Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 310 от 15.04.2026, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 181/2026
Вид
Определение № 310
Подписан
15.04.2026
В сила
01.06.2026
Състав
Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Теодора Енчева Димитрова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 310 гр. Шумен, 15.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500181 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх. № 3573/19.02.2026 г. депозирана от С. Л. А. с ЕГН ********** против определение № 550/18.02.2026 г. по гр. д. № 20263630100198 по описа на Районен съд – Шумен, в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 251 от ГПК за тълкуване на определение № 533/17.02.2026 г., по същото дело, постановено по реда на чл. 127, ал. 3 от СК.

Жалбоподателят излага, че постановявайки, че искането му за тълкуване е неоснователно, съда е счел, че не са му нарушени правата, както и, че за него не съществува такова право да иска изменение на привременните мерки и постановяване на задължително поведение на майката – ползване на социална услуга. Счита, че е налице противоречие между диспозитива на определението и нормите на СК и константната практика на ВКС, поради което моли съда да отмени определението в обжалваната част и да даде указания, на състава на РС – Шумен, да даде тълкувание по поставените от него въпроси в депозираното искане с вх. № 3410/2026г., в това число и противоречи ли диспозитива на определение № 550 на основните му права и обуславя ли отказ от прилагане на тези права, въпреки императивността на нормите на чл. 59 и чл. 138а от СК.

В даденият срок, насрещната страна – М. Г. Т., не изразява становище по частната жалба.

Настоящия въззивен състав счита, че частната жалба е подадена против акт, неподлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното:

Производството пред Районен съд – Шумен по гр.д. № 20263630100198 е образувано след изпращането му по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК на гр.д. № 1128/2025 г. на РС – Провадия.

1

Предмет на производството са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК, предявени от М. Г. Т., действаща лично и като родители и законен представител на М.С. А. и С. С.ов А. срещу С. Л. А.. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран насрещен иск от ответника срещу ищцата с правно основание чл.

127, ал. 2 от СК. Въз основа на депозирани молби от всеки от двамата родители, с определение № 836/01.09.2025 г., Районен съд – Провадия се произнесъл по реда на чл. 323, ал. 3 от ГПК, като изменил постановените по-рано привременни мерки относно режима на лични отношения на двете деца с баща им С. А. и относно дължимата от последния издръжка на децата му.

На 29.01.2026г. жалбоподателят е подал молба до първоинстанционния съд, с искане за отмяна на първоначално определените привременни мерки по отношение на двете деца и тези изменени от РС – Провадия, като упражняването на родителските права над децата бъде предоставено на него, местожителството им да бъде определено на неговия адрес, а на майката да бъде определен съответен режим на лични контакти.

С определение № 533/17.02.2026г. съда е приел, че искането е неоснователно, тъй като не са налице изменение в обстоятелствата, нито в поведението на децата и като е съобразил интересите им, за които съда следи служебно е оставил молбата без уважение.

Посочил е, че изменените привременни мерки важат до постановяване на акт по същество, както и, че на осн. чл. 127, ал. 3 от СК определението не подлежи на обжалване.

На 17.02.2026г. жалбоподателя е депозирал пред първоинстанционния съд искане на осн. чл. 251 от ГПК за тълкуване на определението, като е поискал от съда тълкуване на какво се дължи неоснователността на искането му за изменение на привременните мерки, отхвърлено с определението.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 550/18.02.2026г. първоинстанционния съд е приел, че искането за тълкуване, по същество представлява несъгласие с мотивите на съда и че, чрез тълкуването молителя желае постигането на друг правен резултат. Пояснил е, какво по същество представлява тълкуването на решението по реда на чл. 251 от ГПК, уточнил е, че мотивите на акта не подлежат на тълкуване и е оставил искането за тълкуване без уважение. Със същото определение е посочил и, че определението не подлежи на обжалване.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 251, ал. 1 от ГПК споровете по тълкуване на влязло в сила решение /респ. определение/ се разглеждат от съда, който го е постановил.

Предмет на тълкуване е само диспозитивът на съдебния акт при наличие на неяснота или двусмислие, които пораждат спор между страните с оглед прилагане на последиците на акта.

Според предвиденото в чл. 251, ал. 5 от ГПК, решението /определението/ по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението /определението/, което се тълкува. В случая е направено искане за тълкуване на 2 определение, постановено в производство по чл. 323 от ГПК вр. чл. 127, ал. 3 от СК.

Съгласно чл. 127, ал. 3, изр. второ от СК, определението на съда, с което са постановени привременните мерки, не подлежи на обжалване.

Така подадената жалбата е подадена срещу неподлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд и е недопустима.

Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК на обжалване с частна жалба подлежат два вида определения - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, които законът изрично посочва. Определенията по чл. 127, ал. 3 от ГПК, с които се определят привременни мерки, нямат характер на преграждащи, тъй като не препятстват развитието на исковото производство и постановяването на решение по делото, нито в закона е предвидена възможност за самостоятелното им обжалване.

Допустимостта на частната жалба срещу определение на първоинстанционния съд се определя от характера на обжалвания акт съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК, т. е. в случаите, в които определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и когато обжалването е изрично предвидено в закона.

Предвид необжалваемостта на определението, чието искане за тълкуване първоинстанционният съд е оставил без уважение следва, че атакуваното в настоящото производство определение, също не подлежи на обжалване на осн. чл. 251, ал. 5 от ГПК.

Ето защо депозираната частна жалба е недопустима, същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело – прекратено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 3573/19.02.2026 г. депозирана от С. Л. А. с ЕГН ********** против определение № 550/18.02.2026 г. по гр. д. № 20263630100198 по описа на Районен съд – Шумен, в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, с правно основание чл. 251 от ГПК за тълкуване на определение № 533/17.02.2026 г., постановено по реда на чл. 127, ал. 3 от СК, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 20263600500181 по описа на ОС – Шумен.

Определението може да се обжалва, на основание чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Варна.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4