски показания, кореспондиращи и с приложените към административната преписка писмени доказателства - констативен протокол за извършена проверка, трудов договор, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.228,ал.3 от КТ обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не покъсно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективен трудов договор е договорен друг срок. След изтичането на срок работодателят дължи обезщетението, заедно със законната лихва.

В случая трудовото правоотношение е прекратено на 10.05.2020г. Прилагайки посочената разпоредба от КТ за извършено административно нарушение може да се твърди след 30.06.2020г. Към посочената в наказателното постановление дата 1.06.2020г. жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение, тъй като до края на месеца е имал правната възможност да изплати дължимото обезщетение.

Жалбоподателят е санкциониран за твърдяно нарушение извършено на 1.06.2020г., което не е извършил към тази дата.

Поради тези обстоятелства атакуваното с жалбата наказателно постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Жалбоподателят претендира сторените разноски по делото, съгласно приложения списък за разноските, както следва сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение по НАХД № 113/2021г. на РС Г.Т. и сумата от 450 лв. адвокатско възнаграждение по НАХД № 270/2022г. на РС Г.Т..

Въззиваемата страна е направила

3 възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Адвокатското възнаграждение в настоящото съдебно производство в размер на 450 лв. е определено в минималния размер съгласно чл.18,ал.2 във вр. с чл.7,ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което в тази част възражението е неоснователно.

Относно адвокатското възнаграждение в размер на сумата от 600 лв., сторени по НАХД № 113/2021г. на РС Г.Т. сумата е съобразена и с разпоредбата на чл.14,ал.2 от посочената наредба, тъй като съдебното производство по делото е продължило по-вече от две съдебни заседания, поради което и в тази част възражението за прекомерност е неоснователно.

Предвид изхода на спора и изложените съображения основателно е искането на процесуалния представител на кооперацията-жалбоподател за присъждане на сторените разноски, съгласно приложения списък и на основание разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

Като съобрази изложените, съдът

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление №08-002166/51 от 14.05.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция на труда“ - Д., с което на Кооперация „Д.“, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. Г.Т., ул. „В.А.“ №8, ет.3, за извършено нарушение по чл.224,ал.1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал. 1 от Кодекса на труда.

Осъжда Дирекция „Инспекция на труда“ със седалище Д., да заплати на Кооперация „Д.“, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. Г.Т., ул.

„В.А.“ №8, ет.3, сумата в общ размер от 1 050 лв., сторените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен 4 съд – Д., в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________ 5