Решение № 3815 от 17.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3815 гр. София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Михаил Стоянов като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100504479 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба от 06.03.2023 год. на длъжника Л. Ц. М. срещу отказ от 17.01.2023 год. на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, по изпълнително дело №20228380405216, да бъде прекратено изпълнителното производство.

Жалбоподателят поддържа, че от данните по делото било видно, че взискателят „Т.С.“ ЕАД бил поискал и му били издадени съответно на 09.06.2021 год. и на 13.07.2021 год. 2 бр. изпълнителни листа, въз основа на решението от 22.10.2019 год., постановено по гр.дело №60290/2017 год. по описа на СРС, ГО, 77 с-в. Следователно в случая се касаело за злоупотреба с права в изпълнителното производство. – чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 3 ГПК. Според взискателя можело да се издават множество изпълнителни листа и да се образуват толкова изпълнителни производство, за да се „наказва“ потребителят с допълнителна финансова тежест, като отговорността за това била на съда.

Взискателят „Т.С.“ ЕАД счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Поддържа, че твърденията на длъжника, че били издадени два изпълнителни листа въз основа на едно и също решение били неверни. Задълженията по двата изпълнителни листа били различни, поради което и не била налице злоупотреба с права.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна. Липсвали предвидените в закона предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство, като съдебният изпълнител не бил компетентен да се произнесе по възникналия спор, касаещ издадения изпълнителен лист и 1 направеното искане за неговата „отмяна“. В полза на взискателя били издадени 2 бр. изпълнителни листа, в които съдът бил означил коя част от решението подлежи на обжалване.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнително дело №20228380405216 по описа на на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, е било образувано по молба от 14.09.2022 год. на „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 13.07.2021 год., издаден въз основа на решение от 22.10.2019 год. по гр.дело №60290/2017 год. по описа на СРС, ГО, 77 с-в и решение от 22.03.2021 год. по гр.дело №797/2020 год. по описа на СГС, срещу Л. Ц. М. за следните суми: 661.25 лв. – разноски в исковото производство, 86.68 лв. – разноски в заповедното производство и 100 лв. – разноски във въззивното производство.

На 09.12.2022 год. на длъжника е била връчена покана за доброволно изпълнение.

На 04.01.2023 год. длъжникът е подал молба до частния съдебен изпълнител, с която е поискал изпълнителното производство да бъде спряно/прекратено, тъй като въз основа на решението по гр.дело №60290/2017 год. по описа на СРС, ГО, 77 с-в, вече е бил издаден изпълнителен лист на 09.06.2021 год.

Искането на длъжника е било оставено без уважение с обжалваното постановление, наименовано „разпореждане“ от 17.01.2023 год. /което му е било надлежно съобщено на 17.02.2023 год./, поради това, че няма основания за прекратяване на изпълнителното производство и частният съдебен изпълнител не е материалноправно компетентен да се произнесе по възникналия спор.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване акт по чл.

435, ал. 2, т. 6 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично и изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Само настъпването на някоя от законоустановените хипотези освобождава съдебния изпълнител от служебните му задължения по отношение на взискателя. Без да е констатирал такова основание, органът по изпълнението няма свободата да го преустанови.

В разглеждания случай длъжникът не се позовава на нито едно от установените в горепосочената норма основания за прекратяване на изпълнителното производство.

Съдебният изпълнител дължи изпълнение на изпълнителния лист, като същият няма правомощия да осъществява преценка относно предпоставките за издаването му. Подобна проверка не може да бъде извършвана и от съда в рамките на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, още по-малко той може да извършва контрол за законосъобразност по отношение на съдебни актове. До обезсилване на изпълнителния лист 2 действията на изпълнителния орган са процесуално законосъобразни, така че длъжникът е длъжен да им се подчини /изпълнителният лист се обезсилва, когато признато с него право за принудително изпълнение се окаже, че не е съществувало или пък впоследствие се погаси – виж чл. 433, ал. 1, т. 3, 4 и 7 ГПК/.

На следващо място следва да се посочи, че основанията за спиране на изпълнителното производство са императивно определени в закона – чл. 432, ал. 1 ГПК, чл. 454 ГПК, чл. 638, ал. 1 ТЗ – при спор относно законността на изпълнителния процес, смърт или недееспособност на страна в изпълнителния процес, очаквано доброволно изпълнение и откриване на производство за несъстоятелност по отношение на длъжника-търговец.

Спирането настъпва съответно: 1/ по силата на закона; 2/ по разпореждане на съда; 3/ по искане на взискателя и 4/ с постановление на съдебния изпълнител – в случая на чл. 454 ГПК.

В частност длъжникът не се позовава на нито едно от предвидените в закона основания за спиране.

В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че обжалваният отказ на частния съдебен изпълнител се явява законосъобразен, поради което и жалбата на длъжника Л. Ц. М. следва да бъде оставена без уважение.

При това положение искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението, основано на нормата на чл. 438 ГПК, се явява неоснователно.

Предвид изложените съображения, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Л. Ц. М. срещу отказ от 17.01.2023 год. на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, по изпълнително дело №20228380405216, да бъде прекратено изпълнителното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 438 ГПК на длъжника Л. Ц. М. за спиране на изпълнението по изпълнително дело №20228380405216 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег.№838 на КЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4