Решение № 3290 от 14.07.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3290 гр. Пловдив, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330105475 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание член 439 ГПК от ищеца Д. И. С., ЕГН ********** срещу ответника Е. Б. Е.

ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. ********.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Е. БЪЛГАРИЯ Е.

ЕАД, ЕИК ***** недължимостта на сумата от 963,12 лева, представляваща главница за доставена ел. енергия за периода 10.12.2014г. – 8.04.2015г., за което е издаден изп. лист от 27.08.2015 г. по ЧГД № 9544/2015г. по описа на РС Пловдив, и е образувано изп. дело № 943/2015г. по описа на **********, като погасено по давност.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 20158280400943 по описа на **********, peг. № *, *******с район на действие Окръжен Съд – Пловдив, на основание издадения на 27.08.2015 г. изпълнителен лист за заплащане на парични задължения по доставка на ел. енергия за периода 10.12.2014г. – 8.04.2015г. за обект на потребление: гр.

************ ИТН ******** Излагат се твърдения за това, че процесното вземане е погасено по давност.

1

Сочи се, че изпълнителният лист е издаден на 27.08.2015 г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, издадена от PC - Пловдив по ч. гр. д. № 9544/2015 г. в полза на Е.

БЪЛГАРИЯ Е. ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *************** за сумата от 963,12 лева, представляваща главница за доставена ел. енергия за периода за периода 10.12.2014г. – 8.04.2015г. за обект на потребление: ***************, ИТН ***********; сумата от 34,91 лева обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 17.02.2015г. – 29.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2015 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 325 лева, представляваща разноски.

Твърди се, че по молба на взискателя Е. Б.

Е. ЕАД, ЕИК 123526430 въз основа на така издадения изп. лист има образувано на 10.09.2015г. изп. дело № 943/2015 год. по описа на **********.

Твърди се, че с молба от 10.09.2015 г . до ********* ответникът е образувал изпълнително дело № 943/15 г., с което на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на 11.09.2015 г., а с молба от 23.09.2015 г. длъжникът се е задължил да плаща ежемесечно сумата от 150 лева. Ищецът твърди, че ******* на неизвестна дата е насрочил опис на движими вещи, като няма данни този опис да се е състоял. Също така сочи, че с молба от 05.10.2017 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, като с призовка за принудително изпълнение ******** е уведомил длъжника, че пристъпва към принудително изпълнение - опис на движими вещи в дома на длъжника на 31.03.2023 г., с оглед на което за ищеца е възникнал правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за установяване на дължимост на вземанията поради погасяването им по давност. Изтъква, че давността е тригодишна, тъй като се касае за периодични плащания, като същата е започнала да тече от 11.09.2015 г. с изпращане на поканата за доброволно изпълнение, като до 11.09.2017 г., когато делото е било перемирано всички извършени изпълнителни действия не биха могли да прекъснат давността, тъй като изпълнителният процес не е висящ.

От ответника е постъпил писмен отговор за неоснователност на иска. В отговора на исковата молба не се оспорва издаването на изпълнителен лист в 2 полза на ответника срещу ищеца и образуването на изпълнително дело срещу ищеца. Твърди се, че по изпълнителното дело са предприети изпълнителни действия, подробно описани с отговора на исковата молба, с което е прекъсвана теклата погасителната давност многократно, както и че не са настъпили обстоятелства за прекратяване на делото поради перемция. С молба от 23.09.2015г. длъжникът подал молба до ЧСИ за разсрочване на задължението като се задължил всеки месец да внася по 150 лева до 20-то число на месеца. С преводно нареждане от 5.11.2015г. длъжникът е заплатил по сметка на ******* сумата от 250 лева, от които 214 лева са за взискателя, а 36 лева за такси на *****. Настоява се, че съдът да вземе предвид Тълкувателно решение № 2/2015 по Тълкувателно дело № 2/2013 г., с което е обявено за изгубило сила Постановлението от 1980 г. от Пленума на ВКС.

Изтъква се, че в този случай следва да се вземе предвид и актуалната съдебна практика, която приема, че давността се прекъсва с поискването от страна на взискателя да бъде предприето изпълнително действие, като отправянето на такова искане в рамките на перемирано съдебно производство не е пречка същото да прекъсне давностния срок. Давностният срок за вземането е започнал да тече на 26.06.2015г. (датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно член 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните признават следните факти и обстоятелства, като същите са обявени за ненуждаещи се от доказване и те са: издаден в полза на ответника изпълнителен лист от 27.08.2015 г. за сумата от 963,12 лева главница и че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 943/2015 г. по описа на **************.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните 3 изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО). Ищецът основава претенцията си на обстоятелството, че е изтекла давността за вземането, считано от влизане в сила заповедта за изпълнение. С оглед изложеното следва да се приеме, че се позовава на юридически факт, настъпил след влизане в сила на заповедта, което обуславя приложимост на защитата по реда на чл.439 ГПК. Ето защо, спорът следва да се разгледа по същество.

Ищецът се позовава на изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК срок от последното валидно изпълнително действие – 11.09.2015 г., и настъпила перемпция на изпълнителното производство, както и на изтичане на тригодишния давностен срок за вземането. Разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражението не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.

Съгласно т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес, поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Последната се прекъсва с предявяването 4 на иск за съществуване на вземането, като съгласно чл.422, ал.1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК. Ако установителен иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.415, ал.1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Освен това неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно нормата на чл. 416 ГПК. По изложените съображения нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК.

Съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение е влязла в сила на 27.08.2015 г. /при липса на доказателства за датата на връчване на ПДИ, който изтича в двуседмичния срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение/, като срещу заповедта не е било подадено в срок възражение от длъжника.

В рамките на образуваното изп. дело № 943/2015 г. е подадена молба от длъжника на 23.09.2015г., с която е поискал разсрочване на изпълнението, като на 5.11.2015г. същият е внесъл сума от 250 лева, от която за взискателя са разпределени 214 лева, а останалите са отнесени като такси към ********/с което се прекъсва давността/. На 9.11.2017г. *****е наложил запор върху банкова сметка на длъжника в Райфайзенбанк и ЦКБ/като в последната банка запорът е вдигнат, т.к. постъпващите суми са от пенсии и соц. помощи с минимален и несеквестируем размер/, с което изп. действие се прекъсва давността. На 14.01.2019г. върху недв. имот на длъжника е наложена възбрана, с което изп. действие се прекъсва давността. На 6.03.2019г. е насрочен опис дв. вещи, който не се е състоял. На 18.10.2021г. върху МПС на длъжника е наложен запор, с което изп. действие се прекъсва давността. На 10.01.2022г. по изп. дело е постъпило частично плащане в размер на 317 лева, от които за взискателя са разпределени 304 лева, с което действие се прекъсва давността. Насрочен е опис дв. вещи в дома на длъжника за 31.03.2023г., който не се е състоял.

С Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10, е 5 прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, като от всяко прекъсване на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова петгодишна давност, като давностният срок за процесното вземане не е изтекъл.