Решение № 282 от 02.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Милен Василев

Николай Метанов при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20251001000365 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 23 от 08.12.2020 г., постановено по т.д. № 47/2016г. по описа на Окръжен съд — Видин, съдът е отхвърлил предявените от „ФАНТИ“ ЕООД /н./ искове за признаване за установено по отношение на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, че в полза на последното не съществуват вземания по договори за финансов лизинг на оборудване №3154/С/13.11.2008г., № 3154/D/13.11.2008г., № 3154/E/19.11.2008г. и №3154/F/13.08.2011 г.

По реда на чл. 247 ГПК, с решение № 11 от 19.01.2022 г., постановено по т.д. № 47/2016 г. по описа на Окръжен съд — Видин, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка при изписване на номера и годината на делото в решение № 23 от 08.12.2020 г.

С решение № 12 от 19.01.2022 г., постановено по т.д. № 47/2016 г. по описа на Окръжен съд — Видин, съдът, на основание чл. 250 ГПК, е допълнил диспозитива на решението, като е отхвърлил предявения иск по чл.694 ТЗ за установяване несъществуването на вземанията на ответника, претендирани като възникнали по договора за заем от 31.08.2011г., за сумата от 62 458,20 евро, представляваща остатък от неустойка за забавено плащане на погасителни вноски от №14 до № 25 за месеците от октомври 2012г. до август 2013г., изчислена към 13.04.2016 г.

С решение № 43 от 03.12.2024 г., постановено по т.д.№ 47/2016 г. по описа на Окръжен съд-Видин, съдът е допълнил отново решение № 23 като е отхвърлил иска за установяване несъществуването на вземанията по договор за заем от 31.08.2011г. и за сумата над 62 458,20 евро до пълния предявен размер от 200 222,62 евро.Недоволен от решение № 23 от 08.12.2020г., поправено с решение №11 от 19.01.2022г. и допълнено с решение № 12 от същата дата, постановени по т.д. № 47/2016 г. по описа на Окръжен съд — Видин, е останал ищецът „ФАНТИ“ ЕООД /н./, който е подал настоящите въззивни жалби.

С въззивна жалба с вх. № 261668/30.12.2020г. и идентична на нея жалба с вх.

1

№263072/10.12.2021г., и двете по описа на Окръжен съд - Видин, въззивникът „ФАНТИ“ ЕООД /н./, ЕИК 105515927, е оспорил правилността на решение № 23 от 08.12.2020г., постановено по т.д. № 47/2016г. по описа на Окръжен съд - Видин, като е посочил, че съдът неправилно е приел, че с влезлите в сила решения по т.д. № 84/2014г. относно договор № 3154/С/13.11.2008 г., т.д. № 86/2014 г. относно договор № 3154/D/13.11.2008 г., т.д. № 87/2014 г. относно договор № 3154/E/19.11.2008 г. и т.д. № 83/2014 г. относно договор № 3154/F/13.08.2011 г., всички по описа на Окръжен съд — Видин в отношенията между ищеца и ответника вече е установено съществуването и дължимостта на процесните вземания, поради което този въпрос не следва да бъде пререшаван повторно, независимо от обстоятелството, че в посочените съдебни производства не е участвал синдикът на дружеството. В тази връзка сочи, че предмет на разглеждане по посочените дела не е било парично вземане на настоящия ответник срещу ищеца, а притезанието за връщане на вещите, предоставени въз основа на договорите за финансов лизинг. Това право обаче не е предмет на настоящото производство, в което се оспорва съществуването на приети в производството по несъстоятелност парични вземания.

Отделно от горното въззивникът твърди, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като не е обсъдил направените от него възражения срещу дължимостта на процесните вземания, претендирани от ответника въз основа на договорите за лизинг. В частност сочи, че съдът не е взел предвид релевираното възражение за изтекла в негова полза погасителна давност, както и възраженията му, че договорите за лизинг не са редовно прекратени по реда на чл. 87 ЗЗД, доколкото до него не е било надлежно отправено уведомление в тази насока.

Поддържа още, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е основал правните си изводи на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза. Според въззивника същата установява значително по - голям размер на вземанията от този, който е предявен в производството по несъстоятелност, включен е в списъка на приетите вземания и е предмет на настоящото дело, поради което заключението не е следвало да бъде кредитирано от съда.

Въззивникът „ФАНТИ“ ЕООД /н./, ЕИК 105515927, е подал и въззивна жалба с вх.

№ 260325/21.02.2022г. по описа на Окръжен съд – Видин и срещу постановеното по делото допълнително решение № 12, постановено по т.д. № 47/2016 г. по описа на Окръжен съд — Видин, с което съдът е отхвърлил иска за установяване недължимостта на процесните вземания по договора за заем.

На първо място, въззивникът поддържа доводи за недопустимост на допълнителното решение, като твърди, че същото е постановено служебно от съда, без последният да е бил сезиран с нарочна молба от страна по делото по реда на чл. 250 ГПК.Наред с това излага и оплаквания за неправилност на решението. В тази връзка сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил направените от него възражения относно липсата на редовно обявена предсрочна изискуемост на вземането по договора за заем. Въззивникът поддържа и възражение, че съдът не е взел предвид твърденията му за изтекла в негова полза погасителна давност по отношение на процесните вземания.С оглед изложеното въззивникът иска от настоящия съд да отмени оспорените решения и да постанови други, с които да уважи изцяло предявените от него искове с правно основание чл. 694 ТЗ до предявените във въззивното производство размери.И в двете въззивни жалби се поддържа становище, че първоинстанционния съд не е следвало при преценката на основателността на исковете да взима предвид направените от ответника възражения, тъй като отговорът на исковата молба е подаден след изтичане на преклузивния срок.

