Решение № 3104 от 21.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3104 гр. София, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100503043 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк. Н., срещу решение № 19085/21.11.2023г., постановено по гр.д. № 15323/2023г. по описа на СРС, 168-и състав, в частта, в която на основание чл.

410, ал. 1, т. 3 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, е осъден да заплати на ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, сумата 292 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470422222244459, ведно със законната лихва от 24.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Представените по делото ОУ на ищеца били неотносими. Същите били оспорени от въззивника и не ставало ясно от решението защо СРС ги кредитирал. Ищецът не представил действащи към датата на ПТП ОУ на застрахователя, предвид на което недоказано било настъпването на застрахователния риск. Не се установявал механизмът на ПТП – липсвал протокол за ПТП, издаден от компетентен орган – чл. 5.2.1 ОУ. Не бил изпълнен р. I, т. 1 ОУ – застрахованият не уведомил КАТ, ПП за настъпилото ПТП. В заявлението за щета не били посочени мястото на Северна тангента, където настъпил инцидента, часа, причини за настъпване. Неправилно СРС кредитирал представените частни документи – заявление 1 за изплащане на застрахователно обезщетение, оспорено от ответника, чието съдържание противоречало на гласните доказателства. Не бил изготвен снимков материал, в нарушение на т. 7 ОУ застрахователят не извършил проверка на обстоятелствата, при които ПТП настъпило. Не се осъществил покрит от имуществената застраховка риск, застрахователят не положил дължимите усилия да установи изключен риск, вкл. умишлени действия на водача, употреба на алкохол и др.

Причината за настъпване на ПТП останала неизяснена – щетите могли да бъдат получени по друг механизъм, вкл. навлизане в банкета. Твърди съпричиняване -чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска.

Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, чрез адв. Я., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Приложимите ОУ били представени по делото и обследвани от съда. Случаят попадал в обхвата на покритите рискове по полицата.

Твърдяното с жалбата противоречие в показанията на свидетелите не се установявало.

Показанията кореспондирали с писмените доказателства, а заключението на САТЕ било обосновано. Твърдяното нарушение от страна на водача на ЗДвП не се установявало, ответникът не доказал възражението си за съпричиняване. Моли решението, в обжалваната с въззивната жалба част, да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че постановеното първоинстанционно решение в обжалваната му част е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на постановеното първоинстанционно решение в обжалваната част на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

От представената по делото застрахователна полица № 5С1068815383 от 03.05.2022г. се установява, че на посочената дата ищецът и „ОТП Лизинг“ ЕООД (собственик на застрахованото МПС съобразно представеното по делото свидетелство за регистрация, част II на л. 25, 26 от преписката на делото на СРС), сключили в законовоустановената писмена форма договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за л.а. марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег.№ СВ *********, с клауза „Пълно Каско“, съобразно общите правила на застрахователя. Страните по имуществената застраховка договорили застрахователна сума от 53 880 лева и период на покритие на застраховката от 04.05.2022г. до 03.05.2023г. Видно от съдържанието на 2 полицата, застрахованият декларирал, че получил ОУ на застрахователя и бил запознат със същите.

Ответникът оспорва приложените по делото ОУ при твърдение, че ПТП настъпило през 2022г., предвид на което представените ОУ не били актуални, представения препис не носел подписите на страните по имуществената застраховка, което водело до недоказаност на твърдението на ищеца, че твърдяното ПТП било покрит от застраховката риск.

Представените по делото ОУ на ищеца по застраховка „Каско Стандарт“, видно от съдържанието им, били приети от УС на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД на 05.12.2011г., променяни с решения на УС от 21.05.2014г., 23.03.2016г., 07.08.2017г., 06.06.2018г., 17.09.2018г. Съобразно съдържанието им, сключеният договор за имуществена застраховка с клауза „Пълно Каско“, покривал настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие - глава II „Покрити рискове и изключения“ от Общите условия на ищеца за застраховка „Каско Стандарт“.

