Протокол № 961 от 18.07.2023, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 961 гр. Сливен, 17.07.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20232230100900 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът – Й. Т. Р., редовно призован, не се явява.

Ищецът – А. П.А Р., редовно призована, не се явява

Ищецът – Т. Д. Х., редовно призована, се явява.

Ищецът – А. Й. С., редовно призован, се явява.

Ищецът – Д. Х. И., редовно призован, не се явява

Всички ищци се представляват от адв. Д. Д. от АК – Сливен, редовно упълномощен с пълномощно от 16.02.2023 г.

Ответникът – Е. П. М., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.

М. П. от АК – Сливен, редовно упълномощен с пълномощно от 24.04.2023 г.

Вещото лице И. Х. И., редовно призовано, се явява лично.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът пристъпи към разпит на вещото лице като сне самоличността му.

САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:

И. Х. И. – 69 г., бълг. гражданин, не осъждан, със средно спец. образование, 1 пенсионер, без родство и отношения на заинтересованост със страните по делото.

Предупреден за наказателната отговорност, която носи обещава заключение по знание и съвест. да даде

РАЗПИТАН КАЗА : Поддържам представеното заключение. Това помещение категорично е изградено със сградата, то не е извън очертанията на сградата. Това помещение е за съхранение на вещи на живущите, велосипеди, детски колички.

Принципно да, тези помещения са общи части, но категорично не мога да твърдя в случая след като нямам документацията. Към досието няма чертежи, има само едно ценообразуване, което намерих. В архива на Общината единствения начин за търсене е по номер и дата на строителното разрешение, а в случая аз не го знам и затова не се ангажирах да търся там. Досието, това, което преглеждах, се намира в общинска собственост, тъй като е отстъпено право на строеж върху държавна земя и там има само ценообразуване и други неща, които не ми вършат работа, разрешение за строеж няма там. Възможно е да се намери, аз направих опит, но не успях. Направих опит, повече в Общината е безсмислено аз лично да ходя.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към вещото лице.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА допусната и техническа експертиза. изготвена от вещото лице съдебно-

На вещото лице да се издаде РКО в размер на 400 лева от внесения депозит.

АДВ. Д.: Водим двамата допуснати от вас свидетели.

АДВ. П.: Ние водим също нашите свидетели – трима.

На основание чл. 164 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит водените в днешното с.з. свидетели, като сне самоличността им:

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

Ж.М. Х. с ЕГН ****, бълг. гражданин, не осъждан, семеен, с висше образование, работи, съпруг на ищцата Т. Х..

Х. Д. И. с ЕГН **********, бълг. гражданин, не осъждан, семеен, със средно образование, пенсионер, без родство със страните по делото.

Г.Г. М.А с ЕГН **********, бълг. гражданка, не осъждана, семейна, със средно 2 образование, пенсионер, майка на ответника.

Г.М.М.С. с ЕГН **********, бълг. гражданка, не осъждана, вдовица, с висше образование, работи, без родство със страните по делото.

Л.А.Д. - П.А с ЕГН ***, бълг. гражданка, не осъждана, омъжена, с висше образование, работи, без родство със страните по делото.

Предупредени за наказателната отговорност, която носят, обещават да говорят истината без лъжесвидетелстване.

Съдът отстрани от залата свидетелите И., М.а, Симеонова и П.а.

СВИД. Ж. Х., РАЗПИТАН КАЗА : Съпруг съм на Т. Х., желая да свидетелствам.

АДВ. П.: Понеже се установи, че свидетелят е съпруг на една от ищците, според мен той се явява необходим другар в процеса и не би могъл да изпълнява и качеството на свидетел. Ние не сме отрекли това, което ще каже той, но да не допуснем някакво процесуално нарушение, което ще се отрази на целия процес

СВИД. Ж. Х.: Съпругата ми е собственик, имаме режим на разделности, само тя е собственик.