В законоустановения срок са постъпили отговори от страна на ответника в първоинстанционното производство и настоящ въззиваем - „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, с които той поддържа подробни доводи за тяхната неоснователност и за правилност и 2 законосъобразност на обжалваните съдебни актове.

Софийският апелативен съд намира, че въззивните жалби, като подадени в законоустановения срок и срещу подлежащи на инстанционен контрол съдебни актове, са процесуално допустими. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 ГПК във вр. с чл. 269 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:Производството по т.д.

№47/2016 г. на Окръжен съд - Видин е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ФАНТИ“ ЕООД /н./ против „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД с искане на основание чл. 694 ТЗ да се установи по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от общо 277 956,81 евро (558 202,56 лв.), включена в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на дружеството „ФАНТИ“ ЕООД /н./ по т.д. № 51/2015г. по описа на Окръжен съд-Видин под т.2 и включваща сумата от 85 181.82 евро (166 601,15 лв.), дължима главница, възнаградителна лихва, неустойки, разходи по застраховане и съдебни разноски по договори за финансов лизинг № 3154/С/13.11.2008г., 3154/D/13.11.2008г., № 3154/E/19.11.200г. и 3154/F/31.08.2011 г., както и сумата от 200 222,62 евро (391 601,41 лв.), съставляваща задължения за главница, възнаградителна лихва, неустойки и съдебни разноски по договор за заем от 31.08.2011г.

С исковата молба ищецът твърди, че с решение № 3 от 23.03.2016 г. по описа на Окръжен съд-Видин по искане на кредитора „ТОКУДА БАНК“ АД срещу него е открито производство по несъстоятелност, а с молба с вх. № 1344/27.04.2016г. ответникът „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД е предявило вземанията, които твърди да има срещу него по договори за финансов лизинг на оборудване с № № 3154/С/13.11.2008 г., 3154/D/13.11.2008г., 3154/Е/19.11.2008г. и 3154/F/31.08.2011г. на обща стойност от 166 601,15лв., както и вземане по договор за заем от 31.08.2011г. в размер на 200 222,62 евро.

Поддържа, че на основание чл. 690 ТЗ е подал възражение срещу приемането на посочените вземания, което с определение № 22/09.08.2016 г. е оставено без уважение.

Определението е обявено в ТРРЮЛНЦ на 10.08.2016г.

Ищецът твърди, че горепосочените вземания са недължими.

На първо място сочи, че част от претендираните суми по договорите за лизинг са изплатени, а освен това вземанията са погасени по давност на основание чл. 111 ЗЗД. Наред с това навежда възражение за нищожност на договорите за финансов лизинг, като твърди, че същите противоречат на закона, в частност на чл.342, ал.3 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. В тази връзка поддържа, че при сключването им липсва присъщият за договора за финансов лизинг мандатен елемент, доколкото лизинговото имущество не е било придобито от лизингодателя и впоследствие предоставено на лизингополучателя по негово възлагане. Освен това сочи, че в договорите е уговорена годишна лихва, което според него също обосновава противоречие със закона.На следващо място твърди, че вземанията по договори за финансов лизинг №3154/С/13.11.2008г., № 3154/D/13.11.200 г. и № 3154/Е/19.11.2008г. са били предявени и включени в списъка на приетите вземания по т.д. № 467/2013 г. по описа на Окръжен съд - Видин, по което е открито производство по несъстоятелност спрямо друго дружество, а именно „ФАНТИ Г“ ООД.

Евентуално поддържа, че вземанията са погасени по давност.

По отношение на предявеното вземане по договора за заем ищецът поддържа, че същото не е ликвидно, доколкото към момента на подаване на исковата молба относно неговата дължимост е налице висящо производство по т.д.№5/2014 г. по описа на Окръжен съд — Видин. Евентуално поддържа, че то е погасено по давност.

С оглед изложеното ищецът моли първоинстанционния съд да признае за установено на основание чл.694, ал.1 ТЗ, че предявените в производството по несъстоятелност и описани по-горе вземания не съществуват, съответно не се дължат.С отговора на исковата 3 молба ответникът „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД е оспорил предявените искове като неоснователни.

Посочил е, че процесните договори за финансов лизинг не са били изпълнявани съобразно уговорените между страните условия, поради което, вследствие на виновното неизпълнение от страна на ищеца, същите са били прекратени, считано от 01.02.2012г., с нарочно уведомление. Твърди още, че ищецът не е изпълнявал задълженията си и по договора за заем, поради което вземането по него е било обявено за предсрочно изискуемо.

Ответникът поддържа, че вземанията по посочените договори не са погасени и към момента на подаване на исковата молба, като същите включват главници, възнаградителни лихви, неустойки, лихви за забава, както и разноски по съдебни и изпълнителни производства, включително разноски, свързани с връщане на предоставените по договорите за лизинг вещи.

По отношение на твърдението на ищеца, че част от вземанията са били включени в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „ФАНТИ Г“ ООД, ответникът сочи, че това обстоятелство не препятства предявяването им и в производството по несъстоятелност на ищеца. Излага, че основанието за предявяването им в производството срещу „ФАНТИ Г“ ООД е обстоятелството, че това дружество е поело солидарно задълженията, поради което кредиторът има право да претендира изпълнение на цялото вземане от всеки един от солидарните длъжници. Наред с това подчертава, че в рамките на производството по несъстоятелност на „ФАНТИ Г“ ООД вземанията не са били удовлетворени, тъй като не е извършвано разпределение на имущество от масата на несъстоятелността. По отношение на твърденията за нищожност на договорите за финансов лизинг ответникът излага доводи за тяхната неоснователност. Поддържа, че договорите отговарят на законовите изисквания, а уговорената годишна лихва представлява възнаградителна лихва, поради което не противоречи на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, противно на поддържаното от ищеца.