Въвелият възражението ответник не е ангажирал като писмено доказателство различни ОУ на застрахователя, а и по делото са събрани доказателства, от които се установява, че страните по застрахователния договор изпълнявали същия, ведно с представените по делото ОУ към него, в т.ч. на 17.08.2022г. застрахованият уведомил застрахователя със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по имуществената застраховка за настъпили на 13.08.2022г., в гр. София, при движение по Северна тангента, посока гр. Пловдив, увреди на застрахования лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег.№ СВ *********, а именно срязана предна лява гума в резултат от преминаване на автомобила през намиращи се на пътното платно предмети – непочистени части от автомобили, а застрахователят образувал щета № 470422222244459, извършил оглед на автомобила, събрал доказателства, определил и на 29.08.2022г. изплатил застрахователно обезщетение. Доколкото застрахователният договор е търговска сделка, приложение намират правилата на Търговския закон и в частност чл. 293 ТЗ, според който неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска сделка не води автоматично до нейната нищожност. С арг. от нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, неспазването на формата за действителност може да доведе до нищожност на сключения договор само, ако има оспорване от страна по него. Страната по договора не може да се позовава на нищожност поради неспазване на формата, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Следователно трето лице също не би могло да оспорва валидността на застрахователния договор, ако от поведението на страните по същия може да се заключи, че те не са оспорвали действителността на изявленията си.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства несъмнено се 3 установява, че никоя от страните по застрахователния договор не оспорила действителността на изявленията, а напротив - и двете страни изпълнявали задълженията си по застрахователния договор, сключен със застрахователна полица застрахователна полица № 5С1068815383 от 03.05.2022г. за имуществена застраховка „Каско Стандарт“. Ето защо и ответникът АПИ не може да се позовава на недействителност поради липса на форма, респ. непокрит от имуществената застраховка риск.

О т писмените доказателства по делото – декларация за настъпване на застрахователно събитие, подписана св. Т.М. и Е.И., заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, депозирано пред застрахователя на 17.08.2022г., опис на претенция, и гласните такива, събрани чрез разпита на св. М. и И . се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 13.08.2022г., рано сутринта – между 5.00 и 6.00 часа, застрахованото МПС претърпяло увреда. При движение по Северна скоростна тангента - София, посока гр. Пловдив, преди отбивката за гр. Пловдив, процесното застраховано МПС преминало през непочистени и необозначени предмети - части от автомобили, находящи се на платното за движение. От преминаването през тези предмети била срязана предна лява гума на автомобила. Същите вреди по застрахования автомобил от реализираното ПТП се установяват и от преписката по образуваната при ищеца щета № 470422222244459, в т.ч. опис от 17.08.2022г., фактури и доклад по щета.

От писмените доказателства по делото – декларация за настъпване на застрахователно събитие, подписана от свидетелите Т.М. и Е.И., заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, депозирано пред застрахователя на 17.08.2022г., опис на претенция, и гласните такива, събрани чрез разпита на св. М. и И. и изслушаното заключение на САТЕ се установява, че причина за процесното ПТП и щети на застрахованото МПС били непочистени и необозначени предмети - части от автомобили, находящи се на платното за движение на Северна тангента - София, посока гр. Пловдив, преди отбивката за гр. Пловдив, през които автомобилът преминал и по този механизъм било получено увреждане – срязване на предна лява гума.

Въведените от ответника възражения, че по делото не се установява, че щетите настъпили от преминаването на автомобила през непочистени необозначени предмети на пътното платно и че мястото на ПТП не било уточнено са неоснователни.

На първо място досежно възражението за липсата на съставен протокол за ПТП съдът намира, че р. VIII ОУ на ищеца урежда необходимите документи, които застрахованият следва да представи пред застрахователя за доказване на претенцията си за заплащане на застрахователно обезщетение. Нормата не изключва възможността застрахователят да приеме настъпването на събитието за доказано само въз основа 4 декларативни показания на водача, щом не са налице основания за некредитирането им. Отделно предвид разпоредбите на чл. 123, ал. 1 ЗДвП и чл. 125 ЗДвП при случай на ПТП с имуществени вреди не е налице задължение за участвалото в ПТП лице да уведомява органите на КАТ, както и за последните не е нормативно установено задължението да посещават мястото на ПТП и да съставят протокол за пътното произшествие. Предвид нормата на чл. 125, т. 8 ЗДвП, щом произшествието е с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди, службите за контрол на Министерството на вътрешните работи са длъжни да посетят мястото на пътнотранспортното произшествие. Съобразно събраните по делото гласни доказателства, непосредствено след настъпването на ПТП компетентните служби били уведомени по телефона и било поискано съдействие. Още тогава бил уведомен и застрахователят - поддържаното с жалбата възражение за неспазване на предвидения в ОУ на застрахователя тридневен срок за уведомяване е неоснователно. Неизпълнението от компетентния орган на задължението му по чл. 125, т. 8 ЗДвП не може да бъде вменявано в тежест на ищеца.

Неоснователни са и доводите на въззивника, че съдържанието на представените по делото частни документи относно механизма на настъпване на ПТП не кореспондирало със събраните по делото свидетелски показания. Съобразно показанията на св. М., която добре възприела обстоятелствата при настъпването на ПТП, ПТП се случило под табелата, обозначаваща посоката за гр. Пловдив.

Движението на автомобила се осъществявало в най-дясната лента, предвид предстоящото му отклоняване. Конкретните предмети на пътя били „колани“ от ТИР, като по тях имало и нещо метално. Св. И. била пътник на задната седалка и не възприела механизма на ПТП. Отбили встрани. Гумата била спукана. Дошла пътна помощ.