Решение № 5246 от 19.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5246 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100513180 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 11803 от 26.10.2022 г., постановено по гр.дeло № 72593/2021 г. на СРС, Г.О., 65 състав, са отхвърлени предявените от „А.“ООД ,ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“******* срещу Министерство на отбраната, ЕИК: *******, представлявано от Министъра на отбраната, с адрес в гр.София, ул.“******* осъдителни искове, с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от Закона за задълженията и договорите, за заплащане на сумата от 8630,40 лв. , представляваща получена без правно основание неустойка за забава по Договор № УД 05- 24/09.11.2020 год. за доставка на ризи с дълъг ръкав за ОВ, ВСС и ВМС, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждането на исковата молба /20.12.2021год. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 13219,20 лв., представляваща получена без правно основание неустойка за забава по Договор № УД 05-25/09.11.2020 год. за доставка на ризи с къс ръкав за ОВ,ВСС и ВМС, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждането на исковата молба /20.12.2021 год. до окончателното й изплащане като неоснователни. С решението на съда е осъдено „А.“ООД, ЕИК : ******* , със седалище и адрес на управление в гр.София, 1 ж.к.“******* да заплати на Министерство на отбраната, ЕИК: *******, представлявано от Министъра на отбраната, с адрес в гр.София, ул.“*******, на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от НПП сумата в размер на 300 лв., представляваща възнаграждение на юрисконсулт.

Срещу решението на СРС, Г.О., 65 с-в е постъпила въззивна жалба от „А.“ ООД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.К. К., с искане същото да бъде отменено, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалноправни и на материалноправните разпоредби на закона. Твърди се също така, че обжалваното решение е и необосновано. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник Министерство на отбраната, чрез процесуалния си представител юрк.Д.Н. оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси 2 е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от ищеца „А.“ООД, гр.София срещу ответника Министерство на отбраната, гр.София, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съдът приема за изцяло неоснователни изложените от ищеца доводи във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционният съд процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение. От друга страна, съдът намира, че доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно-отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК. В случая доказателствени искания не са направени с въззивната жалба. С оглед на което доводите на ищеца за допуснати съществени процесуални нарушения от СРС, изложени в депозираната от него въззивна жалба се явяват неоснователни. Съдът приема, че в настоящия случай при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато от първоинстанционният съд нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

3

Като неоснователни следва да се преценят доводите изложени във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установени с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Обжалваното решение е и обосновано. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

Ищецът е предявил обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД- искане за връщане на предоставени парични престации на ответника при начална липса на основание. В чл.55, ал.1 от ЗЗД са уредени три различни фактически състава, които следва да бъдат разграничени с оглед процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване и с оглед на различните правни последици от осъществяването им/ в този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС/.

В практиката на ВКС, изразена в ППВС № 1/ 28.05.1979 г. и постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения : № 29 от 28.03.2012 г., по гр.дело № 1144 / 2010 г. на ІV г.о.; № 21/ 23.04.2013 г., по гр.дело № 1456 / 2011 г. на ІV г.о.; № 556/13.07.2010 г., по гр.дело № 46/2009 г. на І г.о. и много други специфичният белег на първия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД е първичната липса на основание, която може да се отнася както до цялата получена облага, така и до част от нея. С оглед на това на връщане подлежи цялата имуществена ценност, или част от нея, като при предявена претенция за реституция на даденото на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, тежестта за доказване се разпределя според общите принципи на гражданския процес - чл.154 ГПК. Всяка страна следва да докаже обстоятелствата, с които свързва своите твърдения, или от които извлича определени благоприятни за нея правни последици. В разглежданата хипотеза на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД това означава, че когато ищцовата страна твърди, че ответникът е получил парична сума при начална липса на основание, в нейна тежест е да докаже факта на извършеното плащане, а в тежест на ответника да докаже наличието на основание за това плащане и за задържане на дадената сума.

В ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.дело № 1/79 г. са дадени разяснения по прилагането на правилата на чл.55 ЗЗД за неоснователното обогатяване.

Пленумът на ВС изрично е посочил, че разграничението между уредените три фактически състава в разпоредбата на чл.55 ЗЗД и състава по чл.59 ЗЗД се налага, не само с оглед на правилното подвеждане на различните случаи под нормата на закона и различните правни последици, но и с оглед на процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване. По силата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и 4 възраженията на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца. По иск с правно основание чл.55, ал.1 ГПК разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът - основание за получаването или за задържане на полученото. При фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД при отпадане на основанието - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже предаването на вещ, респективно плащането, като е допустимо да въведе и твърдения за основанието, към момента на получаването на престацията от ответника, както и за фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а ответникът следва да докаже основания за задържане на полученото.

На следващо място в настоящия случай, при предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже извършено плащане, а ответника от своя страна носи доказателствена тежест да установи наличие на основание за същото. Първият фактически състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД визира предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, когато при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго/ в случая от имуществото на ищеца в имуществото на ответника/. В настоящия случай, с оглед събраните по делото доказателства, не е налице получаване на процесните суми при начална липса на основание от страна на ответника по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД, респективно не се дължи връщане от негова страна на процесните суми в общ размер на 1254,51 лв.