Решение № 210 от 10.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Велико Търново, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500294 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 63/ 15.03.2024г. по гр. д. №205/23г. ОС- Габрово е признал за установено на осн. чл. 422 от ГПК, по отношение на В. В. В., ЕГН:**********, с адрес с. Душево, общ. Севлиево, **********, представляван по делото от особения представител адв. С. К.- ГАК, че по Договор за кредит за текущо потребление от 04.06.2021г. дължи на “Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ********, сумата 32721.44 лева /тридесет и две хиляди седемстотин двадесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/ главница, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2023 година до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 35/25.01.2023г. по ч. гр. д. № 78/2023г. на Севлиевски РС, на осн. чл. 422 от ГПК.

Със същото решение съдът е отхвърли иска на “Банка ДСК” АД, ЕИК121830616 против В. В. В., ЕГН **********, с правно основание чл. 422 от ГПК в частта му досежно установяване съществуването на вземане за главница в размер над 32 721.44 лева до пълния предявен размер от 35 531.93 лева, както и за сумата 1711,99 лева- договорна лихва за периода от 08.11.2021г. до 11.10.2022г.; сумата 105,79 лева- лихва за забава от 08.12.2021г. до 11.10.2022г.; сумата 938,06 лева- законна лихва за периода от 12.10.2022г. до 20.01.2023г. и сумата 120 лева- разходи по изискуем кредит, за които е 1 издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 35/25.01.2023г. по ч. гр. д. № 78/2023г. на Севлиевски РС, като неоснователен и недоказан.

Присъдени са и разноски.

Въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част, като необосновано и незаконосъобразно, е подадена от „Банка ДСК“ АД, чрез юристконсулт И.. Изразява се несъгласие с извода на съда, че поради неспазване на формата изискуема по чл. 10 ЗПК за размер на шрифта на Приложение №1-погасителен план и ГПР /с размер 10,5 pt/ и Приложение 3такси по кредити за текущо потребление /с размер 9 pt./, е налице недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК. Сочи се, че Договора за кредит от 04.06.2021г., общите условия към него, промоционалните условия за ползване, заявка за ползване на преференциален лихвен процент, декларацията за предоставяне на преддоговорна информация и искането за потребителски кредит са отпечатани със серифен шрифт "Times New Roman" с размер 12 pt. Първата инстанция не преценила съществеността на нарушението, дали в конкретния случай потребителят е бил затруднен да разбере задължението си, обстоятелството, че Директива 2008/48/ЕО не изисква всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12. Съдът неправилно приложил чл.

22 ЗПК и премахнал правото на банката да получи лихвите и разноските дължими съгласно договора, въпреки че самият договор за кредит отговаря на чл. 10 ЗПК. Неоснователно било прието, че погасителния план сам по себе си обуславя възникването на претендираните лихви, след като размера и дължимостта им произтича от Договора за кредит и общите условия към него.

Лихвената надбавка върху просрочената главница, претенцията за която също е отхвърлена, била дължима на осн. чл. 18 от общите условия , без да се включва в погасителния план.

Претендира се решението да се отмени в обжалваната част и да се присъдят разноски.

Насрещна въззивна жалба против решението в осъдителната част, е подадена от особения представител на В. В. В.- адв. С. К. от АК- Габрово. В същата се твърди, че по делото не били представени доказателства за влизането в сила на Договор за кредит от 04.06.2021г., предпоставките за което са предвидени в т. 19 и т. 20 от същия, както и за предварителното одобрение от кредитодателя, което изключвало основателността на главния иск за главницата, оттук и акцесорните претенции за лихви и разноски. Ищеца не доказал усвояването на кредита от ответника по иска- представените доказателства за усвояване на сумата по главницата от кредитополучателя изхождали единствено от банката, без да имат достоверна дата, подпис или друг вид волеизявление на кредитополучателя.

Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част, с която е признато за установено, че В. В. В. дължи на ищеца сумата от 32 721,44 лв.

2 ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.01.2023г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 4 120,29 лв., като се остави без уважение предявения иск изцяло.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото и възраженията в двете жалби, намира следното от фактическа и правна страна:

Правилно първата инстанция е приела за безспорно установено, че между страните по делото е сключен с Договор за кредит за текущо потребление от 04.06.2021г., като с превода на сумата от 35 000 лева по сметка BG76STSA93000027****** с титуляр В. В. В., „Банка ДСК” АД е изпълнила задължението си по договора /заключението на съдебно- счетоводната експертиза, прието като като доказателство и неоспорено от страните/.

Правилно е установено, че считано от 08.12.2021г. кредитополучателят В. В.

В. е преустановил плащането на погасителни вноски по кредита и е изпаднал в забава, продължила повече от 90 дни, което съгласно т.16.2 от Общите условия към Договора за кредит от 04.06.2021г. е обективна предпоставка за предсрочна изискуемост на целия непогасен остатък от главницата. Правилно е прието, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена на длъжника В.

В. В. с Покана- уведомление изх. № 0090- 20- 1347/01.08.2022г. на „Банка ДСК”, връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

За да уважи само частично за главница предявеният иск и да отхвърли същият за договорна лихва, лихва за забава, законна лихва и разходи по изискуем кредит, първата инстанция е приела, че сключеният Договор за кредит за текущо потребление от 04.06.2021г. е недействителен, поради което на осн. чл. 23 от ЗПК ответникът дължи само връщане на чистата стойност на кредита. Според съдът недействителността е само в резултат от формалното нарушение чл. 10 ал.1 и на чл. 11 ал.1 т.11 от ЗПК - погасителния план и ГПР от 04.06.2021г. са отпечатани със серифен шрифт "Times New Roman" с размер- 10,5 pt, а Тарифата за такси по кредити за текущо потребление е отпечатана със серифен шрифт "Times New Roman" с размер 9 pt.

