Решение № 164 от 07.11.2023, Районен съд - Първомай
- Съд
- Районен съд - Първомай
- Дело
- Гражданско дело 312/2023
- Вид
- Решение № 164
- Подписан
- 07.11.2023
- В сила
- 28.11.2023
- Състав
- София Сотирова Монева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- Чл. 38, ал. 2, изр. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3а · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- Чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- Чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 28 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 32 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33а · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 26а · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 1, ал. 2, т. 1 · Търговски закон
- чл. 286, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 288 · Търговски закон
- чл. 298, ал. 1, изр. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 164 гр. Първомай, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20235340100312 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл.
240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК.
Ищецът „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от И. Х. К. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Л. Ч. Х., моли съда да признае за установено по отношение на ответника Р. Ш. Ш., ЕГН: **********, с настоящ адрес: *******, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д. В. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, че му дължи по сключен помежду им Договор за кредит № ******* г., както следва: сумата от 1 500, 00 лева (хиляда и петстотин) лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2022 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното издължаване; сумата от 39, 27 лева (тридесет и девет лева и двадесет и седем стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 01.06.2022 г. до 23.08.2022 г.; сумата от 32, 96 лева (тридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки) – лихва за забава върху главницата за периода от 24.08.2022 г. до 08.11.2022 г., за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 348/12.12.2022 г.
1 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 588/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, а при условията на евентуалност, в случай че исковете бъдат отхвърлени поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита, претендира присъждане на сумите.
Претенциите се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор за кредит № ******* г. и приложимите към него общи условия в Рамково споразумение за потребителски кредити ищецът, който е финансова институция, вписана в регистъра на БНБ по чл. 3а от Закона за кредитните институции, отпуснал на ответника паричен заем от 1 500, 00 лева. Последният, който усвоил заемната сума на 01.06.2022 г. по банковата си сметка и бил предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр, следвало в срок до 05.06.2023 г. да възстанови на дружеството заемната сума и да му заплати лихва от 101, 66 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 12, 00% и такса за разглеждане от 252, 47 лева, или общо 1 854, 13 лева, при годишен процент на разходите от 48, 32% чрез 12 месечни анюитетни вноски с падеж на 5-о число на месеца, първите единадесет от които от по 154, 32 лева и финалната от 156, 61 лева, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в Приложение № 1 към съглашението.
Тъй като заемателят се въздържал от изпълнение на договорните си задължения, ищцовото дружество обявило кредита за предсрочно изискуем, изявление в какъвто смисъл е обективирало и в исковата молба, и пристъпило към принудително удовлетворяване на процесните вземания по регламента на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 348/12.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 588/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, срещу която длъжникът депозирал възражение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 2529/28.07.2023 г., с който ответникът чрез довереника си оспорва исковете с възражение за недействителност на кредитното правоотношение на основание чл. 22 от ЗПК поради несъответствие на съдържанието му с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Изтъква, че в договора не фигурират условията за прилагане на годишния лихвен процент и за издължаване на заема, елементите, които участват при определяне на годишния процент на разходите по него, компонентите на вноските, както и че първите два реквизита са невярно посочени, тъй като не отразяват начислената такса за разглеждане. Атакува като нищожна поради противоречие на добрите нрави и клаузата за възнаградителна лихва, която надвишавала трикратния размер на законната. Противопоставя възражение за прихващане на недължимо платените за нея и за таксата суми от подлежащата на връщане главница.
Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като с Молба вх. № 3207/28.09.2023 г. и Писмено становище вх. № 2990/11.09.2023 г., депозирани от пълномощниците им, поддържат процесуалните си позиции.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните 2 съображения, приема от фактическа страна следното:
Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им по електронен път по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние Договор за кредит № ******* г. (л. 6) и приложимите към него общи условия в Рамково споразумение за потребителски кредити № ******* г. (л. 10 – л. 15) ищецът отпуснал паричен заем от 1 500, 00 лева на ответника. Последният, който усвоил заемната сума и бил предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 7 – л. 9), следвало в срок до 05.06.2023 г. да възстанови на дружеството заемната сума и да му заплати лихва от 101, 66 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 12, 00% (1/365 х 12, 00% на ден), начисляван ежемесечно на месечна база по метода на простата лихва върху непогасената главница от датата на договарянето, и такса за разглеждане от 252, 47 лева, или общо 1 854, 13 лева, при годишен процент на разходите от 48, 32%, включващ общите разходи по кредита за клиента, настоящи или бъдещи (включително лихви, други преки или непреки разходи, такса за разглеждане, договорна такса или такси от всякакъв вид) и изчислен при допусканията: валидност на контракта за периода на действието му и изправност на контрагентите по него. Погасяването следвало да се осъществи разсрочено чрез 12 месечни анюитетни вноски с падеж на 5-о число на месеца, първите единадесет от които от по 154, 32 лева и последната от 156, 61 лева, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в Приложение № 1 (л. 7) към съглашението, а съгласно т. 14.1.1. от Рамковото споразумение заемополучателят компенсира забавата си с лихва в размер на законната върху просрочената главница.
Според записаното в текста на индивидуалния договор и в общите клаузи по т. 8.4. и т. 8.5. таксата за разглеждане се дължи от клиента за преглед на искането му за кредит, сключване на договора и осигуряване на заетите средства, включително в случаите на: неусвояването им, отказ да му бъдат предоставени поради посочена от него значителна невярна информация, предсрочното им издължаване и предсрочното прекратяване на договорната връзка.
Сред доказателствените материали фигурира Решение № 125/12.09.2023 г. на Районен съд – Първомай по гр. дело № 524/2022 г. (л. 57 – л. 65), с което е обявена нищожността на уговорката за дължимост на такса за разглеждане от процесния договор поради противоречието й със закона. На съдебния състав е служебно известно, че понастоящем съдебният акт е влязъл в законна сила.
В чл. 12, чл. 11 и чл. 9 от Рамковото споразумение са регламентирани правата на потребителя да се откаже от договора, да пристъпи към предсрочно издължаване и да разполага с погасителен план за извършените и предстоящите платежи, както и редът за тяхното упражняване.
Видно от приложената от ищеца Справка за счетоводното салдо по кредита (л. 66), към 27.09.2023 г. липсват извършени по него погашения.
3
Сезиран от кредитора с депозирано на 09.11.2022 г. в Районен съд – Пловдив Заявление вх. № 89431/09.11.2022 г., местнокомпетентният Районен съд – Първомай издал Заповед № 348/12.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 588/2022 г. (л. 6 от ч. гр. дело № 588/2022 по описа на Районен съд – Първомай), връчена на длъжника на 29.12.2022 г., с която му разпоредил да заплати на заявителя процесните притезания. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът ги оспорил с Възражение вх. № 214/20.01.2023 г. (л. 14) по образец. За постъпването му ищецът бил информиран от заповедния съд на 19.05.2023 г. , а установителните искове предявил на 16.06.2022 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК с подадена по служебната електронна поща Искова молба вх. № 2034/16.06.2023 г.
При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В разглежданата конкретика спорните права произтичат от Договор за кредит № L300036/01.06.2022 г., който, бидейки сключен от ищцовото дружество в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.
С оглед характера на насрещните престации и профила на контрагентите съглашението се регулира и от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който въвежда в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
По дефиницията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.
Особеният режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена 4 форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.
Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.
Разпечатката съдържа 29 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b33793d-4431-404e-8dae-a465297922c2