АДВ. П.: От доказателствата представени от ищците, в книгата, която е за входа, като собственици са записани и Ж. и Т.. Така или иначе не оспорвам всичко, което ще каже.

СВИД. Ж. Х.: Спора е за ползването на общата стая от всичките във входа. Това помещение е непосредствено до входната врата на жилищната кооперация. Понеже кооперацията не разполага с асансьор и е проектирано за ползване от всички живеещи да се остави детска количка, инвалиден стол, велосипед, багаж, който да не го качваш нагоре надолу, ако щеш и велосипед и така е замислено, че да се ползва от всички, които населяват входа. Ние го сварихме и все още го ползва Е. М., друг не го ползва.

Той разполага с ключ. На няколко събрания цялата процедура я минахме, решението е да се даде достъп и на другите да го ползват, след това пред Общината сигнализирахме, там получихме отговор, че трябва да се освободи и стигнахме до тук.

Ответника не иска да го освободи. Всички искат да го ползват, имаме вече млад дядо, по тази причина, той живее на последния етаж, живеят в момента в едно близко село, домоуправителя д-р С., не може дъщеря му тази количка да я разкарва до третия етаж и обратно. Има няколко изчезнали преди това велосипеда, на сина му, моят син си тътри колелото до горе, това нещо, което е направено за удобство не може да се ползва. Да не говорим, че той въобще не живее там, пък ни създава трудности, ние ежедневно ги понасяме, да не живее там, а да ти ограничава правото. Там стоят нещата така. Той наистина е отстъпил, обаче от предварително заграбеното, слагаме в коридора една 3 врата и всичко нататък. Може би баща му в годините назад го е направил, защото става видно от нот. акт на сем. М.и, че граничи мазето му на север с коридор, а в момента граничи на запад с останалата част от коридора. По документи трябва да са едно срещу друго, а сега са едно до друго мазето и абонатната. Те са го принудили да го отстъпи, но той не отстъпва целия коридор. Няма от никой нищо отнето, останалата част от коридора все още е преградена и го владее Е. М.. Абонатната станция и мазето на ответника ги дели един коридор, но този коридор е обсебен до ден днешен от ответника, а е редно да са едно срещу друго, както става видно от нот. актове на живущите. Преди четири години, пет, придобихме собственост. От съседните входове зная, имат ги същите помещения и ги ползват като общи части. Мисля че 1983 – 1984 г. или 1993 – 1994 г., е изградена абонатната станция. Виждам от прикрепени към делото нотариални актове кой с кого граничи, от документи към делото. Аз съм и отговорник на абонатната станция и с вещото лице влизам и виждам, то и вещото лице го констатира.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.

СВИД. Х. И., РАЗПИТАН КАЗА : Зная, че спора е за общата стая, която сме използвали всички във входа. От влизането ни в блока в апартаментите, всеки я използва и аз съм я използвал. Последно баща ми си продаде мотора, държеше го там, преди 2000-та година, две три години преди това. Аз съм един от първите собственици, родителите ми и аз и брат ми и сме го ползвали от влизането ни, колелото съм си държал там, след това една печка, защото беше много тежка, долу я държах с години.

Около 2000 година е заключено от ответника, до преди това имаше една дръжка на пощите, с нея си отваряхме. Никой на никой обяснения не даде. Понеже възрастните хора започнаха да си почиват, да си отиват по техния ред, по-младите вземаха да си купуват апартаменти другаде и в един момент входа се поизпразни, апартаментите започнаха да се препродават и той използва тази ситуация и си затваря. Това не означава, че като няма нищо наше вътре на определено семейство, той трябва да затвори. Сега като започнаха нещата той каза, че му обещали, казали на събранието, макар че аз съм бил на тези събрания, че му дават тази стая, затова че му вземат общата, а онази стая си е обща където беше ТЕЦ-а, нещо му вземат от неговото избено помещение, а тя си беше празна стая. Във всеки вход има, понеже травопоста е в съседния вход и я използваха, а нашата стая беше празна. Присъствал съм на общи събрания, не е имало такова решение да му предоставят това помещение. Заедно влязохме всичките с баба му, дядо му, родителите му. И други хора ползваха помещението, само М. доктора нямам спомен дали го ползваше, всички си държахме там колелетата, даже и неговият баща Петьо имаше балканче и го си държеше там мотора, моя баща си държеше мотора, аз си държах колелото. С една дръжка, която стоеше на пощата отгоре, счупена, с нея отваряхме вратата, всички имахме достъп.

