Решение № 62 от 26.02.2021, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Благоевград , 26.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20201200501120 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от адв. З.Г. И., в качеството и на особен представител на Я. Б. Г., ЕГН 8709280058, от гр. Благоевград, срещу Решение № 6088 от 23.07.2020г., постановено по гр.д. № 1305/2019г. по описа на РС Благоевград.

С въззивната жалба срещу обжалваното решение са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на материалния закон.

Оспорват се изводите на първоинстационния съд, като се възразява че съдебният състав неправилно е приел в мотивите си към обжалвания съдебен акт, че исковата претенция е доказана по основание и размер, въз основа на събраните доказателства по делото.

Възразява се, че с исковата молба е претендирано вземане за ползвани но неплатени от ответника мобилни услуги, а в мотивите към съдебния си акт съдът излага твърдения за неплатени далекосъобщителни услуги. Навадени са доводи, че съдът не е съобразил че е налице несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като се възразява че съдът е постановил съдебния си акт при неустановена по делото фактическа обстановка. Сочи се, че по делото са представени Общи условия към сключения договор за лизинги, като освен това не става ясно за кой период се отнасят така представените общи 1 условия, а същите е следвало да бъдат неразделна част от сключения Договор за мобилни услуги № 61378../19.08.2015г.

Навадени са с въззивната жалба от особения представител на Я. Б. Г. възражения, че видно от представените по делото преписи от документите относими към казуса, същите са изписани с шрифт по- малък и от 10 пункта, но съдът неоснователно е приел в мотивите си към обжалваното решение, че това не е ограничило правата на ответника, въпреки че шрифта е неясен и нечетлив а е и в противоречие с изискванията на Комисията за регулиране на съобщенията към телекомуникационните/мобилни/ оператори от 15.01.2014г.

Възразява се с въззивната жалба, че първоинстанционният съда при липсва на доказателства за прекратяване на договора за мобилни услуги, неоснователно е приел че е налице неизпълнение от страна на потребителя за заплащането на всички лизингови вноски, на обща стойност 420.94лв. Отделно поддържа се с жалбата от особения представител на Я. Б.

Г., че при липса на Общи условия към сключения договор, абоната не е бил наясно за условията при които се сключва договора и за това какво е съдържанието на предоставената му мобилна услуга. В този смисъл наведено е възражение за това че клаузите на процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин/чл. 147 ал. 1 от ЗЗП/.

С въззивната жалба са навадени доводи, че за исковата си претенция мобилният оператор се е позовал на чл. 12 от ОУ, с която му е предоставена възможност в случай на неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на дължимите вноски, да се откаже от сключения договор и да го прекрати и да обяви неплатените месечни вноски за предсрочно изискуеми.

Възразява се, че клаузата на чл. 12 от ОУ е нищожна поради неравноправност и противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Исковата претенция е основана на клауза от договора за мобилни услуги сключен с клиента, въз основа на която договора е прекратен и поради това се претендира заплащането на всички лизингови вноски, чийто падеж не е настъпил. Възразява се освен това, че недопустимо е да се иска от абоната плащане на останалите лизингови вноски за мобилния апарат, който той няма да може да ползва, след като е прекратен договора за мобилни услуги, като такава уговорка също е неравноправна и противоречи на морала, поради което се явява и нищожна.

При изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното решение на РС Благоевград, като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, като необосновано от събраните доказателства, и да постанови ново решение с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК като недоказан и неоснователен.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от „Т.Б.” ЕАД, чрез адв. З.Й. Ц., с който се оспорва депозираната жалба и се иска от въззивния съд да остави същата без уважение.

Поддържа се с писмения отговор, че обжалваното първоинстационното решение е 2 допустимо, правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила и съобразено с материалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че за претендираното вземане на „Т.Б.” ЕАД, пред първоинстанционния съд е проведено пълно и главно доказване и същото е доказано по основание и размер.

Сочи се от ответника по жалбата, че понятието мобилни услуги по съдържание е идентично на далекосъобщителни услуги. Възразява се срещу доводите за наличието на противоречие относно обстоятелствата заявени с исковата молба и нейния петитум. Навадени са доводи и срещу оплакването, че при сключването на договора, потребителят не е бил запознат с Общите условия към сключения договор и не е бил наясно с клаузите на договора който подписва. Сочи се, че видно от представената пред съда Декларация- съгласие от 04.12.2015г., при сключването на Допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги, въззивникът е получил подписан от представителя на оператора екземпляр от Общите условия към сключения договор и с подписа е декларирал че е запознат с тяхното съдържание, като се е задължил да спазва клаузите на ОУ, приложими при действието на сключения между страните договор. По повод на оплакването за неспазване изискванията на големината на шрифта в подписаните от абоната документи се излагат съображения от пълномощникът на „Т.Б.” ЕАД, че от представените по делото заверени копия от документи, видно е че те са изготвени по начин, който ясно и безпротиворечиво дава възможност на страната да се запознае със съществените условия и съдържанието на подписаните от Я.Г. договори. Акцентира се, че в Закона за електронните съобщения, няма разпоредба, която да е аналогична на чл. 10 ал.1 от Закона за потребителския кредит, която да поставя изисквания към размера на шрифт при изготвяне на договорите за предоставяне на мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях.

