Определение № 1014 от 30.05.2019, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1014 30.05.2019 г. Град Бургас

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав На тридесети май през две хиляди и деветнадесета година В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

2. ТАНЯ ЕВТИМОВА като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело №633 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №184 от 22.10.2018г. по гр.д.№710/15г. на РС- Несебър, е извършена делба на недвижими имоти, както следва:

1. Изнесени са на публична продан допуснатите до делба недвижими имоти: североизточен близнак от изградената двуетажна жилищна сграда в УПИ V-229 в кв.9 по плана на гр. Несебър, на площ от 59 кв. м., представляващ към момента част от жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Несебър, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Несебър, ведно с обект с идентификатор № *** по КККР на гр. Несебър, представляващ преддверие и навес над външна чешма, неразделна част от североизточния близнак, с пазарна стойност 418 901 лв., като е разпоредено действително получената при публичната продан сума да се разпредели по равно /по 1/3 ид.ч./ между съделителите К.П.А., Тинка п.Г. и С.П.З..

2.

Съделителката Г. е осъдена да заплати на съделителя А. на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата от 17 519 лв., равняваща се на дела ѝ в съсобствеността, представляваща 1/3 част от стойността на извършените подобрения в описания по-горе имот, като искът е отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 60 000 лв.

3. Отхвърлена е претенцията по сметки на К. Йатов против С.З. за сумата от

60 000 лв., равняваща се на дела ѝ в съсобствеността, представляваща 1/3 част от стойността на извършените подобрения в описания по-горе имот.

4. Съделителят А. е осъден да заплаща на съделителката З., на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, сумата от по 691 лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 1/3 част от гореописания имот, считано от влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата.

5. Отхвърлена е претенцията по сметки, предявена от Тинка Г. срещу К.А., с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за периода 12.03.2016г.- 12.03.2018г., за лишаване от ползване на описаните по-горе съсобствени имоти.

6. Съделителят А. е осъден да заплати по сметка на Районен съд Несебър сумата от 5585,35 лв. - държавна такса за производството по съдебна делба, както и сумата от 4099,24 лв. - общо дължими държавни такси върху отхвърлената част от претенциите по сметки .

7. Съделителката Г. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд Несебър сумата от 5585,35 лв. - държавна такса за производството по съдебна делба, както и сумата от 820,76 лв. - общо дължими държавни такси върху отхвърлената нейна претенция по сметки спрямо А., както и за уважената част от претенцията на А. спрямо нея.

8. Съделителката З. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд Несебър сумата от 5585,35 лв. - държавна такса за производството по съдебна делба.

9. Съделителят А. е осъден да заплати на основание чл. 355, изр. 2 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на съделителката З., сумата от 1610 лв., представляваща разноски по присъединените в производството по съдебна делба претенции по сметки, от които 100 лв. - депозит за вещо лице и 1510 лв. - възнаграждение за един адвокат.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№9816/23.11.18г. по описа на НРС, подадена от адв.Т. и адв.Р. като пълномощници на К.П.А.. По нея първоначално е образувано в.гр.д.№303/19г. по описа на БОС, което е било прекратено и върнато на НРС по реда на чл.80, ал.9 ПАС.

Тази жалба е предмет и на настоящото производство- в.гр.д.№633/19г. по описа на БОС.

С въззивната жалба съделителят А. е обжалвал решението по извършване на делбата в частта, с която са били отхвърлени частично претенциите му по сметки спрямо З. и Г., в частта, с която съдът е приел, че пазарната оценка на делбените имоти е 418 901 лв., както и в частта, с която е била уважена претенция по по чл.344, ал.2 от ГПК на С.З..

Жалбоподателят е посочил, че в обжалваните от него части решението е неправилно, понеже било постановено в нарушение на процесуалноправни и материалноправни норми. Съдът не обсъдил в цялост събраните писмени и гласни доказателства, не изследвал внимателно и в цялост направените от страните твърдения, възражения, както и приетите по делото експертизи, поради което достигнал до погрешни изводи. Съдът достигнал до изводи, неподкрепени от събраните в процеса доказателства. Същевременно съдът приложил неправилно процесуални и материално- правни норми.

По отношение на претенцията по сметки спрямо Тинка Г. се сочи, че съдът неправилно, в нарушение на процесуалните правила приел СТЕ в с.з. на 3.10.18г., а по-късно обосновал изводите си върху нейните констатации, че извършените от А. подобрения са на стойност 52 557 лв., макар страната да е оспорила същата като непълна, противоречива и неясна. Твърди се, че вещото лице е отговорило на поставените му въпроси по толкова противоречив, неясен и непълен начин, че всъщност липсвали мотивирани отговори на поставените въпроси. Поради липса на оценка на част от подобренията съдът достигнал до неправилен извод за частична неоснователност на претенцията по сметки спрямо съделителката Г..

