Решение № 260044 от 27.10.2021, Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260044 Година 27.10.2021

Град Г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Г. РАЙОНЕН СЪД

IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи октомври Година

2021 в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар: D=O=

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р.гражданско дело номер 387 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът В. твърди в исковата си молба, че че при него била открита партида № -за имот в -, на името на Ж.Ж.Д., като с откриването й и ползването на съответните услуги, между него и потребителя възниквали договорни отношения, по силата на които той се задължавал да доставя питейна и отвежда отпадъчната вода до и от имота на абоната, а той се задължавал да му заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането, за което свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от инкасаторите, като при закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Наследодателят на ответника не бил заплатил стойността на квитанциите на ищеца, посочени в исковата му молба, общата стойност на които била в размер на 279.37 лева. Към момента Ж.Ж.Д.била починала, като била оставила наследници, които отговаряли разделно за пълния размер на задълженията на своя наследодател. Съобразно правилата на чл. 5 и чл. 9 ЗН, всеки от тях отговарял до размера на наследствената си част. Съгласно удостоверение за наследници с изх. № 101/26.02.2020 г., наследници на Ж.Ж.Д.били ответникът и Т.Д.Т.. За този период било извършвано ежемесечно начисляване на потребените количества вода по партида № -за имота в -. За отчетените и начислени количествата доставена и отведена вода били издадени платежни документи - квитанции и фактури. Срокът за заплащането им бил 30 дни от издаването им, което задължение било регламентирано в чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2 от старата редакция на ОУ, които били в сила до 27.09.2014 г., вр. с чл. 40 от Наредба № 4/2004 г. В процесния случай за количеството доставена и отведена вода за процесната партида били издадени 12 броя квитанции, сумите по които не били заплатени. Поради това обстоятелство ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против наследниците на Ж.Ж.Д.и било образувано ч.гр.дело № 430/2019 г. по описа на Районен съд Г., но издадената по същото заповед за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК. Искането по същество е да се признае за установено по отношение на ответника, че като наследник на своята майка Ж.Ж.Д., дължи разделно на ищеца половината от сумата от 279.37 лева за главница от неплатена цена на доставена питейна и отведена канална вода по горепосочената партида за горепосочения период, с половината от сумата от 21.07 лева мораторна лихва от 01.02.2018 г. до 02.07.2019 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането й, за които парични задължения е издадена издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 430 по описа за 2019 г. на Г. районен съд. Претендира за сторените в настоящото и заповедното производства разноски.

Ответникът А.Д.И. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с възражения и доводи, изложени подробно от особеният му представител по чл. 47, ал. 6 ГПК в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

За процесните вземания ищецът е подал на 05.08.2019 г. срещу ответника и неговият брат Т.Д.Т., като наследници на починалата на - г. тяхна майка Ж.Ж.Д., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е било образувано приложеното ч.гр.д. № 430/2019 г. на ГРС, по което на 05.03.2020 г. е издадена исканата заповед, която е връчена на ответника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което на 21.09.2020 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил против него по делото процесните искове, които поради това се смятат предявени на 05.08.2019 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта и срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).

От представените от ищеца и неоспорени от ответника лихвен лист и справка по лице в СВ Г., преценени съвкупно с т. 1 от заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява несъмнено, че наследодателката Ж.Ж.Д.е била собственик на процесния водоснабден имот в гр. Г., бл. 4, вх. А, ап. 4, и като такава е била до смъртта си потребител по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (л.

4, 13 и 118). Поради това има открита при ищеца партида с номер -за доставка на питейна и отвеждане и пречистване на канална вода до и от този й имот (л. 4 и 118).

Неоснователни обаче са доводите по същество на пълномощника на ищеца в молбата му от 01.06.2021 г. по делото, че от представените по делото писмени доказателства се установявало, че ответникът бил ползвател на този й водоснабден имот, защото по делото няма данни същият да притежава вещното право на ползването му (л.

54). Този факт в случая е и без правно значение за изхода на делото, защото не на негово име, а на името на наследодателката му Ж.Ж.Д.ищецът е открил и поддържа партида за този водоснабден имот за целия исков период от 01.01.2018 г. до 15.04.2019 г., а и след това, до приключване на съдебното дирене, видно от представените от пълномощника му отчети и данни за партида (л. 11-12). При това положение следва да се приеме, че именно между тази наследодателка и ищецът е бил сключен, при непредставените от ищеца по делото общи условия, действали до 27.09.2014 г., и продължил и при влезлите в сила и действащи от 27.09.2014 г., публично известни общи условия (л. 56-74) - договор за предоставяне на ВиК услуги, по който ищецът се задължил да доставя питейна и отвежда и пречиства канална вода до и от този й водоснабден имот, за което й е открил на нейно име горепосочената партида, а тя се е задължила да му ги плаща ежемесечно, в 30 - дневен срок от датата на фактурирането им (чл.

2, т. 2 и чл. 6, т. 6, във вр. с чл. 33, ал. 2 от общите условия).

Вярно е, че тази наследодателка на ответника е починала на - г. (л.