С писмения отговор на въззивната жалба се излагат съображения от пълномощникът на въззиваемото дружество, че от събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установява по несъмнен начин, че дружеството ищец е изпълнило задълженията си за предоставяне на достъп до мобилната си наземна съобщителна мрежа, а от друга страна се установява, че ответника Я. Б. Г. не е изпълнил задължението си за плащане на цената на предоставените му потребителски услуги и лизингови вноски.

С писмения отговор на жалбата се излагат съображения, че следва да се прави разлика между уговорката съдържаща се в чл. 12 от ОУ към договор за лизинг за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски и разпоредбата на чл. 10 от ОУ- за разваляне на договор за лизинг. С издаването на последната фактура за плащане и с изтичане на срока за доброволно плащане на задълженията, включени в нея, се счита за обявена и предсрочната изискуемост на останалите лизингови вноски до пълното изплащане на цената на предоставените вещи. Съгласно чл. 26 изр. последно от ОУ на „Т.Б.” ЕАД, приложими към 3 процесния договор, получаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Отделно сочи се в писмения отговор на жалбата, че в настоящия казус, към датата на образуването на заповедното производство/09.11.2018г./, срока на договора за лизинг е изтекъл и падежът на всяка лизингова вноска съгласно него е настъпил. Въззивникът Я. Б. Г. е декларирал обстоятелството, че съответната вещ му е предадена в необходимите вид и качество и се намира в негово държане. Няма представени по делото доказателства същият да е върнал вещта на лизингодателя.

Поради изложеното с писмения отговор на въззивната жалба се иска от съда, да потвърди обжалваното решение на РС Благоевград, с което предявения иск е бил уважен като основателен, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за който е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната съдебна инстанция.

Писменият отговор от насрещната страна по въззивната жалба е своевременно депозиран пред съда, от надлежна страна, като изложените с него съображения следва да бъдат обсъдени от въззивния съд при постановяването на решението.

В пледоариите си при устните състезания пред настоящата въззивна инстанция, особеният представител на жалбоподателя- адв. И., поддържа оплакванията изведени с въззивната жалба по делото, като иска от съда да отметни обжалваното решение на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно, при съображенията изложени в нея.

От въззиваемото дружество- „Т.Б.” ЕАД, чрез пълномощника му- адв. З.Ц., е постъпила молба – становище, в която подробно са развити съображенията, посочени в отговора на въззивната жалба, като се иска от въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и обосновано.

Пред въззивната съдебна инстанция не са събирани доказателства.

За да се произнесе по въззивната жалба в рамките на правораздавателната си компетентност, въззивната инстанция съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба депозирана от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „..”, ж.к. „.. 4”, .., сграда № 6, чрез пълномощника адвокат З.Й. Ц.- САК, срещу Я. Б. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Благоевград, бул. „..” № 2, вх. Г, ет. 1, ап. 2, въз основа на предявени обективно и 4 кумулативно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 432 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Иска се от съда да признае за установено съществуването на вземане, предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2744/2018г. пo описа на РС Благоевград, по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника- Я. Б. Г., ЕГН **********, в размер на 420,94лв., представляваща общ сбор на суми, съгласно Фактура № 724276../01.07.2016г., Фактура № 724413../01.08.2016г. и Фактура № 7246811625/01.10.2016г., дължими, както следва:

-140,61 лева– дължима сума за такси и ползвани услуги, на основание Договор за мобилни услуги № 613784843 от 19.08.2015г., изменен с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № 010717.. от 04.12.2015г., за периода от 01.06.2016г. до 31.07.2016г.;

-280,33лева– дължима сума за лизингови вноски за мобилно устройство „Apple iPhone” 6S 16Gb Rose Gold, предоставено при условията на Договор за лизинг от 04.12.2015г., от която 32,98 лева– две лизингови вноски, начислени заедно със сметките за номер .., за периода от 01.06.2016г. до 31.07.2016г. и 247,35 лева– петнадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски.

Претендира се присъждане на законната лихва върху сумата от 420,94лева, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда /09.11.2018г./ до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски в полза на „Т.Б.” EAД присъдените в полза на дружеството в заповедното пpoизвoдcтвo в общ размер на 385,00лева, oт които 25,00лв.- внесена държавна такса и 360,00лв.– изцяло изплатено адвокатско възнаграждение, както и всички направени oт ищеца разноски пред първата съдебна инстанция, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 25,00 лева и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на 360,00 лева с включен ДДC.