По отношение на претенцията по сметки спрямо С.З. се сочи, че съдът погрешно възприел и тълкувал събраните доказателства. Направен е анализ на доказателствата и е изведен извод, че следва да се приеме, че началния момент, от който е започнала да тече давността за погасяване на претенцията му спрямо З. е 20.08.2015г., тъй като до началото на процеса А. своил процесната сграда и противопоставял правото си на собственост на останалите страни в процеса, а признал някакви права на останалите страни едва след започването на процеса. Намира, че поради това съдът неправилно отхвърлил претенцията му спрямо З. като погасена по давност.

Изложени са съображения за неправилност на изводите на съда и по отношение на претенцията по чл.344, ал.2 ГПК.

На последно място са въведени оплаквания срещу пазарната оценка на имота- 418 901 лв., посочена от в.л.Щерев при повторната експертиза. Сочи, че въз основа на тази оценка се определят дължимите държавни такси, което обосновавало правен интерес на въззивника да обжалва решението в тази му част. Счита, че следва да бъде възприета оценката, дадена от в.л. по първата СТЕ- 301 400 лв. Въведено е оплакване, че вещото лице не е извършило задълбочено проучване на делото, поради което не разграничило задачата да извърши оценка единствено на североизточния близнак. Допусната била и грешка при изчисляването на площта на имота, която довела и до погрешно изчисляване на пазарната му стойност.

Моли решението да бъде отменено в обжалваните части, като вместо него да се постанови ново, с което претенциите му по сметки спрямо останалите съделители бъдат уважени изцяло, решението да бъде изменено в частта, с която е определена пазарната стойност на имота 418 901 лв., като се приеме, че тя е в размер на 301 400 лв.

Направено е доказателствено искане за допускане на нова експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в молбата, с която са предявени претенциите по сметки и съдържащите се в доклада на съда от 14.05.2018г.

С разпореждане №2748 от

26.11.2018г. РС- Несебър е върнал въззивната жалба в частта относно уважената претенция по чл.344, ал.2 ГПК на С.З. спрямо К.А.. Разпореждането е било връчено на процесуалния представител на въззивника на 20.12.2018г. и е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано. По тази причина в настоящия проекто- доклад не следва да се включват оплакванията на въззивника по претенцията по чл.344, ал.2 ГПК и възраженията срещу тях.

Следователно предмета на въззивното производство включва тази част от решението на НРС, с която са отхвърлени частично претенциите по сметки за извършени подобрения на А. против Г. и З., както пазарната оценка на делбения имот. В останалата, необжалвана част решението е влязло в сила.

Тъй като се констатира, че на

30.01.2019г., в хода на администриране на въззивната жалба /в срока за отговор/ е починала въззиваемата Тинка Г., то във въззивното производство следва да се конституират като въззиваеми нейните наследници- съпругът Н.Т.Г. и дъщерята Е.Н.Г.

/виж удостоверение за наследници- л.21 от в.гр.д.№303/19г. по описа на БОС/.

Същите са депозирали писмен отговор /вх.№1413 от 20.02.2019г./ л.20 от в.гр.д.№303/19г. на БОС, с който са поискали да бъдат конституирани като въззиваеми, а по същество са оспорили жалбата като неоснователна. Двамата намират обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано, поради което намират, че следва да бъде потвърдено. Считат, че експертизата относно подобренията е мотивирана и въпреки, че не е в тяхна полза, не прави решението порочно. Намират, че пазарната цена на имота е правилна и законосъобразна и няма основание да се иска приемането на по-ниска такава с повече от 100 000 лв.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от С.П.З.. Същата моли жалбата да се остави без уважение, а решението да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Намира за неоснователни оплакванията в жалбата, че съдът е възприел и тълкувал доказателствата по делото погрешно. Според нея от събраните доказателства се установява къде е живял въззивника в определени периоди. Намира за безспорно обстоятелството, че въззивникът е водил и поддържал срещу въззиваемите друго дело за делба на същия имот в периода от 2001г. до 2011г. /гр.д.№253/2001г. по описа на НРС/, като по този начин признал недвусмислено, че от 2001г. и досега за него имотът е бил съсобствен на страните, при дялове от по 1/3 ид.ч. за всеки от тях. Развити са подробни съображения в подкрепа на становището на въззиваемата З., че същата никога не е губила правото си на собственост върху имота, като в периода от 2001г. до 2015г. е заплащала данъците върху имота /както и Тинка Г./, както и за това, че претенцията по сметки е погасена по давност, поради което правилно и законосъобразно е била отхвърлена спрямо нея. Въззиваемата категорично възразява срещу първата оценка, определила пазарна цена на имота 301 400 лв., като намира същата за безобразно занижена. Счита, че определената от в.л.Щерев пазарна оценка е правилна, изхождаща от реалните цени на конкретно продадени имоти и не включва стойността на южния близнак. Заключението на последния е компетентно, пълно и обосновано. Затова счита, че като е обосновал изводите си на това заключение съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороци досежно пазарната оценка на имота. Развити са съображения.

