Решение № 8902 от 14.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8902 гр. С-я, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С-ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110127350 по описа за 2025 година

Предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно и 2 субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено Г. В. П., Г. Н. П. и В. Г. П. (конституиран с допълнителна молба с вх. № 183765/27.05.2025 г.) при квоти 4/6 за Г. П., 1/6 за Г. П. и 1/6 за В. П. да заплатят следните суми за топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. С-я, ж.к.

Белите брези, бл. 10, вх. А, ап. 2, абонатен № 255564:

1. Г. В. П. – 4091.82 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и 491.26 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 05.02.2025 г., както и суми за дялово разпределение: 69.83 лева главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и 15.02 лева лихва за периода от 16.07.2022 г. до 05.02.2025 г.;

2. Г. Н. П. – 20.53 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,

3. В. Г. П. – 1022.95 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и 122.81 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 05.02.2025 г., както и суми за дялово разпределение: 17.45 лева главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и 3.75 лева лихва за периода от 16.07.2022 г. до 05.02.2025 г.

За тези суми е издадена заповед № 7268/11.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение, като ищецът сочи, че лицето Г. Н. П. е извършила частично плащане в размер на 1198.67 лева по неговата сметка, като горепосочената сума се явява остатък от непогасената главница.

1

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ОУ за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като клиентите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, извършвано от „Т-м с-с“ ЕООД. Ищецът твърди, че са издадени изравнителни сметки, от които е видно, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Г. В. П. и В. Г. П., чрез особения си представител, са подали отговор на исковата молба.

Ответникът Г. Н. П. не е депозирала отговор в законоустановения срок.

Ответникът Г. П. оспорва исковете като недоказани, необосновани и неоснователни.

Заявява, че исковата молба е нередовна, подадено от лице без представителна власт, както и че не са представени писмени доказателства, посочени в т. 7 и 12 на доказателствените искания в исковата молба, също, че някои от писмените 3 доказателства не били годни доказателствени средства. На тези основание моли производството да бъде прекратено.

Твърди, че не е налице валидно облигационно правоотношение, потреблението на топлинна енергия не се е състояло, поради което не е възникнало валидно задължение за сумата в общ размер на 4091.82 лева. Излага, че изчислението на потребената топлоенергия не е законосъобразно. Сочи, че тъй като главният иск не е доказан, акцесорният по чл. 86 ЗЗД за сумата 491.26 лева също не следва да се уважава. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски. Ответникът В. П. твърди, че искът е процесуално недопустим поради това, че срещу него претенцията била заявена едва на 27.05.2025 г., т.е. след изтичане на указания с Разпореждане № 60185 от 10.04.2025 г. срок. Настоящият съдебен състав следва да отбележи, че според ЕИСС съобщението с посоченото разпореждане е връчена но 20.05.2025 г., следователно срокът за конституиране на ответника В. П. е спазен. Оспорва иска като неоснователен, тъй като той не бил собственик на процесния имот, съответно клиент на топлинното дружество, такива били Лиляна Н. П.а и Г. В. П.. Сочи, че след смъртта на Лиляна П.а дружеството-ищец е продължило да доставя топлоенергия на Г. П. като единствен ползвател на имота. Излага, че наследниците биха носили разделна отговорност съобразно наследствените си дялове само ако задълженията по партидата били възникнали приживе на наследодателя Лиляна П.а, но те възникнали след това, като тя починала на 17.03.2014 г. Отбелязва още, че не е живял в този имот, съответно не е ползвал услуги, предоставяни от ищеца. Прави възражение за погасяване на част от задължението по давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

По съществото на делото съдът намира следното:

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл.422 ГПК чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за 2 продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По делото е установено, че процесният имот е бил топл-циран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода м.01.2012 г. – 17.07.2012 г.) и на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Въз основа на правната разпоредба в трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС, следва да се приеме, че облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

Следва да се посочи, че тази уредба съответства на правото на ЕС, което посочено в задължителната практика на СЕС – Решение от 5.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17.

1)

Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.

2)

Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се 3 тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Видно от представеното по делото писмени доказателства на л. от 14 до 18 е , че ответниците са съсобственици на процесния имот при приетите квоти 4/6 Г. П. и по 1/6 за останалите. Без значение, кой фактически ползва имота, това има значение във вътрешните отношения, по отношение на доставчика всеки съсобственик отговаря до своята квота в съсобствеността.

Следователно, ответникът се явяват потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл.150, ал.2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.