Определение № 6955 от 07.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6955 гр. София, 07.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20231100106516 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Т. Г. Б., уточнена с молба от 23.08.2023г., с която срещу „Търговска банка Д“ АД са предявени искове за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 700 000 щатски долара - част от вземане в общ размер на 2 445 506,17 щатски долара, ведно със законната лихва върху сумата от 700 000 щатски долара, считано от 12.08.2014 г. до окончателното плащане, за които суми са издадени Заповед № 3522 от 14.08.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 15.08.2014 г. по ч. гр. дело № 5941 по описа на Районен съд - Бургас за 2014 г., на две основания, заявени в условията на евентуалност – поради погасяване на вземанията чрез плащане и евентуално – поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност /вж. уточнителна молба от 23.08.23г./

Ищецът поддържа, че за събиране на процесното вземане е било образувано Изпълнително дело № 20218040400070 по описа на ЧСИ Д.Н., вписан под № 804 в КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд – Бургас, след като изпълнителното производство по образуваното въз основа на същия изпълнителен титул изпълнително дело № 20148040400972 по описа на същия частен съдебен изпълнител, е било прекратено с Постановление от 04.01.2021 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

Поддържа, че процесната заповед за изпълнение никога не му е била връчвана. Излага, че погасяването на дълга е извършено посредством налични средства по сметка на длъжника и реализиране на обезпеченията, предоставени от длъжника, в това число депозит и стоки по Закона за особените залози, както следва:

1. На 27.08.2014 г. е извършено частично погасяване със сума в размер на 146 675,84 лв., с основание по банков документ - мемориален ордер „погасяване на просрочие Р. 1 ЕООД“;

2. На 01.09.2014 г. е извършено частично погасяване със сума в размер на 100 000 лв., с основание по банков документ -мемориален ордер „служебно 1 превалутиране за погасяване на кредит на Р. 1 ЕООД“;

3. На 09.10.2014 г. е извършено частично погасяване със сума в размер на 200 000 лв., с основание по банков документ - мемориален ордер „от продажба на тор“;

4. На 13.10.2014 г. е извършено частично погасяване със сума в размер на 100 000 лв., с основание по банков документ - мемориален ордер „служебно превалутиране на Р. 1 ЕООД за погасяване на кредит“;

5. На 13.10.2014 г. е извършено частично погасяване със сума в размер на 57 522,22 лв., с основание по банков документ - мемориален ордер „служебно превалутиране на Р. 1 ЕООД за погасяване на кредит“;

6. На 13.10.2014 г. е извършено частично погасяване със сума в размер на 42 477.78 основание по банков документ - мемориален ордер „получен превод от продажба на торове“;

7. На 31.10.2014 г. дългът е частично погасен със сума в размер на 592 561 американски долара, чиято левова равностойност към момента на погасяването възлиза на 919 945-73 лв., от депозитна сметка на длъжника;

8. На 31.10.2014 г. е извършено частично погасяване със сума в размер на 63 492 американски долара, чиято левова равностойност към момента на погасяването възлиза на 98 570,79 лв., с основание по банков документ мемориален ордер „погасяване на просрочена главница на Р. 1 ЕООД със сума от закрити финансови обезпечения;

9. На 10.03.2015 г. ЧСИ № 804 Д.Н. е извършил разпределение на постъпили суми от продажби на стоки по ЗОЗ, с които частично е погасен дълга, както следва: сума в размер на 424 800 лв. и сума в размер на 1748 028 лв.;

10. На 20.04.2015 г. е извършил разпределение на суми постъпили от продажба на стоки по 303 в размер на 99 960 лв., с които частично е погасен дълга;

11. На 08.07.2015 г. е извършено частично погасяване на дълга, посредством разпределение от страна на ЧСИ № 804 Д.Н. на сума в размер на 31 585.54 лв., постъпила от продажба на стоки по 303.

С така извършените плащания твърди дългът да е изцяло погасен.

Евентуално, твърди, че в негова полза е изтекла погасителна давност в периода от 12.08.2014г. /датата, на която ответната банка е обявила вземането по договор за кредит от 15.01.2014г. за предсрочно изискуемо/ до 12.08.2019г.

С отговора на искова молба ответникът е ангажирал доказателства, че процесната заповед за незабавно изпълнение е била връчена на длъжника на 28.08.2014г.

По служебен път съдът е изискал от ЧСИ Д.Н. информация във връзка с изп. дело № 20148040400972 за това връчена ли е и на коя дата Заповед № 3522 от 14.08.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 5941 по описа на Районен съд - Бургас за 2014 г., на длъжника Т. Г. Б..

2

С писмо от 05.03.24г. на ЧСИ Н. по делото е постъпила ПДИ от 26.08.2014г., от разписката към която се установява, че същата е била връчена на длъжника Т. Б. на 28.08.2014г.

След дадени от съда указания, ищецът с молба по делото от 01.04.2024г. е заявил, че не оспорва подписа си в разписката за връчване на ПДИ и е получил същата, но не е получавал въпросната заповед за изпълнение – същата не е била приложена към ПДИ. Обръща внимание, че в текста на поканата заповедта за изпълнение не е индвидуализирана с номер и дата на издаване.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявените искове са недопустими, поради следното:

Исковете са с пр. осн. чл.439 от ГПК.

С иска по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Той е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, чрез което да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване.

Вземането, чието изпълнение се осъществява принудително в рамките на изпълнителното производство, по което ищецът е конституиран като длъжник, е съдебно установено със заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр. дело №5941 по описа за 201 4г. на РС- Бургас. Ангажирани са доказателства, че заповедта за изпълнение е била връчена на ищеца на 28.08.2014г. – във връчената ПДИ е изрично посочено, че към същата е приложено копие на изпълнителен лист /заповед за изпълнение. С подписа си длъжникът е удостоверил получаването на така посочените документи, поради което той не може да твърди впоследствие, че не е получил същите, щом не оспорва автентичността на разписката като документ – не оспорва, че положеният подпис е негов. Обстоятелството дали заповедта за изпълнение е индивидуализирана в ПДИ е без всякакво правно значение. Липсата на каквото и да било отбелязване в разписката, че към ПДИ липсват посочените приложения, е основание съдът да приеме, че същите са били получени от длъжника.

Следователно, изпълнителната сила на заповедта се е стабилизирала с изтичането на срока за подаване на възражение от страна на ищеца по настоящото дело – двуседмичен, съгласно действащата към онзи момент разпоредба на чл.414, ал.2 от ГПК или на 12.09.2014г.

Както вече беше посочено по-горе, по силата на изричната разпоредба на чл.439, ал.2 от ГПК, искът на длъжника не може да се основава на факти, преклудирани от стабилитета на процесната заповед за изпълнение и несъвместими с материалното право, установено със заповедта за изпълнение, по отношение на която длъжникът не е упражнил правото си на възражение.

От изложеното в исковата и уточнителната молба се налага извода, че длъжникът се позовава на факти, настъпили преди стабилизирането на 3 заповедта за изпълнение – плащания, извършени на 27.08. и 01.09.2014г., погасителна давност с начало на периода 12.08.2014г.

Позоваването на преклудираните от стабилитета на заповедта факти е изрично забранено от закона, поради което и предявените искове следва да се преценят като недопустими.

На осн. чл.130 от ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба с вх. №53237/05.06.2023г., по която е било образувано гр.д. №6516 по описа за 2023г. на СГС, I-30 с-в и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок пред САС.

Препис от същото да се връчи на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4