Въззивната инстанция не споделя гореизложеният извод на ОСГаброво, че отпечатването единствено на погасителния план и ГПР от 04.06.2021г. със серифен шрифт "Times New Roman" с размер- 10,5 pt, е такова нарушение на чл. 10 ал. 1 ЗПК , което води до недействителност на договора за кредит, отпечатан със серифен шрифт "Times New Roman" с размер 12 pt в съответствие с законовото изискване за шрифт.

Погасителният план не е компонент от договора за банков кредит, а неговата функция е информационна, както и на Тарифата за таксите събирани от банката. Дори липсата на погасителен план не води до недействителност на договора- съгласно извършеното от СЕС тълкуване на Директива 2008/48/ЕО , която в чл.10 § 2 б. "и" и § 3 предвижда, че само при погасяване на главницата и наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план.

Изискването за шрифта е гаранция, че потребителите ще могат да 3 прочетат и разберат съдържанието на договора, като в решение по дело С42/15 и в решение по дело С-331/18 СЕС е изяснил, че погасителният план не е задължителен реквизит на договора за кредит, а представлява структурирана разбивка на погасителните вноски по кредита, размерите, периодите и броя на които следва да са посочени в договора. В случая при конкретна преценка на съставеният примерен погасителен план, е видно, че макар и на шрифт под 12 пункта, предвид цялостният стил на текста и цифрите, т о й е четлив и разбираем. В същият са посочени размера на полученият кредит, ГПР, броя месечни вноски, договорната лихва, които данни са конкретно, ясно и точно определени в самият договор за кредит. Размерът на месечните вноски е константна цифра- 380,71 лева и кредитополучателят е бил наясно с товазаплатил е няколко вноски, преди да спре погасяването на кредита. Въпреки, ч е при сключване на договора и усвояване на кредита лихвеният процент е уговорен като променлив, същият не е променян и е в размера посочен в договора за кредит- 5,55 % годишно, видно от данните по делото и заключението на съдебно- счетоводната експертиза.

Т.е. в самият договор, не само в погасителният план, са посочени броят, периодичността и падежната дата /8- мо число на месеца/ на погасителните вноски- размерът на отпуснатия и усвоен кредит е 35 000 лева, размерът на възнаградителната лихва при сключването му 5,55 % годишно , начинът на изплащане на кредита- на 120 месечни погасителни вноски, ГПР- 5,69%.

Видно от приетата по делото като доказателство съдебно- счетоводна експертиза, в която са извършени изчисления на ГПР по сключения договор, императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК е спазено. Налице е яснота и съгласие досежно всички съществени елементи на типичния договор за кредит, като при тълкуване на клаузите му се явява определяем размерът на месечните вноски. Видно от данните по делото сумата от 35 000 лева е преведена на 04.06.2021г. съгласно договора за кредит по сметка BG76STSA93000027****** с титуляр В. В. В., поради което въззивната жалба на особеният представител, че не е доказано усвояването на кредита от получателя му, е неоснователна. Факт е също, че до 08.11.2021г. кредитополучателят е заплащал погасителни вноски- заплатил е общо сумата 2278,56 лева / л. 113- закл. на вещото лице/, с която е покрил изцяло три месечни вноски от 380,71 лева и част от следващите четири. Считано от 08.12.2021г. кредитополучателят В. В. В. е преустановил плащането на погасителни вноски по кредита и е изпаднал в забава повече от 90 дни, което е обективна предпоставка за предсрочна изискуемост на целия непогасен остатък от главницата, като предсрочната изискуемост е обявена на 11.10.2022г. на длъжника, което е приел и първоинстанционният съд.

Съгласно т.16.3 от Общите условия към Договора за кредит от датата на изискуемост на кредита- на краен падеж (крайния срок за издължаване на кредита) или предсрочна, целият непогасен остатък от главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, до окончателното погасяване на задължението, включително и по принудителен ред. Видно от заключението 4 на вещото лице размерът на задължението на ответника е: дължима главница 33531.93 лева; 1711,99 лева договорна лихва за периода от 08.11.2021г.11.10.2022г /датата на предсрочната изискуемост/; 105.79 лева лихва за забава за периода 08.12.2021г.- 11.10.2022г.; 938,06 лева законна лихва за периода от 12.10.2022г.- 20.01.2023г.; 120 лева разходи по изискуем кредит, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 35/25.01.2023г. по ч. гр. д. № 78/2023г. РС- Севлиево.

Предвид гореизложеното решението на първата инстанция следва да се отмени в обжалваната от банката част и да се постанови друго, с което предявеният иск по чл. 422 ГПК изцяло да се уважи.

В частта, в която в диспозитива на решението си ОС- Габрово се е произнесъл по претенцията на банката за главницата, като е посочил, че претендираният й размер е 35 531,93 лева, решението следва да се обезсили като постановено плюс петитум /съдът е отхвърлил претенция за главница в размер на 2000 лева в повече от претендираната/, тъй като размера на главницата, който е претендиран в производството по чл. 422 ГПК и в заповедното производство е 33 531,93 лева, а не 35 531,93 лева.

Разноски: С оглед изхода на делото на банката следва да бъдат присъдени разноските за двете съдебни инстанции и за заповедното производство- 4836, 31 лева за производството пред ОС- Габрово, 933,10 лева за производството пред ВТАС /360 лева юристконсултско възнаграждение съгласно чл.25 ал.1 НЗПП, 500 лева за възнаграждение на особен представител, 73,71 лева ДТ/, 878,16 лева за заповедното производство /728,16 лева ДТ и 150 лева юристконсултско възнаграждение/.