Решение № 73 от 05.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100508916 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на Ю.

А. Т. и М. А. Т. чрез адв. С. срещу Решение от 31.05.2022г., постановено по гр. д. № 33899/2021г. по описа на Софийски районен съд, 156 с-в, в частта с която е уважен в условия на разделност, предявеният от „Топлофикация София“ЕАД срещу жалбоподателите иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД за дължимост на сумите от 133,52 лева и 42,14 лева, с които се обогатили под формата на спестяване на разход, представляващи стойност на ТЕ, постъпила в имот тяхна собственост и суми за дялово разпределение.

Изложени са оплаквания за липса на доказателства за ползване на имота за стопански нужди. Изводът на СРС в тази насока се основавал на предположения основани на предназначението на имота като магазин. Когато определял кой е битов клиент закона не поставял като критерий за определяне на вида на ползваната енергия, вида на самия имот. Критерия бил нуждата, която задоволява енергията битова или стопанска. Имота бил в жилищна сграда и бил собствен на физически лица-нямало индиции за стопанско ползване. Счита, че щом имота е в сграда в режим на етажна собственост то на основание чл. 153 ЗЕ винаги възниква договорно отношение със собственика по силата на закона и е неприложим чл. 59 ЗЗД. Иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

1

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.

СГС след служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и в обжалваната му част за допустимо. Относно неговата правилност съдът е обвързан от оплаквания в жалбата и приложението на императивните материални норми.

По делото не се спори, че в процесния имот е доставено количество ТЕ на посочената в исковата молба стойност, както и че имотът се ползва фактически от ответниците.

Спорът е дали имота се ползва за стопанска цел или за жилищни нужди, съответно сдали има или не облигационно отношение по договор за битови нужди.

В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Дефиниции на понятията "битов клиент" и "небитов клиент" се съдържат в § 1 от ДР на ЗЕ, като съгласно чл. 2а битов клиент е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а съгласно чл. 33а "небитов клиент" е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди. Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на нормите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, съгласно която "битов клиент" означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности /чл. 2, т. 10/, а "небитов клиент" означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/.

Горните разпоредби изхождат от наличието на договор.

Ищецът твърди да няма договор.

Ответниците по делото твърдят да е налице договор за доставка за битови нужди, като основание за неприложимост на чл. 59 ЗЗД уреждащ неоснователно обогатяване, като изхождат от твърдението си, че ползват имота за жилище.

След като страната черпи за себе си изгодни последици от даден факт-наличие на договор –тя трябва да докаже такъв договор.

В случая не се отрича фактическото ползване на имота.

Установено е, че имота има статут на „магазин“ от построяването му.

2

Същевременно с разпоредбите на ЗУТ (чл. 37, ал. 2 вр. с ал. 3 вр. с чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 5 – 7 вкл, вр. с чл. 147а, ал. 1, ал. 4-6, вр. с чл. 233, ал. 1, т. 6-7) се уреждат изрични забрани обекти в сградите да се използват извън предвиденото им при изграждането предназначение, без да е спазена процедурата предвидена в ЗУТ за промяна на предназначението.

По делото нито се твърди, нито се доказва такава промяна в предназначението на имота по надлежния по ЗУТ ред, а това е в тежест на ответниците. Няма и никакви доказателства, че ползват имота за жилище

Следователно крайните изводи на СРС са правилни и решението следва да се потвърди в обжалваната му част.

ПО РАЗНОСКИТЕ: при този изход на делото само въззиваемото дружество има право на разноски за въззивна инстанция за юрисконсултско възнаграждение, което СГС определя на 100,00 лева, които се дължат поравно от въззивниците.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 31.05.2022г., постановено по гр. д. №

33899/2021г. по описа на Софийски районен съд, 156 с-в, в ОБЖАЛВАНАТА МУ част.

Осъжда Ю. А. Т. с ЕГН ********** и М. А. Т. с ЕГН ********** да заплатят в полза на „Топлофикация София“ЕАД разноски за въззивното дело в размер на 100,00 лева (по 50,00 лева всеки) за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3