Въззиваемата З. оспорва доказателственото искане на въззивника, като намира, че същото е преклудирано на основание чл.266, ал.1 ГПК. Представя 9 бр. писмени доказателства по опис /л.26-34 от в.гр.д.№303/19г. на БОС/ във връзка с твърденията си, че е плащала данък за процесния имот.

След като делото е върнато на районния съд, по него е постъпило „Изменение на писмен отговор“ /вх.№2594 от 3.04.2019г. , л.9-11 от настоящото дело/, подадено от Н. и Е. Граматикови. На първо място същите сочат, че не са били запознати с водените от наследодателката им дела и са открили материалите по гр.д.№710/15г. след подаването на отговора, поради което правят и съответното изменение. Считат, че експертизата на в.л.Щерев не може да се използва за определяне на държавната такса по делото, тъй като в пазарната цена на процесния имот била включена и стойността на южния близнак, поради което намират, че пазарната цена е удвоена. На следващо място двамата считат, че задълженията на наследодателката им Тинка Г. спрямо К.А. за 17519 лв., както и за държавна такса в размер на 820,76 лв. върху отхвърлената претенция по сметки /120 лв./ и уважената част от претенцията на А. спрямо нея /700,76 лв./ са нейни лични, поради което според тях те се погасяват с нейната смърт. Въвеждат твърдения за погасяване по давност претенцията на въззивника Айтос за извършени подобрения, като сочат, че са встъпили във владение на имота едва след смъртта на наследодателката си и не следва да носят отговорност за нейни минали действия и претенции. Сочат още, че процесните подобрения са остойностени от експертизата само по твърдения на А., без да са представени разходооправдателни документи, фактури или касови бонове, което пораждало основателно съмнение дали подобренията са извършени от А. или от неговите многобройни строителни фирми, в които има участие, още повече, че като адрес на фирмената си дейност същия е посочил именно адреса на процесния имот. Изложени са и доводи, че при необходимост от неотложен ремонт на процесната къща като паметник на културата е следвало да инициират производство по чл.72 и 73 от ЗКН, като получат известие от комисия, назначена от кмета на общината, която да установи състоянието на недвижимата културна ценност, вида и обема на необходимите укрепителни и др. дейности. Подобно известие до тяхната наследодателка в случая нямало, макар предвид обстоятелството, че Г. плащала редовно данъците си в Общината, адреса ѝ бил известен на общинската администрация. Освен това А. не притежавал съгласуван инвестиционен проект с НИНКН, както и покана до съсобствениците за искания ремонт. Претендираните от А. подобрения представлявали изграждане на лятна кухня в двора на къщата, която никога не била съществувала към оригиналната къща, нова баня, смяна на мокети, подове и др. СМР, които според тях нямат нищо общо с естеството на необходим ремонт, понеже не са разноски по запазване на субстанцията на вещта. Изтъкват, че тези самоволно предприети действия не само не увеличавали стойността на имота- паметник на културата, но и увреждали интереса на останалите съсобственици, като е даден конкретен пример с подменените греди на външната облицовка на къщата. Заявяват, че не приемат претендираните от А. разходи като необходими или полезни разноски за запазване автентичния вид на къщата- паметник на културата и искат погасяването им по давност, понеже били направени през 2011г., а давността им изтекла през 2016г. Считат, че не дължат и начислената държавна такса от 120 лв., понеже същата била в резултат на лично решение на наследодателката им, която поискала обезщетение от 3000 лв. за лишаване от ползване на процесния имот и не следвало да премине в тяхното наследство. С оглед гореизложените причини считат, че сумата от 18339,76 лв. по гр.д.№710/15г. е била погасена със смъртта на наследодателката.