Решение № 72 от 06.04.2021, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 46/2021
- Вид
- Решение № 72
- Подписан
- 06.04.2021
- В сила
- 06.04.2021
- Състав
- Тоничка Димитрова Кисьова, Мария Анастасова Славчева, Росица Николова Кокудева
Други актове по делото
- Решение № 60 от 21.03.2022 · Тоничка Димитрова Кисьова, Мария Анастасова Славчева, Росица Николова Кокудева
Цитирани разпоредби
- чл.10ал · Граждански процесуален кодекс
- чл.11 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1, буква "г") · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.1пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 -9 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 -9 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 -9 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 -9 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 -9 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 -9 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 -9 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 -9 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 -9 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 72 гр. Смолян , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Тоничка Д. Кисьова
Росица Н. Кокудева
Мария А. Славчева при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело № 20215400500046 по описа за 2021 година
Производството е по чл.268 от ГПКвъв вр. чл.124,ал.1 ГПКвр.с чл.22 ЗПК,във вр.чл.55 ал.1пр.1 ЗЗД.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 1002 3 от 20.01.2020година от Я.Н.К., действащ чрез своята майка и законна представителка Е. Н. Х. и Е. Н. К., действащ със съгласието на своята майка и законна представителка Е.Н. Х., депозирана чрез пълномощника им адв. М.
О., против Решение №10173 от 23.12.2020г., постановено по гр.дело № 141/2020г. по описа на Районен съд гр.М., с което са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК,във връзка с чл.22 ЗПК,във връзка с чл.10,ал.1 и чл.11ал.1т.10 и т.11 ЗПК за признаване установено по отношение на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД София недействителността на договор за потребителски кредит PLUS12****, сключен на 15.03.2016година с наследодателя им Н. Ш. К., починал на 01.11.2018година и осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1пр.1 ЗЗД за сумата 7 774.65 лева,представляваща недължимо платена сума от наследодателя им, с която е погасил вземания по кредита, произтичащи от 1 нищожни клаузи, както и са възложени в тежест на ищците направените разноски от ответника.
С въззивната жалба се атакува решението изцяло и се поддържа оплакване за нарушаване разпоредбата на чл.10,ал.1 ЗПК , с твърдения,че шрифтът е по-малък от 12, което прави договора недействителен. Направено е и оплакване за неспазване императивни изисквания залегнали в чл.11 ал.1т.10 ЗПК, тъй като са посочени абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране разходите по кредита - кои точно компоненти са включени и как е формирал посочения в договора ГПР 39.60 %. Не е ясно какво се включва в общите разходи за потребителя-настоящи или бъдещи,доколкото са предвидени в тарифата към заема и такси за администриране просрочени вноски,месечни такси за обслужване,такси за теглене пари в брой от банкомат,за справки за разполагаем лимит в банкомат, като не е ясно дали тези разходи са включени в ГПР, нито че са изключени. Твърди се още, че не е изпълнено изискването на параграф 1,2 и 3 на ДР на ЗПК, тъй като освен предоставената по договора сума 8 000лева следва да се включат и общите разходи по кредита, освен възнаградителната лихва, всички други такси,комисионни,възнаграждения,които следва да заплати потребителя. На следващо място е направено оплакване, че в погасителния план по договора е посочен общ размер на месечната погасителната вноска,без да посочени отделните компоненти, с което се обосновава наличие на самостоятелно основание за недействителност на договора за кредит по смисъла на чл.22 ЗПК. Направено е и оплакване, че след плащане погасителната месечна вноска с падеж 05.10.2018година оставащата главница е била в размер на 5 597.05лева или е погасена разликата между отпуснатата сума 8000лева 5 597.05лева, като до смъртта си кредитополучателят е върнал на кредитора главница 2 402.95лева, като разликата между общо погасената сума 9 541.50лева с погасената главница е платена за погасяване на лихви,такси и други разходи, които според жалбоподателите са недължимо платени, както и първите две погасителни вноски на 05.05 и 05.06.2016годиа на стойност 318.05лева всяка, тъй като не включват погасяванията на главницата и е направен краен извод за недължимост на платената сума от кредитополучателя в размер на 7 139.70лева, която им се дължи на основание 2 чл.55ал.1пр.1 ЗЗД.
Позовава се на съдебната практика, която трайно приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва), в какъвто смисъл са и Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о. Изложени са оплаквания, че уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 31,95% годишно е повече от трикратно по-висока от размера на законната лихва, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и се явява нищожна.
Иска се съдът да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.
С писмения отговор се поддържа неоснователност на въззивната жалба и се предлага атакуваното решение да бъде потвърдено. Оспорена е легитимацията на ищците да водят настоящото производство, тъй като са наследници, но не са страна по договора за потребителски кредит, при който изпълнен е целият фактически състав по сделката, породил е своите правни последици и е прекратил своето правно действие, след изплащане на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя, след настъпилата смърт на кредитополучателя. Обявяването на договора за потребителски кредит за недействителн означава, че застрахователния договор, който по своему се явява акцесорен, не следва да породи правни последици, а застрахователното обезщетение следва да бъде възстановено от наследниците на г-н К.. В нито една фаза на процеса, включително и пред настоящата инстанция н е е привлечен като техен помагач по делото К.