4

Решение за компенсация, защото част от тяхното мазе е отнето, няма, няма такова решение. Аз съм присъствал когато парното щяха да правят. 1983 – 1984 г. се събирахме когато правеха парното, няма такова решение, нищо не е вземато от неговата изба. Аз редовно влизам в избите си, всеки си използваше избата рационално.

В настоящия момент М. ползва това помещение. Преди две години един път погледнах, тъй като беше отворено, той вкарваше някакви гуми, видях някакви натурии, гуми, повече не съм влизал там, но само той има ключ. Когато правихме общото събрание искахме да видим. Ние влязохме в апартаментите 1966 – 1967 г. Ние получихме обезщетение и влязохме. Бяхме обезщетени с апартамент заради отчуждение на имот. Закупен е от нашите родители, 94 квадрата е, там живяхме всички. Детето ми като тръгна в първи клас си вземахме апартамент в „Българка“. 1980 г. се преместих в Българка, даже искам да дам един пример, когато неговите родители пожелаха да отворят врата във входа, да нарушат входа, всички се събрахме и документално се разреши въпроса. След като се преместих, аз с моите родители присъствахме на събрания, на няколко пъти се събирахме, на всички не, но специално за ТЕЦ-а присъствах, защото ние две години преди това в „Българка“ си прекарахме и баща ми искаше да присъствам. Присъствах на събранието за ТЕЦ-а. Събранието беше дали бяхме съгласни и къде ще бъде абонатната. Там има едни бетонни стени, не е избИ.а врата, то е помещение, нямаше врата. Това помещение преди да стане абонатна, беше празно. Не може да бъде предвидено за аптеката горе, те ще претендират аптеката ако е тяхно помещение, а те нямат никакви претенции, нито вход. За да влезеш в тази стая, аптечното е горе, той трябва да слезе долу. Когато е правен блока, е циментиран, няма капак.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.

СВИД. Г.М.А., РАЗПИТАНА КАЗА : Майка съм на ответника, желая да свидетелствам. 1984 или 1985 г. трябваше да ни прекарват парното и нямаше как да вкарат абонатната, ако не бяхме дали част от избеното помещение долу. Заградиха част от него и понеже бяхме само комшии, които сме живели винаги заедно от много години и се събрахме долу просто на скамейките дето се вика, нашето семейство се представляваше от свекъра ми и аз слязох долу като по-млад човек и решиха, че ще ни дадат общата стая, а ние ще дадем част от избата си и те заградиха от избата и ни дадоха стаята. Не подписахме нищо, защото да ви кажа ние си имахме доверие.

Всички, които бяхме в нашия вход сме живели, разделяше ни дувара, с М.и, с кака Саня, само бай Д. и кака С. не са живели така до нас наоколо и така стана. Имаше решение на общо събрание да ни дадат стаята, пък ние да дадем част от избата. Нямаше писмено решение, защото ние просто си вярвахме. То не се е ползвало общо, след като го дадоха на нас, ние си го ползвахме. Всички го ползвахме докато ни го дадоха. След 5 като дадохме част от избата 1983 – 1984 г., започнахме само ние да го ползваме.

Нямали сме претенции, затова не сме подписвали. Не си спомням, мисля, че по едно време има един зъболекар над нас, той искаше, но се разбраха с Е., че помещението е наше. Вратата за нашето мазе е където беше сега, в коридора беше поставена.