Протокол № 252 от 08.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 252 гр. Пловдив, 08.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20245000500427 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:54 часа се явиха:

Жалбоподател ПРБ, редовно призовани, представляват се от апелативния прокурор Добринка Калчева.

Ответник Н. В. К., редовно призован се явява лично и с адвокат Л. К..

СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх. №7411/05.08.2024 г., подадена от ПРБ, чрез прокурор Д.П.а от Окръжна прокуратура – Пазарджик, срещу Решение №279/25.07.2024 г. по гр.д.№695/2023 г. на ОС – Пазарджик, с което е осъдена ПРБ на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на Н. В. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., както и обезщетение за 1 имуществени вреди в размер на 1500 лв., претърпени от ищеца от незаконно обвинение за извършено престъпление, повдигнато по образувано наказателно производство ДП №25/2018 г. по описа на ОСлО при ОП – Пазарджик, което е било прекратено с Постановление от 25.07.2022 г. на осн. чл.243, ал.1, т.2 от НПК, заедно със законната лихва върху размера на присъденото обезщетение, за периода от 21.07.2023 г. до окончателното плащане, като е осъден жалбоподателят да заплати на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 10 лв. Решението се обжалва във всичките му осъдителни части с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Сочи се недоказаност на вредите по основание, по размер, и като пряка последица от действията на органите на ПРБ, поддържа се да е налице нарушение на чл.52 от ЗЗД и ал.4 от ЗОДОВ чрез определяне на несправедливо завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди, който е в противоречие с практиката на съдилищата по аналогични случаи, и не съответства на икономическата конюнктура, не е съобразен с ниския интензитет на извършените процесуално-следствени действия с участието на ищеца. Съдът е взел под внимание продължителността на досъдебното производство от 3 г. и 8 м., както и че то три пъти е било прекратявано, но не е съобразено, че в периодите от време, в които производството е било прекратено, не са били търпени вреди. По отношение на ищеца е приложена най-леката мярка за неотклонение /подписка/, като не са прилагани други МПП. Касае се за обвинение в едно престъпление, което не е тежко, по отношение на него е приложима разпоредбата на 1 чл.78а НК, и ищецът не е бил застрашен от прилагане на наказание „лишаване от свобода“. По тези съображения се поддържа, че присъждане на обезщетение изобщо не се дължи. Сочат се процесуални нарушения на чл.235 от ГПК - доказателствата не са обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. Ищецът носи доказателствена тежест да установи претърпените от него неимуществени вреди, но не е провел пълно и категорично доказване на твърдяните от него факти и връзки между тях. ПРБ не е разпространявала данни за воденото наказателно производство и не следва да отговаря за отзвука му в обществото.

Не са представени доказателства ищецът да е търсил медицинска помощ във връзка с твърдяното влошаване на неговото емоционално състояние, и липсват медицински документи за влошаване на неговото физическо и 2 психическо състояние. Показанията на св. К.а и св. Ц. е следвало да бъдат преценени при условията на чл.172 от ГПК, същите са заинтересовани с оглед близостта им с ищеца, показанията им са преекспонирани, и не кореспондират с характеристичната справка на ищеца, издадена от началника на Участък Изток на л.107 от ДП. Не се установява уронване на доброто име на ищеца.

Започнатото срещу ищеца дисциплинарно производство е в резултат на самосезиране на директора на ОД-Пазарджик от излъчен репортаж по телевизията, и не е свързано с действия на ПРБ. Повторното дисциплинарно производство по същия случай е започнато от административния орган и също не е свързано с действията на ПРБ. Дисциплинарните производства са протекли за кратък срок и са приключени без налагане на дисциплинарно наказание. На се били налице законови основания за недопускане на ищеца до участие в конкурс за повишаване в длъжност, и не е отстраняван временно от заеманата длъжност. Не е имало обявен конкурс за желаната от ищеца ръководна длъжност, и той не е имал нужния за нея образователен ценз. Не са отчетени наличните доказателства за осъществено в процесния период кариерно развитие на ищеца, както и преместването му по негово желание в ОДМВР – Пловдив. Ищецът сам се е поставил в ситуация да бъде образувано срещу него наказателно производство, като не е осигурил искания от задържаното лице медицински преглед, поради което се поддържа наличие на основание за прилагане на разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, евентуално – на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. Относно претенцията за обезщетение за имуществени вреди се поддържа, че същата е недоказана по основание и размер – към материалите по ДП не е приложен оригиналът на ДПЗС, нито оригинал на разписката за заплащане на адвокатското възнаграждение, неправилно е прието от съда, че уговореното бъдещо плащане е действително извършено.

Липсват доказателства ищецът да е направил други разноски за производството, освен внесената ДТ в размер на 10 лв., поради което такива не следва да се дължат. Настоява се за отмяна на решението в осъдителните му части, и постановяване на друго решение по същество, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло, а при условията на евентуалност – да се намали размера на присъденото обезщетение.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.