10). Но също така е вярно, че при това положение, само приелите наследството й нейни наследници носят пред ищеца след смъртта й договорната отговорност за плащането и на процесните вземания за неплатената му процесна цена от 279.37 лева за доставената за исковия период до процесния й водоснабден наследствен имот питейна, и отведена и пречистена канална вода, по квитанциите, издадени от ищеца на нейно име от 01.01.2018 г. до 15.04.2019 г., по процесната партида с № *********, с 21.07 лева законна лихва от 01.02.2018 г. до 02.07.2019 г. за забава в плащането й (чл. 60, ал. 1 ЗН). Защото договорът има действие между страните по него, а спрямо трети лица – само в предвидените в закона случаи (чл. 21, ал. 1 ЗЗД). Поради това след смъртта й, задължението за плащане на тези горепосочени искови суми, тежи върху приелите наследството й нейни наследници (чл. 60, ал. 1 ЗН, чл. 62, ал. 1 от общите условия на този договор и чл. 9а от Наредба № 4/14.09.2004 г.).

От удостоверението за наследниците й обаче е видно, че след смъртта си същата е оставила за свои наследници по закон, не само ответникът, който е неин син, но и Т.Д.Т., който също е неин син и негов брат (л. 10).

По делото няма и несъмнени доказателства в подкрепа на твърдяното по същество от пълномощника на ищеца обстоятелство в уточняващата му молба от 01.06.2021 г. по делото, че ответникът, чрез своя брат Т.Д.Т., бил владеел и ползвал този оставен в наследство имот за исковия период. Такова несъмнено доказателство, въпреки неоснователните доводи за противното на пълномощника на ищеца, не представлява представеното удостоверение за наследници, от което е видно, че постоянният адрес на този брат на ответника съвпада с този на водоснабдения процесен имот на тяхната майка Ж.Ж.Д.(л. 10).

Не само защото постоянният и настоящ адрес на ответника е в С. и не съвпада с адреса на водоснабдения имот, на който (видно от удостовереното от връчителя по данни на този му брат в разписката на изпратеното му съобщение за отговор) ответникът не живее от 6 години (л. 27 и 34). Но и защото, регистрацията на постоянен и настоящ адрес на едно лице не доказва несъмнено, че същото ползва имота на този адрес. Ето защо съдът намери, че от тези справка и удостоверение за наследници не се доказва пълно и главно, тоест несъмнено (защото само с такова доказване носещият тук доказателствената тежест ищец може да докаже този факт, от които черпи изгодни за себе си правни последици – чл. 154, ал. 1 ГПК), твърденият от пълномощника на ищеца факт, че ответникът бил владеел и ползвал (чрез своя брат) процесния водоснабден имот през исковия период.

От друга страна, дори и по делото да бе доказано, че ответникът и/или неговият брат е/са ползвал/и през исковия период този наследствен имот, последното е без правно значение за изхода на делото. Не само защото и при това положение те няма да се явят „потребители“ на предоставените от ищеца за същия период ВиК услуги до този имот, защото съгласно §1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, „ползвател” на същите услуги е не лицето, което ползва на облигационно основание (наем, заем за полслужване и прочие) водоснабден имот, а само лицето, на което е учредено вещното право на ползването му. А по делото няма данни нито на ответника, нито на неговият брат, да е било учредявано вещно право на полване на процесния водоснабден имот (чл.

3, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи). Но и защото, по делото няма и данни наследодателката им Ж.Ж.Д., която е била собственик на този имот и потребител до смъртта си на доставените от ищеца ВиК услуги до същия, да е подавала при ищеца до смъртта си - декларация по задължителните и за нея, съгласно чл. 8, ал. 4, изр.

3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи – горепосочени общи условия, че именно те ще ползват, като наематели/заематели за послужване, ВиК услугите за този й имот, с изразено от нея съгласие да носи с тях солидарна отговорност пред ищеца за плащането им. А само при наличието на такава декларация облигационният ползвател може да бъде потребител на тези услуги съгласно и нормата на чл. 2, ал. 3 от действащите от 27.09.2014 г. горепосочени общи условия (л. 56). А при липсата й в случая, само приелите наследството на същата нейни наследници, дължат плащането на исковите суми на ищеца съобразно дела си от наследството й (чл.

60, ал. 1 ЗН и Р 868-2008-II г.о.).

Последният обаче, въпреки указанията на съда с доклада на делото и носената според чл. 154, ал. 1 ГПК доказателсттвена тежест, не представи и по делото няма доказателства ответникът да е приел това й наследство (л. 82). А макар и делото да е заведено срещу него, като неин наследник, а в исковата молба не се твърди да е приел наследството й, съдът не даде срок по чл. 51, ал.

1, изр. 2 ЗН на ответника да заяви дали приема или се отказва от това наследство, защото е трайна практиката на ВКС, че при нередовно уведомяване/призоваване на ответника/лицето, което има право да наследява, с оглед необходимостта от личното му явяване, е налице обективната невъзможност за изпълнение на чл. 51 ЗН (в този смисъл Опр. 100-2015-ІІІ г.о.). Поради това в производството по чл.