Животозастраховане. Поддържа се, че договорът за потребителски кредит е съставен и изготвен на шрифт Garamond, размер 12. Позовава се и подкрепя изцяло подробните мотиви на Районен съд — гр. М.. В договор а са посочени годишен лихвен процент (ГЛП) — 31,95% и годишен процент на разходите (ГПР) — 39.60 %, които две икономически понятия при определянето на 3 годишния лихвен процент, а именно фиксиран и референтен. Действително чл. 11, ал. 1,т.9а изисква посочването на методиката за изчисляването му, но след това чл. 33 а посочва изрично, че методиката се посочва само при изчисляването на референтен лихвен процент, какъвто не е настоящият случай, тъй като в чл.З от договора, ясно е посочено, че лихвеният процент на договора е фиксиран за целия срок на договора. Това означава, че задължението за посочване на методика за изчисляване на лихвения процент е неприложимо. В договора са посочени още няколко параметра, от които за кредитополучателя става изначално ясно каква точно сума сума усвоява и каква точно сума подлежи връщане - размер на кредита- 8 000.00 лв. и обща стойност на плащанията - 19 083.00 лв.,поради което обща сума дължима по кредита е ясно и еднозначно посочена като абсолютна величина в български лева.
По отношение на твърдението, наведено за първи път пре д въззивната инстанция, че договорът за потребителски крелит накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД се поддържа, че за да бъде разглеждана хипотеза, в която далена клауза от договор противоречи на добрите нрави означава, че няма съществуваща правна норма в действащото законодателство, която да регламентира същата. Поддържа също така, че подобно условие в настоящия казус не е налице, тъй като договора попада в обхвата на Закон за потребителския кредит (ЗПК). Разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК, в сила от 23 юли 2014 г. визира, че годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означава, че ГПР не следва да надхвърля величина от 50.00%. Твърди още,че в настоящия случай, това нормативно заложено правило е напълно изпълнено, тъй като определения в договора ГПР в размер на 16.41% е дори в пъти по-малък от законодопустимия. Позовава се на решения No 369 от 25.10.19 на Пазарджишкият окръжен съд постановено по ВГД N o 525/2019г.,решение №56 от 25.05.2018 на Шуменския окръжен съд постановени по в.гр.д. № 41 от 2018 г. ,решение № 152 от 17.10.2019 г. по в. гр. д. № 247 / 2019 г. на Окръжен съд – Търговище и решение № 260246 от 25.11.2020 г. по гр. д. № 3669/2019 г. на Районен съд — гр. Пазарджи к.
Предлага окръжният съд да потвърди обжалваното решение.
4
Смолянският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на жалбоподателя, становището в писмения отговор на въззиваемия, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищците в качеството на наследници на починалия на 01.11.2018година кредитополучател Н. К. излагат фактически твърдения, че между техния баща и ответното дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е сключен договор за потребителски кредит PLUS 12**** на 15.03.2016година, по силата на който кредидодателят е предоставил на кредитополучателя сума в размер на 8000 лева, за срок от пет години, платим за срок от 60 месечни погасителни вноски, всяка по 318.05лева, с годишен процент на разходите 39.60% и лихвен процент в размер на 31.95% и обща стойност на плащанията 19083лева.Твърдят също,че месечните погасителни вноски са плащани редовно от починалия до смъртта му, до която дата е внесъл 30 месечни вноски на обща стойност 9 541.50 лева. Твърдят още, че след смъртта на Н. К. погасяването на вноските е преустановено от наследниците, тъй като кредита е обезпечен със застраховка живот и остатъкът от кредита е погасен от застрахователя на кредитора. Излагат твърдения, че договора е сключен в нарушение на чл.10,ал.1 Закона за потребителския кредит касателно шрифта на договора, поддържана е неговата недействителност поради неспазване изискванията на чл.11ал.1т.10 ЗПК, с твърдения за липса на ясно разписана методика на формиране ГПР, както и непосочване компонентите на формираната общо дължима сума 19 083.00лева, както и неяснота дали в сумата е включена застраховката.
Претендирано е прогласяване недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл.22във вр.с чл.10,ал.1 и чл.11 ал.1 т.10 и 11 ЗПК, както и се иска осъждане на заемодателя да заплати на наследниците на кредитополучателя 7 774.65лева, представляваща недължимо платена сума за погасяване на кредит по процесния договор за потребителски паричен кредит, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане.
Ответникът е оспорил активната легитимация на ищците, тъй като договорът за потребителски кредит е сключен с оглед личността на потребителя и 5 излага пространни твърдения относно неоснователността на твърдените с исковата молба обстоятелства.
Съдът установи следното:
Няма спор по делото, че между наследодателя на ищците и ответника по делото съществува облигационна връзка, по силата на която е сключен договор за потребителски кредит PLUS2**** от 15.03.2016година и кредитополучателят Н. К. е получил потребителски паричен кредит в размер на сумата 8000 лева, за срок от пет години – в размер на 60 месечни погасителни вноски, всяка в размер на сума 318.05лева, с годишен процент на разходите 39.60% и лихвен процент в размер на 31.95% и обща стойност на плащанията 19 083лева.
Към договора за кредит за покупка на стоки или услуги е приложен сертификат PLUS2****, в който е отразено, че застрахователите "К.
Животозастраховане, Клон България" и "К. Общо застраховане, клон България" срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат съгласно Общи условия на застраховка "Защита на плащанията".
Издаденият сертификат не представлява застрахователна полица, нито може да бъде разглеждан като друг писмен документ, доказващ сключването на застрахователен договор, тъй като не е подписан от представител на посочените застрахователи "К. Животозастраховане, Клон България" и "К.
Общо застраховане, клон България, а носи само подписите на кредитополучателя и на представител на кредитора по договора за потребителски кредит, но в хода на разглеждане делото не е оспорен.
Разпечатката съдържа 31 от 118 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b31ba51-087d-45ee-ac57-132029cffa74