3

С въззивната жалба не са направени нови искания и не са представени нови доказателства.

Прокурорът: Поддържам частично жалбата в частта, в която се твърди определен завишен размер на обезщетението, но не и в тази, в която се твърди, че обезщетение не се дължи и жалбата се преценява като неоснователна. В тази част не поддържаме. Нямам доказателствени искания.

Адв. К.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам. Нямам доказателствени искания.

С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход по същество и затова,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените решението на ПзОС и постановите ново, с което намалите значително размера на присъденото обезщетение за неимуществените вреди.

Във въззивната жалба са изложени съдържателни доводи, които моля да вземете предвид в насока определяне на по-нисък размер на обезщетението.

Неправилно ОС е преценил, че са налице основанията за ангажиране отговорността на ПРБ предвид протеклото наказателно производство, приключило с прекратително постановление, но определения размер на обезщетението не съответства на конкретно установените обстоятелства, в разрез с тълкувателната практика и в аналогични случаи. Ще посоча решение на ПАС по възз.гр.д. № 414/2023 г., по което по сходен казус отново с ищец полицейски служител е определено обезщетение от 15 000 лева, което е намалено от 35 000 лева. Налице са и други подобни случаи. В случая липсва такава продължителност на наказателното производство, която чувствително да накланя везните към определяне на по-висок размер на обезщетението, приложена е най-леката мярка за неотклонение, три пъти е прекратяване на наказателното производството. През периодите на прекратяване считам, че следва да се приеме, че не са търпени вреди, нисък е интензитет на процесуална принуда и на действията в хода на разследването. Считам, че в 4 това наказателното производство липсват доказателства, че това наказателно производство се е отразило в необратими последици в личен, здравословен план да определят по-висок размер на обезщетението. Понесени са обичайните вреди, които понася всяко едно лице незаконно обвинено в извършване на престъпление. Основно доказателствата за претърпените вреди съдът е извлякъл от показанията на свидетели, които предвид приятелските си отношения с ищеца неминуеми и житейски логично са хиперболизирали както личните си възприятия, така и съобщените от самия него.

Моля да имате всичко това предвид и намалите обезщетението.

Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите въззивната жалба без уважение.

Считам, че първоинстанционният съд внимателно е подложил на анализ всички факти и обстоятелства свързани с предявения иск за да се ангажира отговорността на ответната прокуратура поради незаконно повдигнатото обвинение, което е претърпяло крах. В случая е налице вреди в по-голям обем от обичайните. Това е възприето от окръжния съд. Става въпрос за изключително съвестен служител в системата на МВР, по отношение на когото е продължило едно производство от близо 5 години, което прокуратурата в контекст да извлече за себе си годни факти твърди, че било леко обвинение, леко деяние, не предвиждало някакви тежки наказания, същевременно не намери време да приключи това наказателно производство и приеме очевидната истина, че моят доверител не е извършил престъпление.

Това обвинение му е попречило не само в личен , но и в служебен план.

Считам за изключително неоправдано наказателно производство с известени свидетели, с една-две експертизи да продължи 4 години и 8 месеца Това е оказало отрицателно влияние и в кариерен и в личен план. Наложило се е да се премести в структурата на МВР в Пловдив не по лични причини, а заради негативното отношение от лошо стечение във връзка с изпълняване на служебните му задължения в Пазарджик, където е изпълнявал до момента своите функции. Тук започва второто дисциплинарно производство, за което прокуратурата внимателно следи за спазване на процесуалната принуда.

Първоинстанциоънният съд е подложил на анализ до колко дисциплинарното производство са попречили за кариерното му развитие, като е прието, че по отношение на първите три конкурса, които са били организирани, 5 дисциплинарните производства са били пречка за кандидатстване, но последния конкурс обективно не е имало пречка, защото не е бил отстранен от работа. Но известно ноторно е обстоятелството, че служители, които са с повдигнати обвинения няма как да им се даде шанс да се развият кариерно, има механизми и начини да се пречи на развитието им. Не са хиперболизирани данните, които черпим от неговите колеги как е повлияло на изпълнението на неговите функции повдигнатото му обвинение. Той е полицай на терен, там където ежедневно се срещаме с нарушителите на реда, с хора, извършващи противообществени деяния, там където се употребява понякога и решителна сила. В този смисъл това обвинение го е прекършило и не е могъл да изпълнява служебните си задължения, защото пак някой може да му повдигне обвинение. Колегите му са отказвали да работят с него. Тези факти са отчетени, в личен план в този момент му се ражда дете, все факти, които имат значение при определяне на обезщетението. В това отношение то е справедливо съобразно и практиката на ВКС.

Ответникът: Поддържам казаното.

Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 09.12.2024 г.

Протоколът изготвен в с.з.

Заседанието се закри в 10,06 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6